НАСА планира да изпрати нов марсоход на Марс през 2020, като същевременно се подготвя за управлявана от хора мисия до червената планета, съобщи космическата агенция на САЩ през декември 2012.

Съобщението дойде ден след като НАСА оповести резултатите от първите тестове на почвата от Марсохода Кюриосити, който откри следи от вода и кислород, необходими за живот.

Администрацията на президента Барак Обама „е отдадена на силна програма за изследване на Марс“ , обяви администратор на НАСА Чарлс Болден.

 „Със следващата мисия, ние осигуряване мястото на Америка като световен лидер в изследването на червената планета, и същевременно правим друга значима стъпка към изпращането на хора там през 2030г.

НАСА бяхя принудени да се оттеглят от няколко съвместни мисии с Европейската космическа агенция след орязването на бюджета по-рано тази година.

Агенцията се надява да спести пари при следващия марсоход – в момента оценяван на 1.5 милиарда – като използва резервните части на мисията Кюриосити и като се придържа към същия успешен дизайн.

Новия роувър ще бъде седмата от оперативните и планираните мисии на НАСА до Марс.

Роувърът Опортюнити изследва повърхността на Марс от 2004г. Много по-усъвършенствания роувър Кюриосити се приземи в кратера Гейл на 6 Август. Две други космически съоражение в момента орбитират около Марс, изучавайки планетата отгоре и помагайки да се пренасят сигнали от марсоходите.

Новото съоръжение „The Maven” /англ. Експерт/ - е планирано за изстрелване следващата година и ще има за цел да изучава марсианската атмосфера.

НАСА също планира да изпрати съоръжение наречено InSight , което копае на дълбочина в планетата през 2016, за да останови дали ядрото на Марс е солидно, или течно както това на Земята.

 „Предизвикателството да реструктурираме програмата за Изследване на Марс прерастна от седемте минути ужас при кацането на Кюриосити, до старта на седем години иновации,“ каза астронафтът Джон Грънсфийлд, аминистративен партньор на науката в НАСА.

 „Концепцията на мисията пасва на настоящия проектобюджет за излседване на Марс, тя е построена върху вълнуващите открития на Кюриосити, и се възполазва от една добра възможност да продължи изследването.“

Докато името на марсохода и реалната мисия все още се нуждаят от изчистване на детайлите, Грънсфийлд каза, че се надява Кюриосити да се подобри с добавянето на 3-Д камера.

 „Аз съм голям фен на косвеното изследване, чрез апаратура“ каза той на пресконференция.

Грънсфелд също се надява марсоходът да има възможността да събира проби и да ги върне на земята, вместо да ги изхвърля след като тестовете са проведени.

Накрая разбира се отново се идва до въпроса за откритото търсене на форми на живот. Например мироби, които са способни да оцелеят в тежките условия на марсианската среда.

 „Ще бъде много вълнуващо да изпратим нова мисия на място където има съществуващ живот,“ каза Грънсфелд.

 „Всички тези неща са в кръга на възможното“.

Първото космическо съоръжение достига Марс през 1965. Маринер 4 изпраща на Земята 22 приближени снимки на осеяната с кратери повърхност на Марс и печели за САЩ честта за първата успешно проведена мисия до Марс.

СССР от своя страна са първите, които успешно се приземяват на повръхността на Марс през 1971, но мисия Марс 2 се проваля след като изпраща 20 секунди видео на съоръжението в орбита.

Пет години по-късно, САЩ успява да приземи марсоходи Викинг 1 и 2, които изпращат обратно хиляди изображения и големи количества информация преди да бъдат деактивирани.

Повечето мисии до Марс се провалят, въпреки че има няколко успешни проекта, включително Патфайндър, който се приземи през 1997 и Спирит от 2004, който обикаляше повърхността за 6 години преди да бъде изгубен контакт с него.

Устройството Кюриосити, на цена от 2.5 милиарда долара и захранвано от ядрена енергия, е създадено за да търси знаци за живот базиран в почва, на най-близката ни съседна планета и да изпраща данните, подготвяйки бъдеща човешка мисия.

Това е най-големия робот, построяван някога за изследване на планета – тежи около тон, с размерите на малка кола и носи сложно химическо оборудване за да взима проби от камъни, да сондира почва и да прави тестове за радиация.

Учени не очакват Кюриосити да открие извънземни или живи същества, но се надяват да го използват за анализ на почвата и камъните в търсене на градивни единици за живота присъстващи там или създавали условия за живот  в минал момент.

http://www.marsdaily.com/reports/NASA_to_send_new_rover_to_Mars_in_2020_...

Топ 10 Нови Видове  - 2012

Като отпразнуване на 5-тата годишнина на Топ 10 Нови Видове, МИСО представя някои от най-добрите видове официално описани през 2011. Както всяка година, ние смятаме, че всички тези видове са както вълнуващи така очарователни -  като такива, няма ред; няма първи, средни и особено няма такива, които изостават. Моля кликнете на линковете отдолу за повече информация основно таз годишния Топ 10 и се забавлявайте.
http://species.asu.edu/Top10

„Наздраве!”

Латинско наименование:  Rhinopithecus strykeri
Име:Кихаща маймуна
Семейство: Cercopithecidae (Коткоподобни маймуни)

Как успя да влезе в Топ 10:  От 2000-та година, броят на откритите бозайници всяка година средно е около 36, така че не беше нищо особено когато нов примат  беше забелязан от учени, които провеждаха изследване на гибоните във високите планини на Мианмар (бивша Бирма). Rhinopithecus strykeri е първата чипоноса маймуна открита в Мианмар и се вярва, че е Критично Застрашена. Отличава се с основно черна козина бяла брадичка и с това че киха когато вали – въпреки, че се опитва да избегне навлизането на вода в обърнатия си нагоре нос като слага глава между краката си.  По време на провеждането на интервюта за Преглед на Статуса на Хулок Гибона, ловци и селяни  казали на екипа от учени, че могат да намерят чипоносата маймуна като изчакат да завали и се ослушват за кихане в дърветата. Казваме поздравления … и Наздраве.
  
Етимология:наречена е strykeri в чест на Джон Страйкер, Президент и Основател на Фондация Аркус

Тип Материал: холотип - антропологичен институт и музей на Университета на Цюрих, Цюрих, Швейцария. Паратипове - зоологическа колекция от Hlawga природен парк, Янгон дивизия, Мианмар и антропологичен институт и музей на Университета на Цюрих, Цюрих, Швейцария. 

Тип Място:Района на река Мау, североизточен Качин, североизточен Мианмар

Справка: Geissmann,T., Lwin, N., Aung, S.S., Aung, T.N., Aung, Z.M., Hla, T.H., Grindley, M., & Momberg, F. (2011). A New Species of Snub-Nosed Monkey, Genus Rhinopithecus Milne-Edwards, 1872 (Primates, Colobinae), From Northern Kachin State, Northeastern Myanmar. American Journal of Primatology 73:96 – 107.

„Боже!”

(Photo credit: Ned DeLoach)
Латинско наименование:  Tamoya ohboya
Име:Бонерска ивичеста кубомедуза
Семейство: Tamoyidae
Как влезе в Топ 10:  Тази поразително красива но отровна кубомедуза е била виждана толкова много пъти от 2001г. насам, че е получила общото си име преди да бъде официално описана през 2011г. след като екземпляр е бил хванат през 2008г. Наблюденията над този нов вид ни припомнят за възможностите граждани да участват в изследването на видове. Повече от триста кандидати за кръщаване на вида са били приети в онлайн състезание и стотици от тези гласове са прегледани за да се избере ohboya като победител, името предложено от гимназиален учител по биология Лиса Пек. Г-ца Пек предположила че хората ще възкликнат „Боже!“ като за пръв път видят удивителната медуза – включително плувци, гмуркачи, учени и дори доктори които са лекували ужилени от медузата.

Гледайте как плува!  http://blennywatcher.com/2012/02/09/bonaire-banded-box-jelly-tamoya-ohboya/   и  http://www.flickr.com/photos/tesserazoa/3511924667/

Етимология:ohboya е наречена „Oh Boy!!!” след реакцията на някой, който за пръв път срещне този вид
Тип Материал:Холотип и паратипове - Национален природонаучен музей, Смитсъновия институт, Вашингтон, окръг Колумбия
Тип Място:Диви Фламинго, Бонер, Нидерландия (Холандски Кариби)
Справка: Collins, A.G., Bentlage, B., Gillan, W., Lynn, T.H., Morandini, A.C. & Marques, A.C. (2011). Naming the Bonaire banded box jelly, Tamoya ohboya, n. sp. (Cnidaria: Cubozoa: Carybdeida: Tamoyidae). Zootaxa 2753: 53 – 68.

„Какво, по дяволите?!”

(Photo credits left: G. Borgonie, Ghent University, Belgium; Scanning electron microscope (SEM) image, face view of H. mephisto; center: G. Borgonie, Ghent University, Belgium; glass beads where nematodes were found living in the brownish colored bacterial biofilm; right: Esta Van Heerden, University of the Free State, South Africa; Borehole water from the Beatrix gold mine where H. mephisto was discovered)
Латинско наименование:  Halicephalobus mephisto

Име:  Дяволски червей
Family:  Panagrolaimidae
Как влезе в Топ 10:  С размери около половин милиметър, тези малки нематоди са най-дълбоко живеещите многоклетъчни земни организми на Земята. Открити на дълбочина 1.3км в Южно Африканска мина, този вид е забележителен с това, че оцелява на огромно подземно налягане както и високи температури (37o C). Според авторите, въглеродното датиране показва че  водите в, които пребивава този вид не са имали контакт със земната атмосфера през последните 4-6 хиляди години. Откритието на Halicephalobus mephisto дълбоко под земята има значение защото може да помогне за откриването на подобни подземни  дълбочини на други планети.
Етимология:  mephistoсе отнася до Фауст легенда за Дявола „защото новия вид е открит  на дълбочина от 1.3км в земната кора.“
Тип Материал:Холотип - Музей Voor Dierkunde, Университета в Гент, Белгия. За Паратипове - Музей Voor Dierkunde, Университета в Гент, Белгия и Университета на Свободната провинция, Блумфонтейн, Южна Африка. 

