Анализ на интересите на кандидат - студентите във факултета по Математика и Информатика на Софийски Университет

АНАЛИЗ НА ИНТЕРЕСИТЕ НА КАНДИДАТ-СТУДЕНТИТЕ ВЪВ ФАКУЛТЕТ ПО МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА НА СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” (2005 – 2013 Г.)

Резюме

Статията представлява анализ на интересите на кандидат-студентитепо към специалностите, предлагани от Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, като обхванатият период е от учебната 2005/2006 г. до учебната 2012/2013 г.

Извършен е честотен анализ, статистически анализ и е направена съпоставка между броя на кандидат-студентите в СУ „Св. Климент Охридски” и  кандидатите за специалностите във ФМИ.

Специално внимание е обърнато върху тенденциите, отчетени при бинарните специалности, в които са застъпени математика или информатика и даващи педагогическа правоспособност,в три факултета на СУ „Св. Климент Охридски”,

 Keywords:candidate students, preferences, mathematics, informatics, analysis

 Увод

Статията представя анализ на интересите на кандидат-студентите по специалностите, предлагани от Факултета по математика и информатика (ФМИ) на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Главният мотив за подобен анализ се корени в динамичната ситуация около приемът на студенти, която динамика е провокирана от възможността все повече български деца да учат в чуждестранни университети, налагането на държавните зрелостни изпити като вход за някои специалности, увеличаването броят на университетите в страната, които предлагат различни атрактивни специалности и не на последно място отрицателният прираст на населението.

В търсенето на тенденции беше извършен честотен анализ и направена статистическа обработка за търсене на корелации между броя ученици, кандидатстващи в СУ „Св. Климент Охридски”, броят ученици в популацията, броя ученици, кандидатстващи във ФМИ и броят първи желания за ФМИ.

Обхванатият период е от учебната 2005/2006 г. до учебната 2012/2013 г.

Данните са предоставени от университетския изчислителен център (УИЦ, 2013).

Данните, подложени на анализ, са свързани с кандидат-студентите в бакалавърска степен, редовно обучение, тъй като часовете със студентите в тази степен формират хорариума на преподавателския актив във факултетите на Университета от една страна, а от друга изпълнението на норматива за учебна заетост в бакалавърска степен е основен критерий в атестирането на преподавателите.

Същевременно субсидията на един студент редовно обучение е близо три пъти по-висока от тази на един студент задочно обучение и в този смисъл студентите в редовно обучение са определящ фактор за финансовата устойчивост на даден факултет.

Изложение

Анализираният факултет в исторически план започва дейността си като част от Физико-математическото отделение към първото Висше училище в България – днешния Софийски университет. Тогава в отделението са включени специалностите Математика, Физика и Химия, а малко по-късно – и специалност Естествени науки.

През 1904 г. заедно с преобразуването на Висшето училище в университет отделението се преименува във Физико-математически факултет.

Постепенно от неговите специалности се обособяват нови факултети (Физически, Химически, Биологически, Геолого-географски), а през 1963 г. се сформира и самостоятелният Математически факултет. Създаването на специалности по механика довежда през 1973 г. до преименуването му във Факултет по математика и механика. С развитието на информационните технологии равностойно място в обучението на студентите заема и информатиката. През 1986 г. се формира специалност Информатика, откогато е и настоящото име на факултета – Факултет по математика и информатика (Илиева, 2006)

Честотен анализ

Интерес представляват желанията на кандидат-студентите, които са посочили някоя специалност от ФМИ като желана. Както може да се види от фиг. 1. отчита се постепенно намаляване на общият брой кандидат-студенти за ФМИ (от 11 211 за 2005/2006 г.  до 6 479  за 2012/2103 г.), като пиковият момент е за 2006 – 2007 г - 20 279.

(щракнете на изображенията, за да ги видите по-големи)

Фиг. 1.Общ брой кандидати за специалностите във ФМИ.

Тези данни са ориентировъчни, понеже показват заявена специалност, но не е ясно доколко тя и била действително желана. Затова, за по-прецизен анализ, е добре да се проследи каква е кривата при посочилите на първо място в своите желания специалност, предлагана от ФМИ (фиг. 2).

Фиг. 2.Брой на кандидат-студентите, посочили като първо желание специалност, предлагана от ФМИ.

Най-висока стойност е за учебната 2006/2007 година  - 2 432 кандидат-студента са посочили специалност, предлагана от ФМИ,  на първо място в желанията си. Този пиков момент съвпада със същия такъв и при общият брой кандидати за специалностите във ФМИ (фиг. 1). Следва спад, като за учебната 2012/2013 година кандидат студентите са два пъти по-малко от учебната 2006/2007 г. – 1 124.

Най-ниска стойност се отчита за учебната 2011/2012 г. – 913 кандидат-студента са посочили някоя специалност на първо място в желанията си.

