ЧАСТ 1: От политическото съзнание до държавната намеса
Политология за учени от естествените науки
Част II. От политическата идеология до политическия елит
Политическата идеология и нейната употреба – от идеал за бъдещето до затвор за ума
Фигура 1. Кой къде е. И що за фактори държат хората политически организирани.
Ето че празниците свършиха и отново полека се връщам към науката. Подготвям едно пътуване до Брюксел, така, че не ми остава много време да наблюдавам едно от любимите ми зрелища – нашенски политици правят избори. Между другото нека да им призная нещо – професионализмът при правенето на избори постепенно нараства. Но ще оставя тази тема, защото искам да ви разказвам за друго.
Вероятно често гледате маршове по улиците или политически събрания по телевизията. И се питате – какво ли ги кара тия хора тъй организирано да правят едно или друго? (виж напр. фиг. 1). На пейката пред блока, веднага ще се намерят компетентни и беловласи хора да ви кажат два фактора: парата и желанието за власт. Стара мъдрост е това – че стремежите са пари, жени и власт. Та слушам аз старците и ми хрумва веселата мисъл, че вместо да се оплакват, че имало липса на политическа активност, да вземат заинтересованите от висока активност да осигурят на политически активните получаването освен на пари и (голи) обещания за участие във властта още и получаване на голи .... (да ме извинявате, ама няма да го напиша, ама вижте фиг.2).
Фигура 2. Към повишаването на политическата активност. Бира да раздаваме казвате? Може. А дали пък няма и друго нещо за навирване на политическата активност – нещо което кара слепи да прогледнат, куци да се затичат и стараци акъла си да загубят? Веселяк си ти Витанов – ще кажете. И няма да сбъркате.
Знаете ли каква политическа активност ще се надигне – куци ще тичат, тежко болни ще станат, че някой може и по водата да вземе да ходи. Страшна сила са първичните инстикти!
Но ние няма да останем на ниво пейката пред блока, а ще продължим нататък. И ще кажем, че както в основата на почти всяко течение из къщата стои отворен прозорец, така и в основата на всяко политическо течение би трябвало да лежи идеологическа доктрина – набор от взаимосвързани представи за идеала за общество и за неговата икономическа и политическа система – фиг.3.
Фиг. 3. Из веселия свят на политическата идеология. Човек никога не знае, кои ще възкреси идеите му, нали?
Привържениците на дадена идеологическа доктрина са основната маса на съответните политически организации (е, освен тях в политическите организации има и други – непривърженици на доктрината - които са там за келепира например). Ще кажете, че доста неща зависят от това, какъв е идеалът. Прави сте. Едно е идеалът да е подредено общество с работеща икономика, осигурени и образовани хора, друго е когато идеалът е парата да пада отнякъде без да се работи, работата да се състои в привършване на салатката и пресушаване на бутилката с ракийка. А да – и чалгаджийки кючеци да играят, гюбеци да хвърлят и ако може по три безплатно цяла нощ сексуални услуги да предлагат. Разни общества – разни идеали – фиг.4.
Фиг. 4. Какво му трябва на човек?! Салатка, ракийка, турски сериал и някоя женица-чалгаджийка кючек да поиграе и ако може безплатно вечерни услуги да предостави. Тъй де, ама с такава идеология няма да се придвижим напред.
Та идеологията е тясно свързана с идеологическата доктрина. А идеологическата доктрина – това е система от знания (научни, философски, юридически, нравствени, художествени и др.) за света и за ролята на човека в него. Идеологията е много важна, тъй като в нейното пространство се формират ценностните системи на социалните групи, там те осъзнават своите интереси и цели, там те изработват програмите за дейността си. Та структурата на идеологическото пространство е определяща сила на развитието и функционирането на всички обществени системи. Затуй е много важно, като ще се владее една държава, що за структура на идеологическото пространство ще наложи този дето я владее. Нали схванахте – никакви сложни идеологии, никаква наука. Парата да пада, властицата да се вземе и задържи и още – конкурси за Мис малка проститутка, Мис по-голяма проститутка, Мис джебчийка, Мисис малолетна майка, Мис брадата девойка в рокля (може и по бански) и т.н.. И така може да се управлява държава мили мои учени от естествените науки. И не само държава – и цял съюз от държави може да се управлява така! – фиг.5
Фигура 5. Некои трансформации, свързани с неолибералната идеология.
Идеологията може да е политическа, правова или религиозна. Дали схванахте – религията също е идеология. Тъй, че нищо чудно, че някога комунизмът беше в сблъсък с религията – това са две идеологии, които са се борили за влияние – фиг.6.
Фигура 6. Религията, опиумът и комунизмът.
Нека сега се съсредоточим върху политическата идеология – тя действа като форма на мотивация на политическото поведение и съставят мирогледната основа на политиката и на политическите концепции. Политическата идеология обосновава претенциите към властта и нейното използване на социални групи или класи.
Обаче я попитайте някой политически ентусиаст – защо бе, джанъм, искаш власт. И като започне да ви ръси едни за всеобщо благоденствие и световен мир, направо ще ви дойде да кажете – „О миг поспри, тъй хубав ти си!“ . Между другото откъде ли беше този цитат? Май беше от „Гьоте” на Фауст. Нещо приблизително такова беше. И към края беше. Ама кой да чете дотам. А запитвали ли сте се, що за дума е това фауст? Много е интересна.