Тип Място:„взето от шахта 3, ниво 26, коридор 28 от златната мина Беатрикс, Южна Африка, на приблизително 1км северно от шахта 3 (28 ͦ 149 24.0699 Юг, 26 ͦ  479 45.2599 Изток).

Справка:  Borgonie,G., García-Moyano, A., Litthauer D., Bert, W., Bester, A., van Heerden, E., Möller, C., Erasmus, M. & Onstott, T.C. (2011). Nematoda from the terrestrial deep subsurface of South Africa. Nature 474: 79 – 82.

„Night Stalker” „През нощта”

(Photo credit left:  Jaap Vermeulen;   right: Andre Schuiteman)
Латинско наименование:  Bulbophyllum nocturnum
Име:  Нощно цъфтяща Орхидея
Семейство: Orchidaceae
Как влезе в Топ 10:  Откритие на този нов вид е значимо защото има първите нощно-цъфтящи цветове записани сред повече от 25 хиляди познати видове орхидеи. В семейството на орхидеите, техния род (Bulbophyllum)е зрелищно разнообразен с около 2 хиляди открити вида. Нежните странно изглеждащи цветове на Bulbophyllum nocturnum са доста малки и започват да се отварят около 22:00ч. но се затварят на следващата сутрин, цъфтейки само около 12 часа. Този вид е познат само от един единствен екземпляр и може би е застрашен заради загубата на хабитат дължаща се на изсичането на горите в родната му Нова Гвинея.
Етимология:nocturnum от латинската дума означаваща „през нощта“ за да отрази нощния цъфтеж на орхидеята.
Тип Материал: холотип - Горски научно-изследователски институт на Папуа Нова Гвинея, Папуа Нова Гвинея Национален Хербариум; изотипове - Кралските ботанически градини Кю и Национален Хербариум на Холандия. 
Тип Масто:  Нова Британия, Папуа Нова Гвинея
Справка: Schuiteman, A., Vermeulen, J.J., De Vogel, E. &  Vogel, A. (2011). Nocturne for an unknown pollinator: first description of a night-flowering orchid (Bulbophyllum nocturnum). Botanical Journal of the Linnean Society 167, 344 – 350.

„Вилазките”

(Photo credit: C. van Achterberg)
Латинско наименование:  Kollasmosoma sentum
Семейство: Braconidae
Как влезе в Топ 10:  Този нов вид паразитни оси лети на малко повече от един сантиметър над земята в търсене на своите жертви. Когато намери гостоприемник (мравката Cataglyphis ibericus) тази изключително дребна оса напада от въздуха като малък бомбардировач и снася яйце в нищо не подозиращата мравка. Вилазките[1] продължават средно около 0,052 секунди но са смъртоносни, трансформирайки мравките в провизии за ларвите на осата.  Когато мравките вече са в известност за въздушното нападение може да се опитат да отпратят осата с краката си или да се обърнат и да се изправят лице в лице с нападателя.  Това впечатляващо поведение за снасяне на яйца е било заснето, коeто може да се види в YouTube (линка по-долу).

Вижте ги как нападат!  http://www.youtube.com/watch?v=bpMGhGMWaTA

Етимология:sentum се формира от латинската дума  sentus, означаваща „трънлив“ или „покрит с игли“ за да отрази „тръноподобния шип на петият стернитна женския индивид.“

Тип Материал:Холотип - Холандия Център за биологичното разнообразие Натуралис, Лайден, Холандия 

Тип Място:Институт за Изследване на Земеделието и Храните и Технологии, Мадрид, Испания

Справка: Gómez Durán, J-M. & van Achterberg, C. (2011). Oviposition behaviour of four ant parasitoids (Hymenoptera, Braconidae, Euphorinae, Neoneurini and Ichneumonidae, Hybrizontinae), with the description of three new European species. ZooKeys 125: 59 – 106.

[1] нощно или дневно излизане на военни части извън крепост с цел нападение срещу обсадни войски.

„Спондж Боб”

(Photo credit: Thomas Bruns, Interior (left) and exterior (right) views of Spongiforma squarepantsii; center: Dennis E. Desjardin & Andrew Ichimura, SEM photograph of spores of Spongiforma squarepantsii)
Латинско наименование:Spongiforma squarepantsii
Име:  Гъба Спондж Боб
Family: Boletaceae
Как влезе в Топ 10:  Кръстена на анимационния герой Спондж Боб, този нов вид прилича повече не сюнгер отколкото на типична гъба и тялото ѝ може да бъде стиснато като сюнгер и да възвърне нормалните си размер и форма.  Тази необичайна гъба е само вторият вид от рода Spongiformaна Болере гъбите и според авторите „ нейната необичайна форма е като нищо познато“. Освен притежавайки формата напомняща за Спондж Боб, авторите отбелязват други прилики между гъбата и анимационния герой. Гъбата има плодова миризма и Спондж боб живее в ананас; увеличена структурата на тъканта на гъбата прилича на сюнгерите покриващи дъното където живее Спондж Боб; и дори микроскопичните спори на гъбата приличат на сюнгери. Въпреки че първоначално името е било отхвърлено от редакторите на журнала като „несериозно“, авторите упорствали и като резултат, обърнали внимание на необикновения нов вид и биологичното разнообразие на световните гори.
Етимология:squarepantsiiе кръстено заради приликата на добре познатия  герой от анимациите Спондж Боб Квадратни Гащи; Spongiformaе род на сюнгеро-подобни гъби, които са получили името си през 2009г. от Дасярдин, Манф;  Биндер, Роекринг и Флегел.
Тип Материал:Холотип – Калифорнийския Университет в Бъркли
Тип Място:Националния парк в Ламбир Хилс, Саравак, остров  Борнео, Малаазия
Справка:  Desjardin, D.E., Peay, K.G. &  Bruns, T.D. (2011). Spongiforma squarepantsii, a new species of gasteroid bolete from Borneo. Mycologia, 103(5), 1119–1123.

Макове… сега те спят!

(Photo credit: Paul Egan, Meconopsis autumnalis flowering in the wild at 4000 m, Nepal Himalaya)
Латинско наименование: Meconopsis autumnalis
Име:Непалски есенен Мак
Семейство: Papaveraceae
Как влезе в Топ 10: Много новооткрити видове са малки по размери и потайни хабитуси. Този красив и жизнено оцветен мак е останал непознат за науката до сега. Това се дължи частично на екстремната среда обитавана от цветята, които растат на височина от 3300 до 4200м в централен Непал. Също е доказателство за оскъдността на ботаници изследващи Азиатската флора, тъй като екземпляри от Meconopsis autumnalis са били  събрани два пъти преди това, въпреки че не са били разпознати като нови – първо през 1962г. от легендарния ловец на хималайски растения Адам Стейнтън и отново през 1994г.  от служители на Отдела по Растителни Ресурси към Токийския Университет. Скорошното преоткриване на мака  е било направено от храбри ботаници събиращи растения километри от човешки селища по време на тежки мусонни дъждове.
Етимология: autumnalis за да отразява есенния сезон когато цъфти цветето
Тип Материал:Холотип и изотипове – Кралската ботаническа Градина на Едимбург.
Тип Място:Ганеш Химал (Област Расува), централен Непал
Справка: Egan, P.A. (2011). Meconopsis autumnalis and M. manasluensis (Papaveraceae), two new species of Himalayan poppy endemic to central Nepal with sympatric congeners. Phytotaxa 20: 47 – 56.

Блуждаеща крàка наденица

(Photo credit: G. Brovad)
Латинско наименование:  Crurifarcimen vagans
Име:  Блуждаеща крàка наденица
Семейство: Pachybolidae
Как влезе в Топ 10: Въпреки че тази стоножка не може да се мери по дължина с Гигантската Африканска Стоножка (Archispirostreptus gigas,38 cm), новия вид Crurifarcimen vagans държи нов рекорд като най-голяма стоножка (16см) в една от световните горещи точки за биоразнообразие, Източната Планинска верига в Танзания. Новото наименование на рода изглежда подходящо заради дебелата, наденицо-подобна форма на тялото на стоножката, което е около 1,5см в диаметър с около 56  телесни сегменти носещи крайници – всеки с по два чифта крака. Crurifarcimen vagansобитава разлагащи се дървета в горите в източната и западната части на Планина Усамбара на височина от 940 до 1800м.
Етимология:  името на рода Crurifarcimen идва от латинските думи „crus” за крак и  “farcimen” означаваща наденица; епитета vagansот латинското „vagans” означаващо блуждаещ или странстващ; по този начин пълното наименование на вида означава „Блуждаеща крàка наденица.“

Тип Материал:Холотипове и паратипове - зоологическия музей, Природонаучен музей на Дания, Университета на Копенхаген; допълнителни паратипове - Вирджиния природонаучен музей
Тип Място:  Регион Танга, Танзания
Справка: Enghoff, H. (2011). East African giant millipedes of the tribe Pachybolini (Diplopoda, Spirobolida, Pachybolidae). Zootaxa 2753: 1 – 41.

Ходещ кактус

(Photo credit Jianni Liu “Walking Cactus from Early Cambrian, China”)
Латинско наименование:  Diania cactiformis
Име:Ходещ кактус
Семейство:принадлежи на изчезна клас Xenusia
Как влезе в Топ 10:  Въпреки че новият вид на пръв поглед прилича повече на кактус отколкото на животно, Diania cactiformis  принадлежи на изчезнала група наречена бронирани Лобоподи. Както единствените оцелели лобоподи (Онихофорите) , бронираните лобоподи са имали червео-подобни тела с няколко чифта крака. Diania cactiformis  е значим защото има сегментирани крака, което придава тежест на теорията, че артроподите (най-голямата група живеещи на земята животни включително насекоми, паяци и ракообразни) са еволюирали от лобоподите. Казано по друг начин изглежда че Diania cactiformis  може да споделя по-скорошен общ предшественик с артроподите, отколкото с други лобоподи и това са важни новини. Diania cactiformis  е около 6см на дължина и е открит в известното отлагане Ченгжиан в югоизточен Китай в Камбрийски отлагания от преди 520 милиона години.
Етимология:  Diania е кръстено на Диан, китайска лингвистична абревиатура от Юннан където вида е бил открит; cactiformis  се отнася за животно което има форма на кактус.
Тип Материал:Холотип – Институ за ранен живот, Северозападен Университет, Сиан, Китай
Тип Място:Юннан, Северозападен Китай
Справка:  Liu, J., Steiner, M., Dunlop, J.A., Keupp, H.,  Shu, D., Ou, Q., Han, J., Zhang, Z. &  Zhang, X. (2011). An armoured Cambrian lobopodian from China with arthropod-like appendages. Nature 470: 526 – 530.