Данните показват, че има връзка между спадовете и пиковите моменти между общия брой кандидати за специалностите във ФМИ  и посочилите като първо желание специалности, предлагани от ФМИ (фиг. 3).

След това започва постепенно разделяне, почти идентично на фиг. 1.

Фиг. 3. Общ брой кандидати и брой на кандидат-студентите, посочили като първо желание специалност, предлагана от ФМИ.

За да се проследи по-точно кои специалности формират основната тежест на интересите на кандидат-студентите, анализирахме динамиката по специалности.

Най-голяма тежест се пада на специалността Компютърни науки (фиг. 4). За изследваният период общо посочилите на първо място тази специалност са 4 474 кандидат-студента, като най-високата стойност е за 2005/2006 учебна година – 826 кандидат-студента, което представлява малко под 49 % от всички кандидат-студенти, посочили като първа желание някоя специалност от ФМИ за тази година.

Фиг. 4. Брой на кандидат-студентите, посочили като първо желание специалностите от ФМИ (МИ - Математика и информатика; М – Математика; И -  Информатика; ПМ - Приложна математика; КН - Компютърни науки; ИС - Информационни технологии/системи; С – Статистика;СИ - Софтуерно инженерство).

Прави впечатление, че намаляването (687 за 2006/2007 учебна година, 659 за 2007/2008 учебна година и 490 за 2008/2009 учебна година) (фиг. 4) е почти идентично с намаляването на агрегираният брой кандидати, заявили специалност във ФМИ по първо желание (фиг. 2).

От друга страна делът на специалността Компютърни науки, заявена като първа спрямо останалите специалности, се запазва устойчив, като средният процент през годините е 39, 69 %:  за 2006/2007 учебна година e 38, 01%, за 2007/2008 учебна година - 33,48 %, за 2008/ 2009 учебна година - 36,51 %, за 2009/2010 учебна година - 40,47 %, за 2010/2011 учебна година - 41, 84 % , за 2011/2012 учебна година 39, 86 % и за 2012/2013 учебна година  - 40, 12 %.

Следващата специалност, която има сериозен дял в предпочитанията на кандидат-студентите, е Информатика. Нея на първо място през периода 2005 — 2013 г. са я посочили общо 2 092  кандидат-студента, като средният процент е 18, 56. Но тази специалност бележи устойчив спад в предпочитанията на кандидат-студентите малко над 7 пъти за периода 2005- 2013 г.

За учебната 2005/2006 г. на първо място са я посочили 606 кандидат-студента, което прави 35, 9 % от всички кандидат-студенти, посочили на първо място някаква специалност във ФМИ, за да се стигне до 83 кандидат-студента за учебната 2012/2013 г. или  7, 38 % от общият дял.

Най-нисък интерес има към бинарната специалност с педагогически профил– Математика и информатика – през годините на първо място от кандидат – студентите е посочена общо 371 пъти  (фиг. 4).

Най-ниските стойности са за 2011/2012 учебна година – едва 8 кандидат-студента са посочили Математика и информатика на първо място в желанията си, което прави 0, 87 %.

Тези стойности вероятно се дължат на усещанията на кандидат-студентите за липсата на перспективност в учителската професия.

Съпоставка между броя на кандидат-студентите в СУ „Св. Климент Охридски” и  кандидатите за специалностите във ФМИ

За да се намери някаква предпоставка за по-точни изводи беше направена съпоставка между броя на кандидат-студентите изобщо в СУ „Св. Климент Охридски”, общия брой кандидати за специалностите във ФМИ и кандидатите, посочили на първо място специалност във ФМИ

Най-високи проценти на посочени на първо място специалности във ФМИ спрямо общия брой кандидати в СУ „Св. Климент Охридски” са за учебните 2006/2007 и 2007/2008 години, най-ниски проценти са през учебните 2010/2011 и 2011/2012 години (фиг. 7). Обяснение за пиковите моменти може да се търси в евентуално оказвания „натиск” от големия брой кандидат-студенти в СУ „Св. Климент Охридски” за тези години – 16 117 (най-висока стойност за изследвания период) за 2006/2007 г. и 12 864 за 2007/2008 г.

Фиг. 7.Процентно разпределение на първо желание за ФМИ спрямо общия брой кандидати във ФМИ и общия брой кандидати в СУ „Св. Климент Охридски”.

От друга страна, се отчита възходяща линия при съпоставката между общия брой кандидати за специалностите във ФМИ и кандидатите, посочили на първо място специалност във ФМИ – от 12 % през 2006/2007 г. до 17,3 % през 2012/2013 година. (фиг. 7).

 Статистически анализ

Беше извършена статистическа обработка за търсене на корелации между броят кандидат-студенти в СУ „Св. Климент Охридски”, броят ученици в популацията, броят ученици, кандидатстващи във ФМИ и броят първи желания за ФМИ с програмният продукт SPSS.