Та обратно към идеологията. И нещо повече – политическата идеология е и инструмент за подчиняване на общественото мнение и във връзка със завоюване и удържане на властта. Та политическата идеология може да се превърне и в затвор за ума на цели обществени групи. И хоп – докато се огледате – вкарани сте в неолибералния затвор, парата я няма и все не стига, властта е у някакви чичковци-паричковци неизвестно къде вън от държавата и накрая (внимание!) – към скута ви парадира да седна брадата девойка, която същевременно ядосано пищи, че нарушавате човешките й права, като нещете да я оставите да седне. За вашите права обаче и дума не може да става. Но така е колеги – комунизмът беше страшен, че хората отиваха в затвора за други идеи. Днес повечето от вас живеят в неолибералния затвор на ума. И правилно не ви харесва – че какво му е хубаво на затвора?
Политическата идеология има и доста други цели. Познавателна, оценъчна, прогностична – дава представа за идеала на бъдещото устройство на обществото, интегрираща, защитна – използва се в конкурентната борба на идеологиите, социално-организационна – определя принципите на организация и управление на групите и процесите в социалното пространство. Но хайде да не задълбаваме из политологията. А сега ще ви покажа нещо весело – как у нас чисти политически идеологии май няма. Гледайте сега какво става по-надолу в текста.
Някои политически идеологии виреещи по нашите краища (имащи почва у нас, както е казал един класик, дето много не го броят за класик, но то нашенецът какво ли не е оплюл, че и този ли няма да оплюе)
Национализмът
Бива етнически, културен и държавен. Етническият национализъм има за основна идея защита на интересите на определена етническа група. Културният национализъм има за основна идея защита на интересите на хора, принадлежащи към дадена социална култура. Такъв вид национализъм е свързан с панислямизма, панславизма, с идеите за англо-саксонското превъзходство и др. Държавният национализъм има за основни защитата на интересите на гражданите на съответната държава. Основен признак на този национализъм е признаването на специфичен път за развитието на дадена нация и нейно специфично предназначение.
Тъй. Пишман-либералите с пяна на уста говорят срещу национализма. Схемичката отдавна е ясна – взимаме пачката и почваме да говорим срещу основната етническа група в дадена държава и гледаме да я отслабим колкото се може и да я раздробим на малцинства. И като ги раздробим и насъскаме един срещу друг пачкодателят си прокарва бавно и спокойно интересите. Ама това, че интересите на основната етническа група се мачкали, че да се защитават интересите на етнически малцинства – абе няма значение, бе Витанов. Как да няма значение – пита Витанов – я вижте хубаво какво е определението за етнически национализъм. Там пише етническа група, а не основната етническа група в дадена държава. Значи като защитават интересите на други етнически групи неолибералите всъщност прокарват етнически национализъм плюс обратно дискриминация на етническото мнозинство. Нищо чудно, че никъде не ги обичат. Същото и с културния национализъм. Нали забелязвате как обилно се финансира пропагандата на културата на етнически малцинства? Та питам се аз, не ни ли се пробутва чужд културен национализъм като се крещи за малцинствени права. Питам се аз, а пачките си вървят. Те си вървят де, ама количествените изменения неизбежно преминават в качествени.
И накрая държавен национализъм. Винаги съм казвал – евалла на САЩ. Където има проблем с техен гражданин, пращат самолетоносач. Така се защитават интереси на граждани. Ама няма ли някой неолиберал да се сети, че това си е държавен национализъм? Абе Витанов, ще кажете, че смее ли някой от тия да се сети? И хич няма да се сети, че има и български граждани и че тия български граждани и те интереси имат.
Но я сега да видим нещо много интересно – що е това либерализъм и що за либерали се въдят по нашите краища. Щото то на запад от либерал до либерал има разлика.
Либерализмът
Либерализмът е идеологията на буржоазията. Няма лошо. Това за свещената и неприкосновена частна собственост вече сте го чували. Обаче към тая идеология трябва да се привлекат и дотътрят и по-широки народни маси. И за да има и за народеца нещо, се включва и концепцията за свободата на човека и за неговите права и свободи. Икономическата доктрина на либерализма е до втръсване ясна на българина – право на собственост, свободен пазар, конкуренция, независимост на икономическата дейност от държавата. Освен това според либералите държавата не трябва да се бърка много много в делата на гражданското общество. Тъй ни нашепват по телевизиите. Защо ли? – я вижте фиг.7.
Фигура 7. Кажете сега, че тоя не разбира, какви ги говори.
Всичко това са много хубави думи. Обаче какво е туй нещо гражданско общество? Както опита показва, под гражданско общество се разбира подгрупата, свързана с буржоазията, а човекът, чиито права и свободи трябва да бъдат защитавани, е буржоата. Свобода, свобода и човешки права, ама друго е да имаш имотец, да не си съвсем от народа.