Тарантулово танго

(Photo credit left:  Caroline Fukushima; center and right: Rogerio Bertani/ Instituto Butantan)
Латинско наименование:  Pterinopelma sazimai
Име:  Тарантула на Сазима
Family:  Theraphosidae
Как влезе в Топ 10:  Не само, че тази синя тарантула е смайващо красива, но и е първото ново животно от Бразилия, което влиза в Топ 10. Бразилия е една от най-биологично разнообразните нации на планетата и постоянно е голям източник на нови видове включително и Бразилския Амазонския басейн, нейната Атлантическа гора, равнинния екорегион Серадо и горещи точки в Бразилските тропически Анди. Оцеляването на тарантулите може да се застраши от намаляващия хабитат както и от прекомерното събиране и превръщането им в домашни животни. Въпреки че Pterinopelma sazimai не е първата синя тарантула, тя е една от най-забележителните и може да е особено уязвима заради ограниченото ѝ разпространение в „екологичен остров“ – хабитат върху върховете, които имат повече валежи и различни почви от тези на околните райони.
Етимология:  sazimaiе кръстена в чест на д-р Иван Сазима „важен Бразилски зоолог първият, който е събрал екземпляри от този вид  през 70-те и 80-те години на миналия век. Тези индивиди са били единствените открити екземпляри от този вид доста дълго време.“
Тип Материал:холотип –  Museu de Zoologia da Universidade Estadual de Campinas, Campinas;  паратипове - Museu de Zoologia da Universidade Estadual de Campinas, Campinas and the Instituto Butantan, São Paulo.
Тип Място:  Parque Nacional da Chapada Diamantina, Bahia, Brazil
Reference:  Bertani, R., Nagahama, R.H. & Caroline Sayuri Fukushima, C.S. (2011). Revalidation of Pterinopelma Pocock 1901 with description of a new species and the female of Pterinopelma vitiosum (Keyserling 1891) (Araneae: Theraphosidae: Theraphosinae). Zootaxa 2814: 1–18.

        За първи път учени надникват във вътрешността на езеро, скрито под повърхността на Антарктическата ледена покривка. Потопеното от ледник езеро Whillans , разположено на по-малко от 400 мили от Южния Полюс, е било скрито под леда от стотици хиляди години – може би дори милион. Но през месец януари 2013 г. екип от експерти, пробиващи леда, използват струя гореща вода, за да разтопят тясна дупка до самото езеро през 2600 фута (792.48 м.) лед.

       При погледа от камерата към ниските части на дупката се виждат издигащи се облаци, дъно, осеяно с малки скали и камъни, и струйки кал – образ, наподобяващ първите снимки от повърхността на Марс, направени преди 40 години.

         В последните години пробиването на сондажни отвори и изследването на потопени от ледници езера набира интерес. Само миналата година е трябвало да бъдат изследвани три  такива езера в Антарктика от британски, руски и американски екипи.  Това обаче се оказва трудна задача: много добър екип от Англия изоставя опита си да навлезе в езерото Ellsworth; руският екип прави пробив в подледниковото езеро Восток миналия Февруари, но рукнала вода от езерото напълва пробитата сондажна дупка и бързо замръзва и прави задачата да се вземат проби от езерото много трудна. 

        Ето защо експертната група, която прави пробив в езерото Whillans (  Проектът се нарича WISSARD и е подкрепен от Националната научна фондация), прави това с изключително внимание: налягането на вътрешността бива намалявано постепенно и бавно чрез изпомпване на хиляди литри вода. Ако пробивът се осъществява при твърде голямо налягане, възможно е огромно количество вода да се разлее от сондажния отвор в езерото, което би могло да попрчи да бъдат взети проби.

       Пробиването на сондажен отвор е самото начало на работния проект. Този тесен 20-инчов (50.8 см.) отвор постепенно ще замръзне, затова изследователите работят под пълна пара, възползвайки се от предоставената им възможност. Най-различни инструменти ще бъдат спуснати в езерото, за да се вземат проби на вода, която да бъде анализирана за разтворени минерали и живи клетки. Ще бъдат измерени водните течения. Седиментни ядра ще бъдат вдигнати от дъното  на езерото, а пластовете пясък и кал ще дадат насоки за разкриване на историята на това езеро – като например колко дълго е било то покрито от ледената покривка.  Седиментите ще бъдат изследвани и за микроби. Ако пробите за наличие  на живот се окажат позитивни, то най-вероятно езерото е пълно с минерали, с които бактериите се хранят.

           Slawek Tulaczyk , гласиолог от калифорнийския Университет в Санта Круз, учен по проекта, разкрива нещо много интересно – също както много езера на места като скалистите планини и планините Сиера Невада в САЩ, езерото Whillans  е издълбано от ледник много отдавна, но постепенно е било подхранено със седиментни натрупвания.

         Езерото Whillans  вече е дало своите резултати. Когато струйната сонда с гореща вода бива извадена за първи път преди 20 години, малко количество кал от езерното легло бива изследвано. В калта ясно се виждат стъклените черупки на диатомея: фотосинтезиращи организми, които живели в Западна Антарктика във времената, когато тя е представлявала плитко море, а не ледена пустиня. Повечето от тези диатомеи са умряли и са достигнали морското дъно преди около 10 – 20 милиона години. Тогава ледниците ги откъснали от изначалните им места и ги тласнали надолу по течението, докато ледът преобразувал земята по време на десетките ледникови периоди.

         Тези диатомеи са случайни находки от пробива. Езерото бива изследвано за наличие на настоящ живот.

http://blogs.discovermagazine.com/crux/2013/01/27/scientists-first-glimp...

1. Моля представете се

Ради Романски

üкомпютрен инженер със следдипломна специализация по приложна математика;

üдоктор по компютърно инженерство;

üпрофесор по компютърни системи, комплекси и мрежи;

üръководител катедра "Електроника, компютърни системи и технологии"на КЕЕ към ТУ-София;

üчлен на Академичния съвет на ТУ-София;

üзаместник председател на Общото събрание на ТУ-София;

üредактор и издател на списание “International Journal on Information Technologies and Security”;

üпредседател на International Conference on Information Technologies.

2. Коя научнаа институция представлявате и с какво се занимава тя

Технически университет – София

Област „висше образование” с обучение за ОКС „бакалавър” и „магистър” и за ОНС „доктор” в различни области на техниката, математиката и стопанското управление.

3. Кое Ви запали към науката и кога се случитова

Обстоятелствата са виновни, не че няма исторически предпоставки – в моя род има няколко професори, акад. Стоян Романски също е от него. Но преди да постъпя на работа в Технически университет – София през есента на 1980 г. не съм си мислил за сериозна научна дейност. Започвайки работа като инженер-технолог в тогавашната катедра “Изчислителна техника” попаднах в една среда, която не може да не ти въздейства в посока научна дейност, освен ако сам не искаш това да се случи. И последователно преминах през задочна докторантура, нивата аситент/старши асистент/главен асистент, след това доцент (1996 г.) и професор (2010 г.).

4. В коя област на науката се занимавате в момента

Ако трябва с едно изречение – "Информатика и компютърни науки" (представил съм дисертационен труд за “доктор на науките” в тази област).

При по-широко представяне мога да посоча следните ключови думи: Информационни технологии; Защита на персоналните данни; Разпределени системи и технологии; Компютърно моделиране; Компютърни архитектури.

5. С какво заглавие беше последната Ви публикация

Няколко са публикациите през второто полугодие на 2012 г., като ще посоча две от тях:

Romansky, R. A Formal Approach for Modelling and Evaluation in the Field of Computing. International Transaction on Electrical, Electronics & Communication Engineering (ISSN 2249-8923), UK, № 4 (vol. 2), July, 2012, pp.1-7.

Romansky, R.Cloud Services: Challenges for Personal Data Protection
International Journal on Information Technologies and Security (ISSN 1313-8251), No 3, 2012, pp.67-80 (ijits-bg.com).

6. Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие

Науката в България, споде мен, винаги е била на почит. Наистина, в миналото с по-високо уважение, но винаги е имала своето значимо място. Иска ми се да дам един пример. През 2012 г. се честваше 100 години от гимназията, която съм завършил. Официалното закриване на тържествата беше през ноември и бяха поканени бивши ученици, които са направили нещо по-различно. Радостното е, че там се срещнахме доценти, професори, един член кореспондент и други учени в различни области. Стана ми топло и гардо от това.

Дали науката има бъдеще в днешно време у нас? Отговорът ми е "Определено, да!". Друг е вапросът кой, как и къде трябва да "прави наука", но това вече е дъжавна политика. Не бива със стари приоми да се търси ефективност. Един доста тревожен пример в тази насока в момента е брожението на научната общност срещу процедурата по финансиране на проекти от фонд "Научни изследвания". Истината е, че без финансиране трудно се прави наука. А иначе, как да стане това – отговор има в различни страни от Европа и в САЩ.

7. Как оценявате работата на екипа си

Екипът, с който от няколко години работя, е много отговорен и мотивиран. Факт са три успешни научно-изследователски проекти за периода след 2009 г. Непрекъснато генерират идеи, само да има време и сили за реализацията – се пак в катедрата се провежда доста напрегнат учебен процес.

8. Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука

Да, има, колкото и да е чудно. Говоря за онези мотивирани млади хора, които наистина искат нещо да постигнат в науката, като знаят, че трябва и да дават (време, усилия и пр.). Това го заявявам отговорно, защото като координатор на 6 двустранни договори по програма Еразъм съм изпращал амбицирани магистри за дипломно разработване, както и млади докторанти за научна работа в университети в Холандия, Испания, Словакия и др.

9. Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България

Науката не е лесно занимание и ако наистина искате да го правите трябва да сте напълно убедени в това. Нужно е време, известни лишения от светски живот, отговорности и умение да се работи в колектив. Всеки може да прецени дали може да даде това от себе си!

10. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България спрямо науката

Ще изброя няколко неща, за които се сещам „на първо четене”:
üначините на финансиране;
üразбирането, че само „мастити” учени могат да генерират наука;
üметодите за оценка на проекти, които не винаги са прозрачни;
. . . . (сигурно има и друго).

11. Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа

·По принцип след завършване на висшето си образование съм се занимавал главно с преподаване и научна дейност. В този смисъл са и дейностите ми по организация на международната конференция InfoTech (вече 26 години), списването на списанието IJITS (от 2009 г.), участието в множество програмни комитети на международни конференции.

·През 2003-2004 г.съм имал ангажименти по електронното правителство в България:
üРъководител на колектив за разработване на "Идейна рамка за проектиране на Национална система за обмен на информация и данни между административните структури (техническа част)"
üЧлен на работна група Приложни стандарти свързани с електронното правителство за разработване на Принципи за осъществяване на интегриране и интероперабилност на информационните системи на администрациите за нуждите на електронното правителство.

·За периода 2002-2007 г. имах честта да бъда избран от Народното събрание на Р. България за член на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), което ми даде уникалната възможност да използвам своята компетентност по приложението на информационните технологии, вкл. и като участник в Европейската конференция по ЗЛД, годишни срещи на страни от Централна и Източна Европа, форуми по ЗЛД и е-правителство в Австрия, Германия, Полша, Франция.

Като постоянен член участвах в работата на няколко международни работни групи по ЗЛД:
ü International Working Group on Data Protection in Telecommunications;
ü International Workshop on Case Handling;
üWorkingParty on PoliceandJustice.

През 2007 г. за кратко бях и член на Комитета по жалбите на Общия надзорен орган на Европол.

·Имам и дейност като член на Управителни съвети:
üЧлен на Управителен съвет на фондация „Център за мирни изследвания и политика за сигурност” (2009-2011 г.);
üЧлен на управителен съвет на Съюз по Електротехника, Електроника и Съобщения към ФНТС (от 1998 до сега).

Откритието на зараждането на астероидната опашка

Автор: Мая Трифонова

За разлика от кометите астероидите нямат като свое характеристика – светещата опашка, но в момента са открити десет изключения. Испански изследователи наблюдаваха един от тези редки астероиди от Гран Телескопио Канариас /Испания/ и откриха че нещо необичайно се е случило около датата 1ви юли 2011 година,  причинявайки появата на опашка. Това може би е вътрешно разкъсване или сблъсък с друг астероид.

Към днешна дата са наблюдавани десет астероида, които са показали следа подобна на тази от кометите. Те са наречени „комети от големия пояс“ тъй като имат типична астероидна орбита но същевременно имат и следа като на комета. Това означава, че емисиите на прах /и вероятно газ/ от астероида са подобни на тези от кометите.

Един от тези обекти, получил името P/2012 F5Гибс (Gibbs), беше открит през март 2012 от Обсерваторията Маунт Леммън в Аризона, САЩ. През май и юни същата година испанските астрофизици от Гран Телескопио Канариас го проследиха и откриха момента в който опашката се поражда, чрез математически изчисления.

„Нашите модели индикират, че това е причинено от внезапно, краткотрайно събитие, траещо само няколко часа около 1ви юли 2011 с вариация до 20 дни.“– Така обясни Фернандо Морено, изследовател в Астрофизическия институт на Андалусия (CSIC). В колаборация с други колеги от Астрофизическия институт на Канарските острови и университета на ЛаЛагуна данните бяха публикувани в „Журнал за астрофизически публикации“.

Изображенията направени от телескопа разкриват „фина и издължена структураот прах, която съвпада със синхрона за конкретния ден”, казва Морено. Синхронът представлява позицията  за определена дата на наблюдаване, на частиците отделяни от този тип обекти с нулева скорост за една единица време. В този случай синхронът от 1ви юли 2011, кореспондира най добре с фината астероидна следа.

Ширината и вариращата яркост от главата до края на опашката позволи на изследователите да дедуцират физическите качества на частиците и пропорциите на техните различаващи се размери.

Колкото до максималния размер и скоростите на освободените частици, екипът пресметна че астероидът би трябвало да има радиус от 100 – 150 метра и освободената прашна маса трябва да тежи около половин милион тона.

Изследователите се колебаят между две възможни теории за произхода на опашката на P/2012 F5 : „Тя може да се е породила от сблъсък с друг астероид или от пробив в астероида причинен от въртящото се движение.” Втория механизъм се състои в постепенното освобождаване на материал и частичната фрагментация на астероида.

Скоростното въртене на астероида, „като ускоряваща се въртележка”, на свой ред причинява отчупването на парчета. Скоростта на въртене на малките астероиди може да се увеличи с времето поради ефекта на Ярковски. (англ. на кратко YORP). Това може да причини ускорение поради термалните разлики на различните региони от повърхността на астероида, евентуално водейки до отчупването на парчета от него.

Морено пояснява, че от различната степен на яркост на следата, екипът от учени е верифицирал, че нейната зависимост от скоростта на отделяне на частиците и размера им е много слаба, в съответствие с данните придобити от друг астероид в същата група – 569 Шейла, който вероятно е преминал през космически сблъсък.

Астероиди активирани от главния пояс

Астероиди от главния пояс (англ. Main-belt asteroids/ MBCs) е наименование обхващащо астероиди на разстояние от 2 до 3.2 астрономически единици, което е средното разстояние между Земята и Слънцето. Поради някаква причина те се активизират и започват да отделят прах. При тях не е установено генерирането на газ, но това може да се дължи на факта, че те са вече много слаби в момента на наблюдение.

След първото откритие на астероид от главния пояс през 1996 година, наречен 133P/Elst-Pizarro, още общо десет такива са били открити досега. Присъствието на опашка при някой от тях е феномен продължаващ относително дълго – за няколко месеца, както е в случаите на 2006 VW139 и на P/2010 R2 наречен още La Sagra. Последния астероид беше открит от обсерваторията носеща същото име в Гранада. Неговата активност може да се дължи на сублимация на лед, който освобождава газ, въпреки че това не е било засечено.

В други случаи обаче, активността се развива през кратък период от време, както в случая на 596 Шейла. Неговия прашен облак се разнесе много бързо, едва в рамките на три до четири седмици след откриването му.

Също така съществуват примери за астероиди от главния пояс показващи повтаряща се активност, като например 133P/Elst-Pizarroи 238P , които показаха следа повече от един път.

В случая на P/2012 F5 все още няма яснота към коя група точно принадлежи той. Повече информация ще има на разположение, при следващото възможно наблюдение на астероида в добри условия, което е следващата година около юли или август 2014.

Последния документиран астероид от главния пояс е така наречения P/2012 T1 (PANSTARRS), който испанския астрофизик също анализира. По примера на това което се случи с екзопланетите, много повече комети от главния пояс ще се появяват през идните години.

Nasa/Earth  observatory and NASA/ARC/P Jenniskens and D.F. Blake

Познатите ни форми лед като снежинките (вляво), са изградени от кристали, за разлика от аморфния лед (вдясно), който е неструктуриран.

Космическата лаборатория Годар е една от малкото, в които изследователи изучават химическия състав на космическия лед, възпроизвеждайки реакции от лед от почти всяко време и пространство в историята на слънчевата система, включително някои, които може би могат да обяснят произходът на живота.

Зад заключени врати, в лаборатория, построена като бомбоубежище, Пери Геракинс прави нещо обикновено и в същото време истински чуждо (извънземно) - лед.

Но това не е ледът от снежинките и кубчетата. За образуването на този лед се изискват такъв студ и ниско налягане, че подходящите условия рядко възникват на земята, ако изобщо възникват някога. Когато Геракинс прави леда, той трябва да поддържа пласта му толкова тънък, че изглежда микроскопичен в сравнение със семе на полен.

Оказва се обаче, че тези ултратънки пластове са идеални, за да се пресъздадат някои от основните химични процеси, които се случват в космоса. Геракинс и неговите колеги от лабораторията за космически лед в космическия център на НАСА Годар в Грийнбелт, Мериленд, могат да възпроизведат реакции в леда, които да съвпадат с условията от почти всяко място и време от историята на слънчевата система, включително такива условия, които биха могли да хвърлят светлина върху въпроса с произхода на живота.

„Това не е химията, която хората си спомнят от гимназията“, - казва Реджи Хъдсън, отговарящ за лабораторията за космически лед. „Това е екстремна химия – при сковаващ студ, огромна радиация и почти нулево налягане. А и тези химични процеси се случват най-често в газове или твърди вещества, защото в междузвездното пространство, погледнато в мащаб, няма течности.“

(Видео)

http://scitechdaily.com/goddard-lab-researchers-study-the-chemistry-of-cosmic-ice/

Учени от лабораторията за космически лед Годар на НАСА изучават химични реакции, които е почти невъзможно да възникнат на земята. Сковаващ студ, вакуум и висока радиация са само някои от характеристиките на средата, близка до тази в космоса, която позволява формирането на неструктурирани форми от твърда вода, познати ни като аморфен лед. Нерядко частици и органични съставки остават в капана на този лед, които могат да носят полезна информация за живота във вселената. НАСА

Лабораторията за космически лед е едно от малкото места в света, където учени изучават свръхстудения химичен състав на космическия лед. Посредством мощния ускорител на частици, лабораторията Годар има специалната способност да уподоби почти всякакъв вид слънчева или космическа радиация, за да задвижи нужните реакции. А това им позволява да изследват химичния състав на леда под повърхността на планети и луни, както и леда в космоса.