Коефициентът при идеална положителна корелация е +1.0, при идеална отрицателна корелация -1.0. Когато между двете променливи не съществува линейна взаимовръзка, то съответният коефициент на корелация е 0 (Калинов, 2010).

Таблица 1 показва данните от извършената статистическа обработка.

С две звездички са отбелязани значимите корелации, т.е. нивото на значимост α < 0,01 е много високо, което означава, че правдоподобността същата и по-висока корелация да се получи случайно, е по-малка от 0,01 или от 1 %.

С една звездичка е отбелязана наличната тенденция, т.е. нивото на значимост α < 0,05 е високо, което означава, че правдоподобността същата и по-висока корелация да се получи случайно, е по-малка от 0,05 или от 5 %.

Корелациите без отбелязани звездички не са статистически значими.

Табл. 1.Корелационна матрица

 Беше отчетена много висока корелация между общият брой кандидат-студенти в СУ „Св. Климент Охридски” и общият брой кандидат-студентите, посочили някаква специалност във ФМИ.

Данните сочат, че броят на кандидатите с първо желание за специалност Математика не повтарят модела (патерна) на останалите специалности  - не корелира значимо нито с общия брой кандидати за ФМИ, нито за СУ „Св. Климент Охридски”.

Отчита се незначителна, но постоянна преднина на корелациите спрямо първото желание на кандидат-студентите пред броя кандидат-студенти в СУ „Св. Климент Охридски”.

Силна взаимовръзка има между кандидат-студентите, посочили на първо място специалностите Информатика, Компютърни науки, Информационни технологии/системи, Приложна математика, спрямо общият брой кандидат-студенти в в СУ „Св. Климент Охридски”. Това показва, че голяма част от кандидат-студентите за ФМИ посочват на първо място специалност защото наистина я желаят, а не само като резервен вариант.

Анализ на педагогическите специалности

В няколко факултета на СУ „Св. Климент Охридски” съществуват бинарни специалности, в които са застъпени математика или информатика. Това са Физика и информатика, Физика и математика – във Физически факултет (ФзФ) и Химия и информатика и Компютърна химия – във Факултет по химия и фармация. 

Тези специалности, наред с Математика и информатика във ФМИ, оформят педагогическия профил.

Във ФзФ с най-нисък интерес от всички предлагани специалности е специалността Физика и математика – през анализирания период е посочена на първо място от 33 кандидат-студента, като след последният пиков момент за тази специалност – 12 за 2008/2009 учебна година, следва устойчив спад – 2 за 2009/2010 учебна година, 3 за 2010/2011 учебна година и по 1 кандидат-студент, посочил я на първо място в своите желания през учебните години 2011/2012 и 2012/2013 (фиг. 8).

Фиг. 8.Брой на кандидат-студентите, посочили като първо желание специалностите Физика и информатика, Физика и математика,  Химия и информатика,  Компютърна химия и Математика и информатика. 

 Другата специалност с педагогически профил – Физика и информатика – има много добри стартови стойности – през учебната година, в която за пръв път се приема студенти в нея, посочилите я кандидат-студенти на първо място са 32 (учебна 2008/2009 година). За съжаление след този пик след постепенен спад, характерен и за специалността Физика и математика. Следващата учебна година специалността Физика и информатика е посочена на първо място от 6 кандидат-студента, а през 2012-2013 учебна година – 2 (фиг. 8).

Специалността Химия и информатика има сходен профил като специалността Физика и информатика, предлагана от ФзФ. Започва с високи стойности през учебната 2005/2006 година – 87, за да се отчете постепенен спад – 27 през 2006/2007 учебна година, 14 през 2007/2008 учебна година, по 10 – през учебните 2008/2009 и 2009/2010 години, по 3 през учебните 2010/2011 и 2011/2012 години и 5 за 2012/2013 учебна година.

Компютърната химия също има високи стойности през първата година, когато е обявен прием – 83 през 2006/2007 учебна година, но през изследвания период има отлив със средно между 10 и 20 % на учебна година от кандидат-студенти, посочващи я на първо място в своите предпочитания, за да се стигне до 3 за 2011/2012 учебна година и 7 за 2012/2013 учебна година.

Специалността Математика и информатика също отчита постоянен отлив – като се започне от 92 кандидат-студента, посочили я на първо място през учебната 2006/2007 година, 42 през 2008/2009 г. и се стигне до 24 кандидат-студента през 2012/2013 учебна година.

Все пак тази специалност запазва прилични стойности, особено на фона на останалите четири специалности. За последните две учебни години – 2011/2012 и 2012/2013 броят на кандидат-студентите, посочили на първо място специалността Математика и информатика е повече от сумата на останалите четири специалности – 25 спрямо 10 и 24 спрямо 15.