И ако някой може да ти вземе имотеца, гледаш тъй да извъртиш нещата, че да не може да ти го вземе. Човещинка, ще кажете. Така е – ще се съглася аз с вас. Още от ранните времена буржоазията се е страхувала от държавата и затова се е опитвала да я ограничи – всички знаете например идеята, че държавата трябва да се сведе до нощен пазач, които да охранява законните интереси на гражданите (я весело да напомня, че и по социалистическо време всичко у нас се правеше в името на човека, но не се казваше, кой е човека. И днес е така – свобода, права, а като се огледате – някои човеци са по-човеци от другите).
Тази история с ограничаването на ролята на държавата довежда до як световен гърмеж вече за втори път. Първия път беше през 30-те години на миналия век, когато стана ясно, че либерализма води до класово разслояване и оттам създава благоприятна почва за поява и развитие на фашистката идеология на запад, както и за укрепване на комунизма на изток – фиг.8.
Фигура 8. Голямата депресия – либералната пропаганда и резултатите от либералната политика.
Тогава класическият либерализъм бе попроменен и се появиха три течения.
Едното течение си бърбореше за безконтролно господство на пазара, които бил автоматичен регулатор на сложните икономически и социални системи, а хората били прекалено прости за да го разберат и тяхната намеса влияела отрицателно на пазара и оттам и на икономиката и обществото. Тези идеи (на икономиста Хайек – фиг.9) намериха последователи дотолкова влиятелни, че Хайек получи Нобелова мемориална премия по икономика. Но колкото пъти идеите на Хайек бяха прилагани на практика, толкова пъти се случваха кризи, катастрофи и провали.
Фигура 9. вЕрвайте ми! Вий сте прост матр’ял и трябва да оставите пазара на спокойствие. Той ще ви оправи и ще ви довърши! Но тъй е то в гората – слабите умират, а месото им служи за храна на тия с големите зъби.
Втората модернизация на либералната идеология е свързана с известно увеличаване на ролята на държавата за ограничаване на вредните действия на пазара върху гражданите и икономиката. Това е либертарианството, свързано с Милтън Фридмън. Гигантският гърмеж на тази версия на либерализма дойде през 2008 година. Концепцията – вие си действайте свободно, а ако стане нещо - държавата ще ви спасява, бе умело използвана от група банкери, които завлякоха акционери и банки, а цели държави потънаха в огромни дългове. Това което (отново както и по време на Голямата депресия) спаси капитализма, беше третото течение на либерализма, което беше насочено към конвергенция с идеите на социалдемокрацията – разширяване на социалните функции на държавата и увеличаване на пълномощията на държавата за намеса в икономиката с цел построяване на държава на всеобщото благоденствие. Колкото и странно да ви се струва, това е кейнсианската версия на либерализма, доразвита днес с помощта на математиката като неокейнсианска идеология. И тъй неокейнсианците днес, както кейнсианците навремето отново спасяват икономиката на света и капитализма като система. Но озовали се (отново) със сменен памперс неолибералите и либертарианците пак си подкарват старата песен. То, ако не си смениш навиците, памперсът пак ще се напълни, но таз мисъл е твърде дълбока за някои либерални глави. Та световната икономика показва признаци за съживяване и представителите на тези идеологии отново изпълзяват от дупките си – ни лук яли, ни лук мирисали, за да се опитат за трети път да доведат света до тежка криза. Нека да предупредя – веднъж стомна за вода, два пъти стомна за вода, и на третия път... – Маркс ще вземе да се окаже прав, тъй както сте я подкарали. То ако е Маркс, ще е пак добре, ама да не ви се случи нещо като идеологията, за която почвам да ви разправям. Правете си сметката господа, докато памперсът ви е още сух!
Комунизмът
Комунизмът е доста развита идеология, включваща такива течения като ленинизъм, маоизъм, държавен комунизъм, троцкизъм и др. Според комунистическата идеология, обществото е разделено на класи, които се борят помежду си. Основната цел на комунизма е да се премахне тази борба като се построи безкласово общество, където липсва класовата експлоатация, а богатствата принадлежат на народа. Комунизмът предполага установява власт на трудещите се чрез революция или потискане на съпротивата на експлоататорските класи, които трябва да бъдат лишени от собственост – фиг.10.
Фигура 10. Нали разбрахте – никога не питайте защо бедните нямат храна.
Някои си мислят, че комунизмът е умрял. Хич и не се заблуждавайте – той призракът си броди и с всяка криза на капитализма ще става по-голям. И ако капиталистическите елити изтърват положението, той е готов да запълни главите на хората. И сега въпросът за 1 милиард евро – г-н Витанов, а капиталистическите елити ще изтърват ли положението? Хе – де да знам. Ама лакомията може да вкара всеки в гроба. Пък основната цел на капитализма е натрупването на капиталеца. Бързото натрупване на капиталец.
Консерватизмът
Сега почвам да ви говоря за консерватизма. Вие четете и си мислете за нашите националистически партии. И се питайте – абе те не са ли повече консервативни, отколкото националистически? Нали знаете – добрият учен винаги трябва да си задава въпроси. А този въпрос, де що ще си го задавате, хич няма да е безсмислен.