Рецепта за хаос (Disorder)

Във вакуумна камера с размерите на кутия за храна, Геракинс пресъздава малка част от космоса във всичките му крайности. Той изсмуква въздух докато налягането вътре стигне ниво милиард пъти по-ниско от нормалното за земята, а след това изстудява камерата до -433 градуса по Фаренхайт (15 Келвина). За да получи лед, единственото, което остава да направи, е да отвори един клапан и да пусне в камерата водни пари.

За да симулират щети, нанесени от частици на слънчевия вятър и космически лъчения, учените в лабораторията за космически лед Годар облъчват лед с ускорител на частици „Ван де Граф“. В тръба, дълга 3 метра (ляво), се създава нарастващо високо напрежение, което достига връхната си точка в източника на лъчението, който се намира в края на тръбата (дясно).

В момента, в който бързите молекули изпарена вода влязат в камерата, те биват замразени на място. Все още аморфни, както в своето газообразно състояние, молекулите веднага приемат хаотична твърда форма, наричана аморфен лед. Аморфният лед е пълна противоположност на познатия ни на земята лед, който оформя перфектни кристали като тези, които образуват снежинки и скреж. Тези кристали са така подредени и предвидими, че този вид лед се счита за минерал с 2.5 степен на твърдост по скалата на Мо – същата като твърдостта на нокът.

Въпреки че аморфният лед е почти непознат на земята, той е толкова широко разпространен в междузвездното пространство, че може би е най-често срещаната форма на вода във вселената. Останка от времето, когато Слънчевата система се е зародила, той се е предвижвал на огромни разстояния, често под формата на частици, не по-големи от прашинки. Аморфен лед е забелязван и по комени и ледени луни.

Според Геракинс, тайната за направа на аморфен лед в лабораторни условия, се състои в свеждането на дебелината на слоя до не повече от половин микрометър - по-тънък от нишка на паяжина.

"Водата е толкова добър изолатор, че ако ледът стане твърде плътен, само дъното на пробата, близо до  източника на охлаждане, ще остане достатъчно студено.",казва Геракинс. "Ледът на върха ще бъде достатъчно топъл, за да се кристализира.“

Супертънкият лед може да бъде променян чрез всякакви интересни химикали от откритото пространство. Едни от тези химикали, с които работи Геракинс, са аминокиселини, които са важен фактор в химичния състав на земята. В продължение на десетилетия учените се опитват да идентифицират смесицата от аминокиселини (някои от които вземащи участие в оформянето на живота), намерена в метеорити, както и в проби, взети от комети.

"И тъй като водата е преобладаващата форма на замразени вещества в междузвездното пространство и във външната част на Слънчевата система,"казва Геракинс, "всички аминокиселини там в някакъв момент вероятно влизат в контакт с вода."

За настоящата поредица от експерименти, Геракинс създава три вида лед, като към всеки добавя аморфна форма на аминокиселини (глицин, аланин или фенилаланин), които можем да открием в протеините.

Дайте ми подслон

Истинската работа започва когато Геракинс облъчва леда с радиация.

В по-ранни изследвания, други учени са разглеждали химичния състав на леда, използвайки ултравиолетови лъчи.
Геракинс избира да поеме в нова посока и да разгледа подробно космическата радиация, която може да достигне до лед, скрит под повърхността на планети и луни. За да пресъздаде тази радиация той използва протонен лъч от ускорител на частици, който се намира под земята в стая с бетонни стени, осигуряващи допълнителна сигурност.

С помощта на протонния лъч милиони години естествено разрушение могат да бъдат постигнати само за половин час. А регулирайки дозата радиация, Геракинс може да оказва същото влияние върху леда като, ако той е изложен или заровен на различна дълбочина в почвата на комети или ледени луни и планети.

Той тества трите вида комбинации на вода и аминокиселини и ги сравнява с лед, направен само от аминокиселини. Във времето между отделните облъчвания, той проверява пробите, снемайки “молекулярен отпечатък” по технология, наречена
спектроскопия, за да види дали аминокиселините се разрушават, оформяйки вторични химични продукти.

Както и се очаква, все повече от аминокиселините се разграждат с увеличаването на дозата радиация. Геракинс обаче забелязва, че аминокиселините издържат по-дълго, ако в състава на леда е включена и вода, отколкото ако е изграден само от тях.

Това е странно, защото когато водата се разрушава, един от елементите, които остават е хидроксил (OH), химично вещество известно с това, че атакува другите съставни елементи.

Спектроскопията потвърждава появата на малки количества хидроксил. Но като цяло, казва Геракинс, “водата основно действа като щит срещу радиацията, като най-вероятно по този начин усвоява много енергия, по същия начин както биха го направили пласт от скали или почва.”

Когато той повтаря експеримента при по-висока температура бива изненадан, когато състоянието на киселините дори се подобрява. От тези предварителни измервания той и Хъдсън изчисляват колко дълго е възможно аминокиселините да запазят своята цялост в ледена среда при различни температури.

“Открихме, че някои аминокиселини могат да оцелеят десетки, дори стотици милиони години в лед близо до повърхността на Плутон или Марс и поне на сантиметър под повърхността на места като комети или външната част на Слънчевата система”казва Геракинс. “На място с обилна радиация като Европа (спътникът на Юпитер - бел. ред.) например, ще трябва да са заровени на поне половин метър дълбочина.” (Тези открития бяха обявени в списание Икар през 2012 г. - http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0019103512002187)

“Добрата новина за изследователски мисии”,казва Хъдсън, “е това, че се оказва, че тези аминокиселини са по-издръжливи при температури типични за места като Плутон, Европа и дори Марс, отколкото някой е предполагал.”

Лабораторията за космически лед е част от Лабораторията по астрохимия при отделът за изследване на слънчевите системи Годар и се финансира отчасти от центърът за Астробиология Годар и институтът по астробиология на НАСА.
Publicatiom: Perry A. Gerakines, et al., “In situ measurements of the radiation stability of amino acids at 15–140 K,” Icarus, Volume 220, Issue 2, August 2012, Pages 647-659; doi:10.1016/j.icarus.2012.06.001

Source: Elizabeth Zubritsky, NASA’s Goddard Space Flight Center; NASA

Images: NASA/Earth Observatory, NASA/ARC/P, Jenniskens and D.F. Blake; NASA

 http://scitechdaily.com/

При анализиране на каменистата повърхност на Меркурий, учени успяха частично да реконструират историята на планетата за последния милиард години. Сега, правейки изводи от химическия състав на скалите образуващи повърхността на планетата, учени от Техническия университна Масачузец направиха предположението че на Меркурий може да е имало огромен първичен океан от магма съществуващ в много ранната история на планетата, непосредствено след формирането й преди 4.5 милиарда години.

Първия Соларен ден. След първия си Меркуриев соларен ден (176 земни дни) прекаран в орбита, „Месинджър“  почти завърши две от своите главни глобални мисии за заснемане на изображения: монохромна карта с резолюция от 250 метра за пиксел и осем цветна цветова карта с резолюция километър за пиксел. С изключения на малки пропуски, които ще бъдат попълнени през следващия соларен ден, тези глобусни карти ще предоставят универсалните светлинни условия, които са подходящи за изучаването на релефа на повърхността на Меркурий, също така ще станат ясни цветовете й и вариациите в образуващите  планетата скали. Ортографските гледки, които наблюдавате на снимката са центрирани на 75 градуса източна  дължина и всяко изображение представлява мозайка от хиляди индивидуални образи. В дясно виждате образите заснети със широкоъгълен обектив на филтъра. Дължините на вълната от   1000, 750 и 430 нанометра са оцветени респективно в червено, зелено и синьо.

Учените анализират данните събрани от „Месинджър“ (Англ. MESSENGER - MErcury Surface, Space ENvironment, GEochemistry, and Ranging)чието име представлява абревиатура от Повърхност на Меркурий, Космическа среда, Гео-химия и наблюдения. Обектът на анализ е проба обикаляща в орбита около планетата от Март 2011. По-късно тази година, група учени анализираха данните за рентгенова флуоресценция от пробата и идентифицираха две различни композиции от скали на планетарната повърхност. Откритието извади наяве една планетарна загатка: Какви геологически процеси могат да породят подобни отличаващи се повърхностни композиции?

За да отговори на този въпрос, екипът от Масачузецкия техн. Университет, използва данните за почвената композиция, за да пресъздаде двата вида скали в лабораторни условия, подлагайки всяка от синтентичните скали на високи температури и налягане за да симулира разнообразни геологични процеси. В следствие на техните експерименти, учените успяха да отличат само един феномен обясняващ двете скални композиции: огромен океан от магма, който е създал два различни слоя кристали, втвърдени и в последствие отново разтопени в магма, която е изригнала върху повърхността на Меркурий.

 „Това което е удивително за Меркурий е, че това не се е случило вчера”, казва Тимъти Гроув, професор по геология в ТУ Масачузец. „Скалната кора вероятно е на повече от 4 милиарда години, така че този океан от магма е наистина древен.”

Гроув, заедно с изследователя Бернард Чарлийр и Мариа Зубер - професор в областта на геофизиката и планетарната наука и понастоящем вице-президент на изследователската програма на ТУ Масачузец, публикуваха резултатите в журнала „Земни и планетарни научни публикации”.

Създаването на скалите на Меркурий

 „Месинджър“ влезе в орбита около Меркурий през период на интензивни соларни изригвания. Като най-вътрешната планета на Соларната система, Меркурий поема най-силните слънчеви лъчения. Скалите на повърхността му отразяват интензивен флуоресцентен спектър, който учените могат да измерят с рентгенови спектрометри, за да определят химическата композиция на материалите от повърхността.

Докато космическото съоръжение извършва орбита около планетата, инсталирания на борда рентгенов спектрометър е направил измервания на радиацията генерирана от повърхността на Меркурий. През септември 2011 година, научния екип на „Месинджър“ анализира пиковете от това лъчение, като всеки пик означава определен химически елемент преобладаващ в скалите. От това изследване, групата идентифицира два главни типа скали на повърхността на Меркурий.

