Кораб на НАСА записва „земна песен“

„Нарича се хор,“ обяснява Крейг  Клецниг от университета в Айова. “Хор”е електромагнитен феномен причинен от плазмаени вълни в земните плазмени пояси. Радиолюбители от Земята ги слушат отдалеч от години. Сега плазмено-поясните сонди на НАСА пътуват през зоната от космоса от която „хорът“ идва и записите не са от този свят....

„Така щяха да звучат радиационните пояси за нас, ако имахме антени за ушите си“ , казва Крейг Клецниг, чийто екип във университета на Айова е построил ЕПКЦН (Електро-магнитен полеви инструментален комплект за цялостна наука) приемник който се използва да прихваща сигнали. Приемникът е толкова точен, че не прихваща акустични вълни, които да пътуват през въздуха на нашата планета. „Хорът“ е съставен от радио-вълни които трептят при звукови честоти между 0 и 10 килохерца. Антените за магнитно търсене на радиационните поясни сонди са проектирани така, че да засичат този тип вълни.

„Хоровите емисии са най-важни за мисията на радиационно поясните сонди“ - казва Клецниг - „Те /хоровите емисии/ са смятани  за най-важните вълни, захранващи електроните, които от своя страна съставят външния радиационен пояс.“

Хорът може да е отговорен за така наречените „електрони убийци“ -  високо енергийни частици, които могат да застрашат както сателитите така и астронавтите. Много електрони в радиационните пояси са безобидни, с прекалено малко енергия за да причинят щета на човека или еклектронните системи. Но понякога тези електрони прихващат хорова вълна , както сърфист яхва морска вълна и по този начин електроните получават достатъчно енергия за да станат опасни, или поне така мислят учените. Радиационно поясните сонди са на мисия да открият дали това е така.

„Произвеждането на електрони убийци е предмет на много дискусии и хоровите вълни представляват само една от многото възможности,“ отбелязва ученият от мисията с радиационно поясните сонди  Дейв Зибек. Пуснати в действие през август 2012 г., две сонди обикалят вътре в радиационните пояси, вземайки проби от електромагнитни полета, изчисляват броя на енергийни частици и „слушат“ плазма вълни от много честоти.

„Надяваме се да съберем достатъчно данни, за да разрешим мистерията веднъж и завинаги,“ казва Зибек. В момента, летателните апарати все още претърпяват шейсет дневна техническа проверка, преди главната мисия да започне. За сега, нещата изглеждат много добре.

„Едно от нещата които забелязахме още от начало беше колко чисто звучи хорът на записа,“ отбелязва Клецниг. Това е така защото нашите данни са взети в 16 бита, толкова колкото едно Си-ДИ, това нещо не е правено преди в радиационните пояси. Това прави информацията висококачествена и показва, че нашия инструмент е много, много здрав.“

Клецниг се надява евентуално да пусне нечувани записи на земния хор.

„Имаме два летателни апарата с два приемника,“ казва той, „така, че стерео записа е възможен.“ Такъв запис не само, че ще звучи прекрасно, но и ще има истинска научна цена. „Едно от нещата които не знаем  е това колко е голям региона върху който се случва хора. Значително разделената стерео възможност на буреносните сонди (радиационно поясните) ще ни даде способността да отгатнем това.“ Със запланувана 2 годишна мисия за буреносните сонди, хорът едва сега започва.

Превод: Велимир Макавеев

http://science.nasa.gov/science-news/science-at-nasa/2012/28sep_earthsong/