И така, консерватизмът се формира през 17 век като реакция на революционните изменения. Неговата основна идея е да се съхранят основните ценности, присъщи на обществото – традиционен морал, семейството, религията, ценностите на нацията и държавата. Консерватизмът е против бързите обществени изменения. Консерваторите смятат, че всякакви решения и изменения трябва да бъдат приспособени към националните традиции и обичаи, а не обратното – националните традиции и обичаи да се нагаждат към измененията. Запазването на културните традиции е важно за консервативната идеология и дори има различни видове консерватизъм в зависимост от културата – имаме източен консерватизъм и западен консерватизъм, който залага повече на ролята на пазара, на ценностите на демокрацията и на правата на човека.
Днес консерватизмът издига идеята за ограничена демокрация, чрез която плуралистичното общество да се спаси от самоунищожение, за силна власт, която да може ефективно да се справя с проблемите по време на криза и за утвърждаване и самоутвърждаване на нацията чрез заемане на лидерско място в международните отношения.
Основните консервативни ценности са редът, стабилността и традиционализмът и тези ценности са основни на основата на разбирането, че обществото и държавата са резултат от естествена еволюция, а не на договор или обединяване на граждани, както счетат либералите. Според консерваторите логиката на прогреса е зададена от висша сила, а пазарът и свободното предприемачество са резултат от естествено развитие.
Силната държава е политически идеал на консерватизма. В тази държава трябва да има добре очертано разделение – елитът има властта, а свободата е подчинение на властта и лоялност към нея. В това направление консерватизмът еволюира към неоконсерватизъм – при който имаме приоритет на правата и свободите на отделната личност за сметка на ограничаване на икономическите и социални функции на държавата посредством приватизация на държавната собственост и съкращаване на социалните програми. Неоконсерватизмът съединява традиционните ценности на индустриалното общество – такива като семейство, религия и морал с ценностите на постиндустриалното общество – образование, творчески труд, привличане на работници към управление на производството.
Тъй. Честно да ви кажа, мислил съм си нещо (но нямам време да го направя). Мислил съм си да взема да спретна една консервативна програма за управление и да я подхвърля на нашенските тъй наречени либерали, като я озаглавя например „Националистическа програма за управление на Родината“. Дали ще ме вземат за националист? Е, тези от тях, които знаят че съм неокейнсианец и поназнайвам и политически науки, няма да се хванат, но колко са те? На нивото на копанката с хранителната помийка, наливана от господарите, почти всеки консерватизъм изглежда като национализъм. Това на господарите им е ясно. Те затуй не набиват консерватизъм в главите хорски. Те набиват неолиберализъм и либертарианство. Няма да набиват и кейнсианство – че нали тогава тук ще вземе да стане като при тях. А не това е целта. Целта е да се поддържа градиентчето. А Градиенчетата водят до потоците, нали така, колеги математици, физици, химици, биолози и други учени от естествените науки. А градиента на неравенството води до потоци от пари. И за да не секват потоците, трябва да се поддържа градиента. Не е кой знае каква философия да го разбереш. Но за целта главата ти трябва да е далеч от копанята. Обаче вдигнеш ли си главата от копанята – може и да станеш господар. Затова – какво си вдигнал глава там – я бързо се навеждай обратно на нивото на копанята! Учен със учен (от естествените науки).
И хайде нататък из дебрите на идеологиите.
Технократизмът
При технократизма основната ценност е развитието и вярата в безграничните възможности на технологиите за организация и развитието на обществото – фиг.11.
Фигура 11. Технократизмът работи. Затова е и мразен в неразвитите общества. Защо ви е бистра течаща вода с риби в нея. Друго си е в блатото! Я какви жаби крякат. И като няма риба и жабата е риба. И принцеса също. Обезателно със силикон. А ако е жабок – то непременно е велик мъж. Господар и командир. С гол задник, като вземе човек да погледне от запад на изток. А защо задника на жабока е обърнат на запад? – ще попитате. А-а-а-а! Тая статия не е за културните ценности, а за политологията. Затуй няма да ви отговоря на тоя въпрос!
Технократизмът е идеология за тези, които искат да се отдалечат от конфронтационния характер на стандартните идеологии. Е, това е идеология за хора, чиито глави са далеч от копаните. Ама такива по нашите краища не ги обичат. Ще кажете – ама ти Витанов им симпатизираш на технократите. Е, сега, и аз имам образование в областта на естествените науки и поназнайвам туй-онуй от технологии. Пък и нали виждате – в главата ми идеологиите са добре подредени. Е, тогава, що да си нямам предпочитания и аз. По-добре технократизъм, отколкото автократизъм или плутокрация. Ама какво беше автократизъм и плутокрация? Н-е-е, нали забелязвате, че тая статия е втора частна една трилогия. В първата част се обсъждаха тия неща, в първата част. А сега – напред към социалдемокрацията.
Социалдемокрацията
Социалдемокрацията възниква на по-широка основа на социалистическото движение, което се появява преди около 150 години с развитието на промишленото производство и осъзнаването на собствените интереси от страна на работническата класа. В основата на тази идеология стои разбирането, че основните ценности – свобода, демокрация, социална справедливост и солидарност, могат да се постигнат постепенно чрез обществени реформи без да има нужда да се прибягва до революции (революциите – нали знаете – един призрак броди из Европа – там са революциите). Целта на идеологията е свързана с построяването на общество на социалната демокрация, което има икономическа, духовна, социална и политическа структура – фиг 12.