Гроув, Чарлийр и Зубер се заемат с намирането на обяснение за разликите в скалната композиция. Екипът превежда съотношенията на химическите елементи в съответните им градивни частици и основни скали, като магнезиев оксид, силиконов диоксид и алуминиев оксид. След това изследователите сравняват резултатите си с това което Гроув нарича „Склад на оксиди” – рафинирани проби от химикали - за да пресъздадат камъните в лабораторията.

 „Ние просто смесваме химикалите в правилните пропорции и получаваме синтетично копие на това, от което е изградена повърхността на Меркурий”, казва Гроув.

Разтопени кристали

Следващата стъпка на изследователите е да разтопят пробите от синтентични скали в лабораторията, варирайки от много високи до много ниски температури, за да симулират геологическите процеси, които биха причинили пораждането на кристали и евентуално скали, които да се формират при повторното разтопяване.

„Можеш да предвидиш какъв ще е резултата, когато разтопената маса се охлади и клисталите се формират, променяйки композицията на оставащата разтопена скала”, казва Гроув. „Остатъкът при разстопяването променя композицията.”

След охлаждането на пробите, изследователите отделят малки кристали и образували се при разтопяването кухини за анализ. Учените отначало проверяват сценарии, в които има взаимовръзка между двете първоначални композиции. Такава например е хипотезата, че двата вида скали могат да идват от един и същи регион като едната скала кристализира повече от другата, като при това се създават две отделни но свързани помежду си скални композиции.

Но Гроув открива, че двете композиции са твърде различни, и не могат да произхождат от един и същи регион. Вместо това вероятно са дошли от два различни региона на планетата. Най-лесния отговор на въпроса, кой е фактора за формирането на тези отделни региони, според Гроув е огромен океан от магма, който с течение на времето вероятно е формирал различни композиции от кристали в процеса на втвърдяване. Този разтопен океан евентуално се втвърдил и разтопил за втори път, изхвърляйки лава на повърхността на планетата под формата на масивни вулканични изригвания.

Гроув определя че този океан от магма вероятно е съществувал в много ранната история на Меркурий – може би през периода от 1 до 10 милиона години от създаването й – и може би се е образувал от интензивните процеси сформирали планетата.

 “Придобиването на информация от космическото съоръжение трябва да бъде комбинирано с лабораторни експерименти“, казва Чарлийр. „Въпреки че тези данни са ценни сами по себе си, експерименталното проучване на тези композиции позволява на учените да достигнат следващото ниво на интерпретация на планетарната еволюция“.

Лари Нитлър, част от научния персонал на департамента по земен магнетизъм в института Карнеги, Вашингтон, оглави изследователския екип, който оригинално идентифицира двата вида скални композиции от данните на „Месинджър“. Той каза още, че експерименталните резултати на Масачузецкия технически университет предполагат много вероятна ранна история на планетата Меркурий.

 „Ние постепенно запълваме празнините, но историята може да се промени, във всеки случай работата поставя рамка за мислене по отношение на нова информация“, казва Нитлер, който не е взел участие в лабораторното изследване. „Това е много важна първа стъпка за прехода от вълнуващи данни към истинско разбиране“.

Изследването е подкрепено от фонда за космическа химия на НАСА, Интернационалното сдружение Мария Кюри и мисията МЕСИНДЖЪР на НАСА.

Възможно е да съществуват  планети с по-стар и по еволюирал живот, подобни на Земята.

Автор: Мая Трифонова

Източник: http://scitechdaily.com

Тази артистична концепция показва хипотетична обитаема планета с две луни, орбитираща около звезда червено джудже. Астрономи откриха че 6 процента от звездите червени джуджета имат в орбитата си планети с размерите на Земята, намиращи се в обитаемата зона, които са достатъчно топли за да съществува течна вода на планетарната повърхност. Тъй като червените джуджета са често срещани, статистически шансът е да има подобна на Земята планета само на 13 светлинни години разстояние. Кредит за изображението Дейвид. А. Агилар (CfA)

Астрономите в Центъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон вярват че шест процента от червените джуджета са обитаеми планети с размерите на Земята. Тъй като червените джуджета имат по-дълъг живот от звездите подобни на нашето Слънце, това откритие увеличава възможността на някой от тези планети да има много по стар и по-еволюирал живот от този на Земята.

В Кеймбридж, Масачузец, използвайки публично достъпна информация от космическия телескоп на НАСА наречен Кеплер, астрономи от Центъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон направиха откритието че шест процента от звездите червени джуджета имат обитаеми планети с размерите на Земята. Тъй като червените джуджета са най-често срещания тип звезда в нашата галактика, най-близката подобна на нашата планета може да се окаже само на тринадесет светлинни години разстояние.

„Ние мислехме, че ще трябва да търсим на огромни разстояния, за да намерим планета подобна на земята. Сега осъзнаваме, че една друга Земя вероятно се намира в собствения ни заден двор, в очакване да я забележим”, каза Харвардския астроном и известен автор Къртни Дресинг (CfA).

Дресинг презентира своите открития днес на пресконференция в Центъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон в Кеймбридж, Масачузец.

Червените джуджета са малки, по-хладни и по-бледи от нашето Слънце. Средно червеното джудже е голямо колкото една трета от слънцето и яркостта му е една хилядна от тази на звездата. От Земята, нито едно червено джудже не се наблюдава с просто око.

Въпреки тяхната бледост, тези звезди са добри места за търсене на планети подобни на Земята. Червените джуджета са три от всеки четири звезди в нашата галактика и са най-малко 75 билиона на брой. Сигнала от транзитираща планета е по-голям тъй като звездата сама по себе си е по-малка, така че свят с размерите на Земята блокира по-голямата част от видимия диск на звездата. И тъй като планетата трябва да орбитира около хладната звезда по-близо за да бъде обитаема зона, е по-вероятно тя да е транзитираща от наша гледна точка.

Дресинг използвала каталога на Кеплер от 158 000 звезди, за да идентифицира всички червени джуджета. След това тя подлага на повторен анализ тези звезди, за да изчисли по акуратни размери и температури. Тя открила, че почти всички от тези звезди са по-малки и по-хладни отколкото се е смятало преди .

Тъй като размера на преминаващата планета е определен в отношение спрямо размера на звездата, базирано на това колко от дискът на звездата е покрит от планетата пред нея, това означава, че щом звездата е с по-малки размери, планетата също е с по-малки размери. Също така по-хладна звезда ще има съответно по-малка зона с условия за живот.

При анализиране на публично достъпна информация от телескопа Кеплер, астрономи от Центъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон идентифицираха 95 планети кандидати за обитаемост, орбитиращи около звезди от типа червено джудже. От тези, три орбити попадат в обитаемата зона /маркираните със зелено/ - като разстоянието на което те се намират трябва да позволява съществуването на течна вода на повърхността. Тези три планетни кандидати /маркирани със сините точки/ са с големина 0.9, 1.4 и 1.7 пъти спрямо размерите на Земята. В тази графика светлината получава от планетите се засилва от ляво на дясно и затова дистанцията до звездата намалява от ляво на дясно. Планетните размери се увеличават от долу нагоре. Кредит за изображението: К. Дрессинг (SfA)

Дресинг идентифицира 95 планетни кандидати орбитиращи около звезди червени джуджета. Това предполага че поне 60 процента от тези звезди имат планети по-малки от Нептун. Повечето от тях обаче не попадат в точните размери или температури, които да ги квалифицират като подобни на Земята. Три планетарни кандидати са едновременно топли и имат подобни на Земните размери. Статистически, това означава че шест процента от всички червени джуджета трябва да имат поне една планета подобна на земята в орбитите си.

 „Сега ние знаем, честотата с която се срещат обитаеми планети около най-често срещаните звезди в нашата галактика”, каза другият автор на изследването Дейвид Чарбоне от същия институт. „Тази честота предполага, че ще бъде значително по-лесно да се търси живот отвъд соларната система, отколкото преди си мислехме.”

Нашето Слънце е заобиколено от „ято” звезди червени джуджета. Около 75 процент от най-близките звезди са червени джуджета. Тъй като шест процента от тези трябва да създават условия за обитаеми планети, най-близкия подобен на земята свят е възможно да се намира само на 13 светлинни години разстояние.

Локализирането на близки подобни на Земята светове може да изисква специален малък космически телескоп или голяма мрежа от базирани на Земята телескопи. Последващи изследвания с инструменти като гигантския телескоп Магелан и космическия телескоп Джеймс Уеб могат да ни изяснят дали някакви топли транзитиращи планети имат атмосфера и съответно дали има нужда да се правят по-нататъшни изследвания на химическия състав на тази атмосфера.

Такъв свят ще бъде по-различен от нашия. Орбитираща в такава близост до звезда, планетата вероятно ще има синхронно въртене със звездата. Това обаче не отхвърля възможността да има живот тъй като достатъчно дебел атмосферен слой или дълбок океан могат да транспортират топлината около планетата. И докато младите звезди червени джуджета излъчват силни лъчения от ултравиолетова светлина, атмосферата може да защити живота на планетарната повърхност. В действителност подобни шокове могат да помогнат на живота да еволюира.

 „Не е нужен точен клонинг на Земята, за да се породи живот”, казва Дресинг.

Тъй като червените джуджета живеят много по-дълго от звездите от типа на нашето Слънце, това откритие повишава вероятностите живота на една такава планета да е много по-стар и много по-еволюирал от този на Земята.

 „Може да открием една Земя, която е на 10 милиарда години.” беше една от спекулациите на Чарбоне.

Трите кандидати от обитаеми зони идентифицирани в изследването както следва. Първи е  обектът на Кеплер – KOI 1422.02, чийто размер е 90 процента от този на Земята, обикалящ в двадесет дневна орбита; Обектът KOI  2626.01 1.4 пъти по-голям от земята с 38 дневна орбита; и обектът KOI 854.01 , 1.7 пъти по-голям от земята в 56-дневна орбита. Всяка от трите планети разположена на около 300 до 600 светлинни години разстояние и орбитиращи около звезди с температури между 5 700 и 5 900 градуса по Фаренхайт. (За сравнение, температурата на повърхността на нашето Слънце е 10 000 градуса по Фаренхайт.