Изводи и заключение

Профилът на ФМИ показва, че независимо от постепенният спад на общият брой кандидат-студенти за СУ „Св. Климент Охридски” (от 16 117 за 2006/2007 учебна година до 10 697 за 2012/2013 учебна година) делът на кандидат-студентите, посочили първо място в своите желания специалности, предлагани от ФМИ спрямо общия брой кандидати във ФМИ се запазва и даже увеличава – след спада от 10,9 % през 2007/2008 учебна година има последователен ръст през следващите учебни години от 13,1 %, 13,7 % и 14,9 % съответно за 2008/2009, 2009/2010 и 2010/2011. Лек спад има за 2011/2012 учебна година – 14,4 %, но това е компенсирано от 17, 3% за 2012/2013.

От една страна данните ясно показват, че независимо от промяната на стойностите при кандидат-студентите през годините делът на интереса към някои от специалностите във ФМИ запазва устойчивост и дори бележи прогрес.

Може да се посочи като характеристика и за трите факултета (ФМИ, ФзФ и ФХФ) ниският интерес към бинарните специалности, даващи педагогическа насоченост – Химия и информатика, Физика и математика, Физика и информатика, Математика и информатика. Сумарният брой за тези специалности през изследваният период е 624 кандидат-студенти, посочили тези специалности на първо място, което означава, че едва 0,63 % от всички кандидат-студенти са посочили на първо място специалност с педагогически профил в трите факултета през 2005 – 2013 учебна година.

Самото разпределение показва, че най-висок дял (над 10 %) се пада на специалности от ФХФ – 11,52 % (2005—2013 г.). Тази стойност се дължи главно на специалността Химия и информатика, която е с дял 10,47 %.  

С най-ниски стойности са специалностите с педагогически профил във ФзФ – общо 5,9 % от всички кандидат-студенти са посочили такава специалност на първо място през изследвания период – 2005 – 2013 г.

3,53 % от 5,9 % са посочили специалността Физика и информатика, а 2,37 % са за специалността Физика и математика.

В заключение може да се каже, че все по-ниският интерес към специалностите с педагогически профил в трите факултета е тревожна и ако не се предприемат мерки за спиране на тази тенденция резултатите през следващите години ще се окажат плачевни – в страната няма да има подготвени млади специалисти, които да заемат мястото на пенсионираните учители.

Същевременно резултатите за специалностите, предлагани от ФзФ и ФХФ, са явно под все по-остър натиск както от демографския срив, така и от отлива на кандидат-студенти към чуждестранни университети.

От друга страна не само демографският срив оказва натиск върху СУ „Св- Климент Охридски”, но и извършената през последните години либерализация на системата на висше образование. Изход от ситуацията на първо време може да се търси в подхода на финансирането на университетите от държавата, в което се включва стипендиите (по-високи за студентите в природните факултети) и план-приема, като се завиши и издръжката на студент.

Но основният проблем е въпросът за реализацията, който зависи много от субективни фактори или пък от регионалните неравенства в пазара на труда.

Бъдещи изследвания биха били интересни, ако се насочат едновременно към избора на специалност и реализация, понеже това би позволило проследяване на мотивацията на кандидат-студентите да избират едно или друго направление и да се разбере от какво се поражда интересът им и на какво се дължи популярността на дадена специалност.

ЛИТЕРАТУРА

Илиева, Д. (2006). Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Каталог.София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.

Калинов, К. (2010). Статистически методи в поведенческите и социалните науки. София: НБУ

Университетски изчислителен център на СУ „Св. Климент Охридски”. (2013). Статистически данни за кандидатстудентите.София: СУ „Св. Климент Охридски”.

DYNAMIC IN THE PREFERENCES OF CANDIDATE STUDENTS IN ST. KLIMENT OHRIDSKI SOFIA UNIVERSITY IN THE FACULTY OF MATHEMATICS AND INFORMATICS (2005 – 2013)

Milen Zamfirov, Head assistant professor, PhD, St. Kliment Ohridski Sofia University, Faculty of pre-school and primary school education

Key words: external evaluation, Mathematics, statistical analysis

Abstract

This article examines and analyzes the dynamics in the candidate students’ preferences in the Faculty of Mathematics and Informaticsof St. Kliment Ohridski Sofia University.

In order to achieve precise statistical data a frequency analysis has been made. It shows tendencies and search for correlations between the number of students candidates for higher education at Sofia University in the Faculty of of Mathematics and Informatics and the number of first wishes for those faculties.

The period of research is from 2005/2006 academic year to 2012/2013 academic year.

Dr. Milen Zamfirov, (corresponding author)

Department of Special Education,

Faculty of Preschool and Primary School Education

University of Sofia

69A Shipchenski Prohod Str. 1574 Sofia,

BULGARIA

e-mail: milen_zamphirov@abv.bg