Фигура 12. Някои си мислят, че социалдемокрация и комунизъм са едно и също нещо. Грешка, както показва този предизборен плакат на Германската социалдемократическа партия от 1932 г.
Икономическата структура на социалдемокротическото общество е свързана със смесена икономика с наличие на различни форми на собственост, контрол на пазарните процеси от страна на обществото и участие на трудещите се в управлението на производството. Социалната демокрация предполага ликвидиране на неравенството, дискриминацията и социалното отчуждение. Вместо класова борба социалната демокрация предполага социално партньорство на различните групи – трудещи се, собственици, бюрократи и управленци.
Зевзеците от пейката пред блока (по точно тия от тях, дето не симпатизират на левите идеи) , обясняват социалдемокрацията така – и вълкът да е сит и овцете да са цели, имаме мирно съвместно съществуване и чакаме на вълка постепенно да му опадат зъбите и евентуално да умре. И питам ги аз – а стар ли е вълкът и ще мре ли скоро. А те наливат винце, рязват кашкавалец и казват – а - а - а, добре си е вълкът, не ще му изпадат скоро зъбите и не ще се гътне в близко време. А-ха, казвам си и представям що няма много социалдемокрация у нас – ами няма много такива, дето да не усещат много зъбите на вълка. Виж социализъм има – щото има много, дето усещат зъбите на вълка – весело ще кажете. Правилно – ще отбележа аз и ще забележа – абе на тия, дето усещат зъбите на вълка, не ще да им е весело. Пък вие вече схванахте, че социализъм, социалдемокрация и комунизъм не са едно и също.
Добре, стига за идеологиите. Нека се върнем отново към една от любимите ми теми – тази за политическата власт.
Политическата власт
И хайде пак – какво беше политическата власт. Политическата власт е съвкупност от механизми, средства и способи за въздействие от страна на политическите субекти (сред които на първо място държавата!) върху поведението на хората, социалните общности и организациите с цел управление, координация и подчиняване на интересите на членовете на социалните структури на единна политическа воля посредством убеждение и/или принуждение.
В зависимост от съотношението между убеждение и принуждение политическата власт бива например тоталитарна, авторитарна или демократична – фиг.13.
Фигура 13. Един голям експерт по властта за един от факторите на властта.
Доста интересно е, че политическата власт може да се раздели на държавна и недържавна. Недържавната власт е свързана с властта на политическите партии и на обществено-политическите движения. Схващате значи – правиш си партийка и вече имаш недържавна власт (нали си от партийния елит). Партийката ти става партия – и недържавната власт расте. Участваш в избори и току виж, спечелиш достатъчно, че да влезеш в парламент и в правителство. И хоп – освен недържавна власт вече имаш държавна. И докато находчиви хора движат по този път, по научните събрания излиза поредната девойка и казва – „Ама ние учените, работим само за едната чест и така трябва“. Тъй, татиното, тъй – идва ми да я потупам бащински по рамото. Обаче се осведомявам кой е баща й и изведнъж става като в приказките – завъдил си значи кумчо Вълчо дъщеря, осигурил я материално, пък тя научила прекрасно арията на невинната и незаинтересована от материалното овчица. Е, какво да правя – правя се, че вЕрвам. Ама вий не вервайте драги учени от естествените науки. Гледайте си интереса, още повече политическия интерес и стоите далеч от жално блеещи и патриотично даващи за науката душата си овчици. Щото покрай тях дебнат вълци.
Та обратно към държавната власт. Държавната власт бива законодателна, изпълнителна и съдебна. По географски признак властта е национална и местна. Иначе погледнато, формата на властта се е развивала и еволюирала с развитието на човешкото общество. Най-напред, при първобитните общества властта е била анонимна. След това властта се индивидуализира с напредване на процесите на разделение на труда и възникване на нови видове дейности. С напредването на развитието на обществото се появява институционализираната политическа власт, основана на функционирането на обществени институти, които изпълняват определени функции. С появата и развитието на глобализацията и властта започва да се глобализира – тя става все повече над държавна и се представлява от законодателни и изпълнителни институции, чиито пълномощия надхвърлят държавните граници – фиг.14.
Фигура 14. Опитите за глобализация не са от вчера.
Има обаче и други теории за властта – „властта ми е дадена от Господ..“ и тъй нататък. Няма да го обсъждам това (щото еволюционните теории по ми харесват, а те пък по ми харесват, щото съм от естествените науки. То аз си имам дефекти и кривици и сатана често ми викат, ама вие това вече го знаете). А сега – напред към Макиавели, Хобс, Маркс (леле!) и Вебер (който германската ми душица няма как да пропусне).
Схващания за политическата власт от средновековието до днес
Като говорим за политическа власт, няма как да пропуснем Николо Макиавели. За него политическата власт е реалната способност на правителството да управлява поданниците, а целта на политиката и на държавата и увеличаване на властта с всички средства. Целта оправдава средствата – не е лошо като практическа доктрина – лошо е за тези, които тази доктрина мачка – фиг.1 5.