Резултатите са публикувани в Астрофизическия журнал.

Централата на Кеймбридж, Масачузец, Центъра за Астрофизика Харвърд-Смитсон е институт в който си взаимодействат Смитсънската астрофизична обсерватория и Харвардската университетска обсерватория. Учени от центъра, организирани в шест изследователски отдела, проучват произхода, еволюцията и крайната съдба на вселената.

Наименование на изследването: Франсоа Фресин „Фалшивите позитивни нива на Кеплер и появата на планети” arXiv:1301.0842 [astro-ph.EP]

Източник: Център за Астрофизика (Харвард-Смитсон)

Изображение: Дейвид А. Агилар  (CfA)

Милена Бербенкова

http://www.guardian.co.uk/

(може да видите изображенията увеличени като щракнете на тях)

1. Апендиксът - Приложение към живота

Апендиксът има лоша слава. Той обикновено е считан за част от тялото, която е загубила функциите си преди милиони години. Всичко, което той изглежда, че прави, е да се инфектира от време на време и да предизвиква апендицит. Наскоро обаче беше открито, че апендиксът е много полезен за бактериите, които помагат за действието на храносмилателната система. Те го използват като място за почивка от напрежението от неспирната дейност на червата, където да се размножават и с това да поддържат нивото на бактериите в червата. Затова, отнасяйте се към апендикса си с уважение.

2. Свръхголеми молекули

На практика всичко, с което се срещаме, е съставено от молекули. Те варират по размер от обикновени двойки атоми, като молекулата на кислорода, до сложни органични структури. Най-голямата молекула в природата обаче, живее в нашето тяло. Тя е хромозома 1. Една нормална човешка клетка съдържа 23 двойки хромозоми в ядрото си, всяка от които е самостоятелна много дълга молекула ДНК. Хромозома 1 е най-голямата, съдържаща окол 10 милиарда атома, съставящи количеството информация, което е кодирано в молекулата.

3. Брой на атомите

Трудно е да си представим колко малки са атомите, които съставят нашето тяло, докато не разберем колко много са те. Един възрастен човек представлява сбор от 7,000,000,000,000,000,000,000,000,000 или 7 окталиона атома.

4. Загуба на козина

Може и да е трудно за вярване, но хората имаме горе-долу същия брой косми по тялото си като шимпанзетата, просто нашите са безполезни – толкова са тънки, почти невидими. Никой не е съвсем сигурен защо сме изгубили предпазната си козина. Според някои това може би се е случило, за да се улесни процесът на изпотяване при ранните хора, или за да се затрудни животът на паразити като въшките и кърлежите, или дори понеже нашите прадеди са били отчасти водни животни.
Може би най-привлекателна е идеята, че първите хора е трябвало да си сътрудничат повече, когато са се преместили да живеят в саваната. Когато животните биват отглеждани, за да бъдат полезни на хората, както някога се е случило с вълците, от които са произлезли кучетата, те започват да приличат повече на своите деца. В един невероятен експеримент, продължил 40 години (започва през 1950), руски лисици биват отглеждани, за да служат на хората. С времето възрастните лисици започват да изглеждат все повече като малките си, като прекарват повече време в игра и развиват клепнали уши, увиснали опашки и нашарена козина. Подобно на тях хората имат някои черти на малки маймуни – големи глави, малки усти и, най-видимо, по-тънко окосмение по тялото.

5. Еволюция на тръпките

Настръхването е остатък от нашите предшественици. То се случва, когато малките мускулчета около основата на всеки косъм се стегнат, като по този начин изправят косъма. С достатъчно гъста козина този процес ще я направи по-бухнала, като позволява на по-голямо количество въздух да влезе между отделните косми, и по този начин ще превърне козината в по-добър изолатор. С рехавото окосмение, с което разполагат хората обаче, то просто прави кожата странна на вид.По същия начин, получаваме чувството, че косата ни е настръхнала, когато сме изплашени или си припомняме емоционален спомен. Козината на много бозайници бухва, когато те са заплашени, за да изглеждат те по-големи и по-опасни. Хората също са разполагали с подобен защитен механизъм, но днес той не изпълнява функциите си. Все още получаваме усещането, че космите ни са"на ръба", но това не предизвиква визуален обем.

6. Космическа травма

Ако вярваме на научно-фантастичните филми, то на човешкото тяло се случват ужасни неща, ако излезе от космическия кораб без подходящия костюм. Но това до голяма степен е фантастика. Разбира се, разширяването на въздуха в тялото предизвиква известен дискомфорт, но той не е нищо като експлодиращите части на тялото, които Холивуд ни представя. Въпреки че течностите завират във вакуум, кръвта в човешкото тяло се поддържа под налягане от кръвоносната система и това не би представлявало проблем. И въпреки че космосът е много студен, човек не би загубил топлината си особено бързо. Както показват термосите, вакуумът е добър изолатор.
На практика, това, което ще ни убие в космоса, е липсата на въздух. През 1965 в костюма на един от тестовите обекти във вакуумна зала на НАСА се отваря пролука. Жертвата, която оцелява, остава в съзнание за 14 секунди. Точният лимит на оцеляване в условия на вакуум не е известен, но вероятно би бил около 1-2 минути.

7. Атомен колапс

Атомите, които съставят тялото ни, се състоят основно от празно пространство. Без това пространство ние бихме се свили до миниатюрен обем, независимо от големия брой атоми, които съдържаме. Ядрото, което представлява голяма част от масата на един атом, е толкова малко в сравнение с цялата му структура, че може да бъде сравнено с муха в катедрала. Ако загубим цялото празно място в атомите си, тялото ни би се побрало в кубче със страна по-малка от 1/500 см. Неутронните звезди са съставени от вещество, което е преминало именно през такава компресия. В един единствен кубичен сантиметър материя от такава звезда има около 100 милиона тона вещество. Една цяла неутронна звезда, по-тежка от нашето Слънце, се побира в сфера, която има приблизително размера на остров Уайт, Великобритания (384 кв.км).

8. Електромагнитно отблъскване

Атомите, които съставляват материята никога не се докосват. Колкото повече се приближават един към друг, толкова по-силно е отблъскването между електрическите заряди на техните частици. Процесът е подобен на приближаването на два изключително силни магнита, като например северния към южния магнитен полюс. Това важи дори когато изглежда, че два предмета се докосват. Когато седим на стол, ние всъщност не го докосваме. Ние се носим на миниатюрно разстояние от него, разделени благодарение на отблъскването между атомите. Тази електромагнитна сила е много по-силна от гравитационните сили – около милиарди милиарди милиарди милиарда пъти по-силна. Силите на привличане могат да бъдат демонстрирани с държането на магнит близо до хладилника – когато го пуснем, той не пада на земята, а се залепва за хладилника. Електромагнитната сила на малкия магнит преодолява гравитационното привличане на цялата Земя.

9. Звезден прах

Всеки атом на нашето тяло е на милиарди години. Водородът, най-разпространеният елемент във вселената и основна съставка на нашето тяло, се появява при Големия взрив преди 13.7 милиарда години. По-тежките атоми като въглерод и кислород се формират в звездите преди 7 до 12 милиарда години и се носят в космическото пространство след като звездите се взривят. Някои от тези взривове са толкова силни, че от тях също се образуват и елементи по-тежки от желязото, които звездите не биха могли да изградят. Това означава, че елементите, от които е съставено нашето тяло, са наистина древни – ние сме звезден прах.

10. Квантовото тяло

Една от мистериите на науката е това как нещо толкова солидно и очевидно като човешкото тяло може да бъде изградено от квантови частици със странно поведение като атомите и техните съставки. Ако помолим хората да направят рисунка на един от атомите на тялото си, те биха нарисували нещо като миниатюрна Слънчева система: с ядро като Слънцето и електрони, които го обикалят като планети. Това всъщност е един от ранните модели на атома, но по-късно станало ясно, че подобни атоми биха се разпаднали на мига. Това е така, защото електроните имат електричен заряд и ускоряването на заредена частица, което е необходимо за задържането й в орбита, би я накарало да отдава енергия под формата на светлина, което ще доведе до спираловидно движение на електрона към ядрото.
В действителност, атомите са затворени в определени орбити, като че се движат по релси. Те не могат да съществуват в пространството между тези орбити, затова трябва да правят "квантови скокове"от една към друга. Нещо повече, като квантови частици, електроните съществуват по-скоро в сбор от вероятности, отколкото в специфични локации. Поради това по-добро представяне на атома би било с електрони като набор от размити фигури около ядрото.

11. Червенокръвни

Когато видите сълзяща от рана кръв, може би си мислите, че тя е червена поради наличието на желязо в нея, също както ръждата има червеникав оттенък. Желязото обаче е само съвпадение между двете. Всъщност червеният цвят се появява понеже то е запечатано в кръг от атоми хемоглобин, който се нарича профин. Именно формата на тази структура прави цвета на кръвта червен. Това колко червен ще бъде хемоглобинът зависи от количеството кислород, свързан с него. В присъствието на кислород, формата на профина се променя и това прави червените кръвни клетки по-ярки.

12. Овирусяване

Изненадващо, не цялата полезна ДНК в хромозомите ни идва от нашите еволюционни предшественици – част от нея е взета назаем от другаде. Нашата ДНК съдържа гени от поне 8 ретровируса. Това са вид вируси, които използват клетъчният механизъм за кодиране на ДНК, за да превземат клетката. В някакъв момент от човешката история, тези гени се включват в човешката ДНК. Тези вирусни гени сега имат важни функции за възпроизвеждането ни, въпреки това те са напълно чужди на нашите генетични прадеди.