Фигура. 15 . Като идете във Флоренция и минете покрай Сеньорията, идете и вижте статуята на тоз човек. И се огледайте. Може пък и статуята на Галилей да е наблизо. И не ги търсете на най-видните места. Там са статуите на други хора, които може и да не сте чували, драги учени от естествените науки. Така, че не търсете Макиавели и Галилей откъм Сеньорията, търсете откъм реката.
Следващият, когото не можем да подминем, е Хобс. За него държавната власт е особен индивид, но когото се подчиняват всички членове на обществото. А особеният индивид се поличава при съединяване в едно на волята на всички граждани. Левиатан значи – фиг. 16.
Фигура 16. Заглавната страница на прочутата книга на Хобс.
И сега става интересно – отиваме към Карл Маркс и Макс Вебер. Според Маркс властта е господство на обща воля (дотук като при Хобс), което господство се опира на принуждение. Субект на общата воля е икономически господстващата класа. При капитализма, това е буржоазията и политическата власт е форма на проява на властта на капитала. Та не се чудете, защо Маркс назовава основния си труд Капиталът – това е съдържанието на капитализма, което има различни форми на проявление – икономическа, политическа и т.н. Ама я си признайте – не знаехте, че Маркс е кръстил тази книга така и поради тази причина. Може да вземете и да я прочетете. Доста неща ще научите за капитализма. Например какво става като печалбата надвиши 100% и тръгне да отива към 300%. Но стига съм се отплесвал. А защо Маркс е опасен за днешните неолибералчета – фиг. 17.
Фигура 17. Кратко и ясно. Марксизмът е опасен, защото може да промени света. Затова толкова го и плюят. Но от мен да знаете – Хегел, Маркс и Кейнс ще надживеят всякаквите еднодневки, които ви се представят за герои. Помните ли още Кончита Вурст? Дето щеше да надминава ABBA по успех? А догодина ще ви убеждават, че идва новата суперзвезда – и що тя да не се казва пък Бомбита Доппелвурст Дрейхинтерншинкен фон Фиертещрасселинкс. Между другото в надписа върху картинката има грешка. Хайде намерете я.
При Макс Вебер – фиг.18 имаме нещо подобно на Маркс – там властта е отношение на господство на хора над хора, което се основава на оправдано (чрез идеология например) насилие. Политиката обозначава стремежа за участие във властта (ах, мили мои, партии любими….) или стремежа за оказване на влияние върху разпределението на властта (тука има пространство и за задкулисни играчи). Та Вебер дава и една много хубаво операционно определение на властта – това е възможността на даден деятел при подходящи социални условия да прокарва собствената си воля въпреки външната съпротива.
Фигура 18. Горе – малко класика от Макс Вебер. Долу – за да не се чудите, кой пък беше тоя Макс Вебер и защо Витанов (дето се занимава и с математическа социология) толкова го уважава.
Днес деятелят на Макс Вебер може да е индивид, социална група, класа или болшинството хора в дадено общество и те прокарват и налагат собствената си воля над други индивиди, групи, класи или части на обществото. И това налагане може да става чрез убеждение или чрез принуждение.
Да-а-а, Макс Вебер си е Макс Вебер. Да знаете какви неща за бюрокрацията е писал! Но вместо да ви занимава с това, Сатаната Витанов ще вземе да ви занимае с нещо друго.
Ресурсите на властта и средствата за нейното осъществяване
Ресурсите на властта са всичко онова, което индивид или група могат да използват за да влияят върху други индивиди или групи. Властовите ресурси могат да се класифицират по човешкия фактор – като основани на мотивите на поведение на обектите и на субектите на властта. Та от тая гледна точка имаме властване на основата на страха, на основата на убеждението или на основата на интереса – фиг. 19. Всеки вид властови ресурс си има особености на приложение, граници на приложение, степен на ефективност в дадена ситуация и граница на ефективност.
Фигура 19. Вашият страх е тяхната власт? Ко? Не-е-е-е, няма такова нещо – ние сме демокрация, бе! (докато дойде някой с бухалката, ама това вече е друг въпрос).
А главните средства за осъществяване на властта са 3: политиките, административните актове и юридическите норми. Нали запомнихте – главните. Значи има и други средства.
Съвременното общество е тъй направено, че доминиращата власт в него е държавната. А държавата (най-важният обект на политическата борба, върховната хапчица) се домогва към осъществяването на целите с различни средства – икономически стимули, идеологически въздействия и др. Държавната власт е важна, защото има монопол върху принуждението, който монопол се осъществява с помощта на държавния апарат (и се оспорва например от мафиотските групировки чрез собствен мафиотски апарат, който маже да се изхитри и да включи и част от държавния апарат). Държавната власт е йерархично изградена като долните нива се подчиняват на по-горните.
Сладка е държавната власт. Толкова сладка, че често се пуска само след проливане на (големи количества) кръв. Още нещо важно за държавната власт – на фиг.20
Фигура 20. Картинката иска да ви каже, че има две неща, които не може да се разделят. Сещайте се за нея всеки път, когато се появи поредният недочел зализанчо, които почне да ви каканиже за важността на индивидуалната свобода. Тъй, тъй, казвайте си вие, то, че е важно, е важно, ама тоя зализанчо не ни ли баламосва, за да се докопа до държавната власт? Щото парчето торта има два края. И ако някой ви пъха под носа острия край на индивидуалната свобода, неговата вилица май се стреми да се доближи до дебелия край на държавната власт.
Тримерното пространство на политическата власт
Ако си мислим за политическата власт като за някакво фазово пространство (каквито често имаме в математиката или физиката на сложните системи), то туй пространство е тримерно.
Трите оси на пространството на политическата власт са както следва. Най-напред е оста на представителството – тя включва отношенията между политическия субект и общността, която този субект представлява. Втората ос е институционалната – това са отношенията на политическия субект с обществените институти. Третата ос е технологично-практическата – тук са технологиите и практическите решения които политическият субект владее за да решава проблемите на обществото.
Много е важно къде се намира политическият субект в пространството на властта. Това определя и възможността му да властва.
Ще кажете – това последното не го разбрахме. Я дай пример. Ами вземаме бай ви Ганя и гледаме къде е той в пространството на политическата власт. Кого представлява той – себе си, разбира се и още кого (ами един дето като някой го целуне на едно място, бай ви Ганю ще го целуне на по-друго едно такова място). Освен това да не забравяме Гочоолу и Дочооолу. Значи – криво ляво, придвижихме малко бай Ганя по оста на представителството. Да вземем за сравнение другаря Сталин. Той представлява цялата партия, че и доста от народа – много напред по оста на представителството значи. После идва институционалната ос. На бай Ганя институцията е кръчмата, той много много с другите институции вземане даване няма (даже, ако позволите да ви подшушна, не знае дали е либерал или консерва. Според зависи, дето има една приказка). Значи и тук съвсем мъничко отлепя от нулата. При другаря Сталин нещата са други – той е подчинил всички обществени институти (даже прочутият докторски колбас трябвало да се казва сталински колбас, но се сетили, че не е добре, сталинския колбас да го режат на парченца, та името му останало докторски колбас.) И технологично-практическата ос – тука бай Ганю владее технологията на рушвета (и опозицията да набие също). И тук съвсем близо до нулата. Технологии да решава проблемите на обществото другаря Сталин владее много. Та тия два образа са съвсем в различни области на пространството на властта. Булгар-булгар Ганьо около нулата, другаря Сталин – в свръхтежката категория. Та ето ви пример за политически анализ. Ха сега анализирайте най-напред добрият войник Швейк и след това един с мустаки, дето му викали някога „да живей!” на немски (как ли беше „да живей” на немски?).
И сега нещо интересно. Има два главни способа (технологии) на властване. Първият е подбуждане на политическия обект към действия, изгодни за политическия субект – фиг.21.
Фигура 21. Абе, я ме светнете за ефективен начин за подтикване към политически действия, изгодни за политическия субект, че аз нещо не мога да се сетя.
А вторият способ е да се обезпечи бездействието на политическия обект – да се блокират действията му които са неизгодни за политическия субект. Това става например като политическият субект изключва неудобни теми от политическите дискусии или изключва неудобни политически решения с цел да се предотврати неприятното за политическия субект отражение на тези теми и решения в масовото съзнание на обществото – фиг. 22.
Фигура 22. В щабовете на политическите партии работят умни хора – никога не ги подценявайте. Те са много напред с материала по психология и пропаганда и знаят как да изработят масата средноинтелигентни хора.
Значи ето така се опитват да ви работят драги ми учени от естествените науки. По-податливите са карани да вършат неща в полза на политическия субект. На неподатливите се обезпечава бездействие – ами елегантно се отместват от позициите, от които могат да направят нещо. И хич не се дискутират заплащането, условията на труд и безобразията при проектната финансиране. По книжка – нали?
Разбира се, способите на властване могат да се класифицират и по други признаци. Те могат да са демократични (властта се осъществява чрез участие на носителите и във вземането на решения), либерални (при уважение на правата и на свободите, ама на чии права и свободи - забелязвате ли че либералният способ на властване е нещо различно от демократичния способ на властване!!!) и т. н.
Процесът на властване се контролира и упорядъчява чрез специален властови механизъм – това са системите от организации и нормите на тяхната дейност. Такива организации са държавните органи, правните органи и другите политически институти.
И сега – като се юрне някой системите от организации и нормите на тяхната дейност да сменя, че да промени страната към по-добро, той или тя трябва да знае, че така засяга специалния властови механизъм. А властимащите си го пазят този механизъм, защото им е важен. И е нагласен да защитава техните интереси, а не вашите интереси. А си го пазят, щото той може да се и сменя. Но нищо – вие дорастнете дотам, че да знаете как да го смените. Като стигнете дотам, ще разберете доста неща, пък и с друго око ще гледат на вас. И Сатана може да почнат да ви викат.
Политическите елити
Политическият елит –това е група от хора имащи привилегировано положение в структурите на политико-държавната и политико-недържавната власт и непосредствено осъществяващи функцията на ръководство на властовите отношения.
Политическият елит е съставен от хората имащи политическата власт в държавните и партийните институции. Там трябва да стигнете, драги ми колеги, за да имате реално влияние.
Категорията политически елит е еволюирала продължително време. Например Платон е делил обществото на 3 части – философски (научен) свръхелит, елит на управляващите и народни маси. Иронично ще отбележим, че днес елита на управляващите у нас се стреми да смаже по всякакъв начин научния свръхелит (нали знате стихчето – „ти ми пречиш“, „че как ти преча?“, „светиш!“). Тази гигантска по тъпотията си идея – че свръхелита пречи на политическия елит, се дължи на елементарна липса на образованост – читателят вече знае, че научният свръхелит по Платон не е политически елит и като така по принцип не пречи на елита на управляващите. Разбира се, има членове на научния свръхелит, които могат да са членове и на управляващия елит. Но масивното съвпадение между двата вида елити е наличе само при технократична система на управление – нещо, което никога не го е имало по нашите земи.
След Платон доста се е умувало по въпроса за това какво е елит и от какви хора е съставен той. В днешните времена са се оформили 3 гледни точки по въпроса. Според едната елитът е слоят, намиращ се на върха на обществената пирамида. Според втората гледна точка, елитът е не само съставен от тези, дето са на върха на общесвената пирамида (например управляващите) но и тези, които са достойни да са на върха на обществената пирамида (например опозицията в парламента). Третата група, включва такива като Парето, който гледа на нещата под малко по-различен ъгъл. Парето казва, че социумът е в равновесие, ако в елита се намират хора, които имат определени качества (независимо от това дали са добри или лоши от гледна точка на морала), които им обезпечават властта.
Защо обаче се появява политическият елит и ще изчезне ли някога той? Дълбок и интересен въпрос е това. Някои казват, че потребността от управление на обществото поражда елита. В допълнение, казват те, егоистичната част на човешката природа действа в посока на социално разслояване. Та тези същите смятат, че теориите за безкласовото общество са грешка и казват, че класовата борба ще завърши не с диктатура на пролетариата, а с господство на тези, които действат от името на пролетариата (тоест номенклатурата в старата система у нас преди 1989 г.) Няма да коментирам тук това. Само ще отбележа, че ако в една страна политическият елит почне да изглажда като на фиг. 23, нещата не отиват на добре.
Фигура 23. Политическият елит може да изглежда и така.
Заключителни бележки към втора част
Какво ли да заключа сега? Хайде, няма да заключвам, а ще оставя вратата отключена, че утре е 24 май. Празник – ще кажете. Утре политиците ще извадят от нафталина по някоя и мила дума и ще ви обещаят неща, които няма да изпълнят. Напред, науката е слънце, и тъй нататък... (що ли все се сещам за патриота, дето душа давал за наука и забележете, за свобода! – някой гениално е предусетил май, как ще се опитват да ви плацикат с приказки за свободата...) И като дойде 24 май следобед – окачваме костюмчето на закалката, прибираме речта, че ще ни трябва и за догодина и пак по старому. Мила, родна картинка, завършваща все по един и същ начин – от провал към по-голям провал. А какви са политическите фактори, свързани с тези провали – ще попитате. Е, може и да ви отговоря направо (или пък може да се направя на улав и нищо не разбиращ от политически структури, системи и процеси). Но вземете и си потърсете сами отговора и като прочетете и разберете тази трилогия бързо ще го намерите. Пък аз ще ви кажа по повод на 24 май, че правителствата идват и си отиват, а научната политика си остава една и съща. И докато е така и докато старите грешници отново се бутат към върховите управленски позиции (зер европари за наука идат да се усвояват, трябват хора с опит в „усвояването”) то нищо няма и да се промени. Но да оставим това. Имам да ви разправям още туй – онуй за политиката. И в следващата трета част на тая трилогия ще ви разправя за политическите партии и тяхната поддържаща маса (и не става дума за какаовата маса, от която се правят бонбони), за политическите процеси и политическото участие и за това, как политическото лидерство е свързано с политическите кризи (е как – ще кажете – тури бай Ганя начело на държавата и чакай да няма политическа криза). Ще си поговорим още за политическата култура и политическия морал и ще се поставим на мястото на умни задокеански и задунайски хора, които могат да разбиват политическото съзнание на разни национални елити и да поставят части от тях я на зелена копанка, я на червена ясла. Е, който елит го може, го може. А кой не може - рупа, както казва народът. Разбира се, като тръгна да ви разправям неща в тази посока няма как да не засегна въпроса за външната политика и за международните отношения, където всички са равни, ама някои са по-равни щото имат право на вето и ядрено оръжие. А ние сме равни на тях, равни сме, бе – само трябва да си помислим и ставаме равни на тези с ядрените триади – тъй, амчи как иначе. Та с това и ще завърша екскурзията из политиката, тъй както тя изглежда зад политическата сцена. Сега, да взема да ви пожелая честит празник драги учени от естествените науки. Че то май слънцето на науката остана да грее само във вашите души. А в душите политически има черен мрак и космически студ за науката. А, да – и благи слова за 24-ти май. И така – година след година, година след година.... До пълната и окончателна победа на тъпотията и простотията в татковината. Но я ми кажете – млъкни, бе, Сатана – фиг. 24 и отивайте да празнувате. Хайде, честит празник!
Фигура 24. Ако ние не си развеселим ежедневието, няма кой да го направи. А ако се питате, от кого вземам пример, като се правя на дявол, нека и аз нещо да ви питам – а познахте ли кой е тоя на картинката?