13. Друг живот

При преброяване на многото клетки в тялото ни, може да бъде открит много повече бактериален живот, отколкото човешки. В тялото ни има около 10 трилиона наши клетки и 10 пъти повече бактерии. Много от бактериите, които ние приютяваме, са приятелски – в смисъл, че не ни причиняват никаква вреда. Някои дори са ни полезни.
През 20-те години на 20 век един американски инженер проверява дали животните могат да живеят без бактерии, като се надява, че светът без бактерии ще е по-здравословен. Джеймс "Арт"Рейниърс посвещава живота си на създаването на среди, където животните могат да бъдат отгледани без бактерии. Резултатът е ясен – това е напълно възможно. Много от животните, които Рейниърс отглежда обаче, умират, а тези, които оцеляват, трябва да бъдат хранени със специални храни. Това се налага, тъй като бактериите в червата спомагат храносмилателния процес. Оказва се, че ние можем да съществуваме в свят без бактерии, но без помощта на ензимите, които те произвеждат, ще трябва да бъдем на специална диета с повече хранителни вещества.

14. Окупатори на мигли

В зависимост от това колко е възрастен човек, има голям шанс да има кърлежи по миглите. Тези миниатюрни същества живеят върху стари кожни клетки и себума, произвеждан от фосилите на космите при човека. Обикновено те са безвредни, при малък брой хора обаче могат да предизвикат алергична реакция. Тези кърлежи обикновено растат до 1/3 милиметър и са почти прозрачни, затова е малко вероятно да бъдат видяни с просто око. Ако обаче сложим мигла и косъм от вежда под микроскоп, може да ги видим в корена на тези косми. Около половината от населението на земята носи този тип акари и тази пропорция нараства с остаряването ни.

15. Детектори на фотони

Нашите очи са много чувствителни, те могат да уловят дори само няколко фотона светлина. Ако през много ясна нощ погледнете към съзвездието Андромеда, видим за невъоръженото ви око ще бъде малък участък от мъглива светлина. Ако можете да видите това малко петно, то вие виждате най-далечното разстояние, на което е способно да види човешкото око без помощта на технологиите. Андромеда е най-близката голяма галактика до Млечния път. Близко обаче е относително понятие, когато става дума за междугалактическо разстояние – галактиката Андромеда е на 2.5 милиона светлинни години от нас. Когато фотоните светлина, които виждаме от нея, са започнали своето пътешествие, на Земята не е имало хора. Тяхното развитие тепърва е предстояло. Това, което виждаме от Андромеда, е на почти невъобразимо разстояние от нас и на 2.5 милиона години назад във времето.

16. Брой на сетивата

Противно на това, което може би са ви казвали, хората имат повече от 5 сетива. Ето и един обикновен пример. Сложете ръката си на няколко сантиметра от горещ котлон. Никое от петте ви сетива не може да ви каже, че котлонът ще ви опари. Въпреки това, вие усещате горещината му от разстояние и няма да го докоснете. Това става благодарение на едно допълнително сетиво – топлинните сензори в кожата ви. По същия начин можем да усетим болка или да разберем, че сме с главата надолу.
Ето и още един бърз тест. Затворете очите си и докоснете носа си. Няма да използвате нито едно от познатите ни 5 сетива, за да го откриете, а ще използвате проприоцепция. Това е сетиво, което определя къде се намират частите на тялото ви една спрямо друга. То е мета-сетиво, което комбинира знанието на мозъка с това, което мускулите правят, имайки предвид размера и формата на тялото. Оказва се, че можете да докоснете носа си с ръка безпогрешно, дори когато не използвате някое от петте основни сетива.

17. Възрастта в действителност

Също както пилетата, нашия живот започва от яйце. То може и да няма черупка, но все пак е яйце. Все пак има голяма разлика между човешко и кокошо яйце и тя има изненадващ ефект върху възрастта ни. Човешките яйца са малки, все пак са само една клетка и обикновено са около 0.2 мм в диаметър – нещо като размера на принтирана точка. Яйцето, от което сте се родили вие, се е формирало във вашата майка. Това, което е изненадващо, е, че то се е формирало още когато тя самата е била ембрион. Формирането на това "яйце", както и на половината ДНК, която идва от вашата майка, могат да се смятат за първия момент на вашето съществуване и той се е случил още преди майка ви да бъде родена. Така се оказва, че ако майка ви ви е родила на 30, то на 18-ия си рожден ден вие всъщност сте на малко повече от 48 години.

18. Епигенетично влияние

Свикнали сме да мислим, че гените са определящият фактор за това как ще изглежда всеки от нас. Гените обаче, са само малка част – 3%, от нашето ДНК. До скоро се смяташе, че останалите 97% са просто пълнеж, но сега разбираме, че епигенетичните принципи – процесите, които се развиват извън гените, също имат голямо значение за нашето развитие. Някои от тях контролират "ключове", които включват и изключват гените, или програмират производството на други важни съединения. Дълго време беше загадка как около 20 000 гена (много по-малко от тези в някои видове ориз) са достатъчни за определянето на това точно какви ще бъдем. Днес знаем, че останалите 97% ДНК също имат важна роля за това.

19. Съзнателно действие

Ако сте като повечето хора, ще можете да откриете своят съзнателен ум някъде зад очите, като че ли там има малък човек, който насочва много по-голямото от него тяло. Разбира се, там няма такъв човек, но вашето съзнание изглежда съществува независимо и казва на останалата част от тялото ви какво да прави.
Всъщност голяма част от това управление се извършва от несъзнателното. С времето и практиката някои действия стават автоматични и вече няма нужда да мислим за тях. Тези процеси се управляват от най-примитивните части на мозъка, които са близо до мозъчния ствол. Дори едно явно съзнателно действие като вдигането на предмет, изглежда има някои несъзнателни предшественици с активизирането на мозъка преди самото взимане на решението за действие. Налице са значителни доводи за ролята на съзнателния ум, но няма съмнение, че дължим много повече на несъзнателното, отколкото предполагаме.

20. Оптична измама

Картината за света, която "виждаме", е изкуствена. Нашият мозък не произвежда картина по начина, по който го прави видеокамерата. Вместо това, мозъкът си създава модел от информацията, която получава за светлина, сянка, ръбове, извивки и така нататък. Така става по-лесно за мозъка да "нарисува"сляпото петно – частта от ретината, където оптичните нерви се свързват, и където няма никакви сензори. По този начин мозъкът също компенсира внезапните отривисти движения на очите ни, които се наричат сакадични, като прави фалшива картина за неподвижна картина.
Лошата страна на този процес е, че прави очите ни лесно податливи на заблуда. Телевизията, филмите и оптичните илюзии работят като заблуждават мозъка относно това, което очите виждат. Това е и причината, поради която луната изглежда много по-голяма, отколкото всъщност е, и изглежда, че си променя размера: реалният оптичен размер на луната е почти толкова голям, колкото дупка, направена с перфоратор за хартия, държана на една ръка разстояние.

Отизвестно време с няколко научни организации говорим и обсъждаме темата за създаване на Научен център в София.

Има се предвид създаване на място, в което да се провеждат различни събития свързани с науката. Може би "Научен център"не се възприема правилно, имаме различни предложения за име, но обмисляме възможности в момента. Искаме да създадем дискусия, която да бъде насочена в това хората как биха приели съществуването на едно такова място...

 Вече на 100% сме решили да се създаде такъв център до 2015 година, мястото е Софийската обсерватория. Всяка седмица трябва да има поне по едно научно събитие, което да бъде достъпно дори и за най-малките.

Биха могли да се провеждат лекции, презентации, прожекции, дори представяне на книги и всичко в сферата на науката. Това, че е в обсерваторията не трябва да ни ограничава в астрономически и физически теми...

В тази тема искаме да ви зададем няколко въпроса, а и най-важното, как си представяте вие един "научен център"и какво да се извършва в него?

Какви теми за наука бихте искали да чуете/видите всяка седмица?

Какви други функции да изпълнява този "Център"?

Как виждате участието на гражданите и общината в този "Център"?

Може да се включите в дискусията в нашият форум: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15712 или да ни пишете на имейл admin@nauka.bg

Финикийските земи в древността били там където днес са ливанското и сирийското крайбрежие.

Според гръцкият историк Херодот и римският Помпей Трог те дошли по тези земи от бреговете на индийския океан. Около 4 000 - 3 500 година преди Христа те се заселили и основали своите градове държави. Най големи и важни от тях били Тир, Сидон и Библос. Те бързо се издигнали като търговски градове с големи пристанища и корабостроителници обслужващи търговията с Египет.

Първите кораби които се строили в тези корабостроителници били почти пълни копия на египетските. Финикийците обаче разполагащи с много и качествен дървен материал, и без да са спъвани от традициите на папирусното корабостроене скоро направили крачка напред в технологията.

Най ранните изображения на финикийски кораби са от гробницата на Кенамон (около 1 300 година преди Христа). Основните разлики от египетските кораби са липсата на долна рея и многото въжета за управление на платното, което подобрявало маневреността. Бордът бил по висок, а на носът характерното украшение била конска глава. Най важното и революционно нововъведение било в корпуса. Въведен бил кил по дължината на корпуса и неговите напречни ребра –шпангоути. Те служели като скелет върху който се закрепвали дъските на обшивката. Тя от своя страна била намазана с асфалт, природни восъци и смоли за непромокаемост. Те първи изградили цяла палуба, а освен това въвели в употреба и вътрешните бариери (прегради). Благодарение на тях при буря наклоняването (наклоняване към един от бордовете) станало много по малко тъй като товара не се плъзгал към единия борд.Корабите се изработвали не само от кедър,но и от много други видове различна дървесина.Скален дъб за кил,черна акация за ребрата,обшивка от липа или червен бук.Мачтата,реята и греблата се изработвали от алпийска ела. Управлението се осъществявало с помощта на две кърмови рулеви гребла.

Дължината била към 20 метра, ширината 2 метра Греблата били по 15 на борд. Освен тези гребни кораби финикийците строили и големи търговски кораби за дълги плавания. Те били изцяло ветроходни,като греблата се използвали само за маневриране в пристанищата. Тези големи кораби се наричали Таршишки (от името на финикийската колония в Испания Таршиш (Тартес) за плавания до който град били построени.

Дължината им била до към 30 метра, ширината 10 метра, височина на дадводния борд-2 метра. Обикновено скоростта на плаване била около 2-3 възела.

Бойните финикийски кораби били по различни. Те имали по издължен корпус за по голяма скорост, екипажът им бил  по многоброен, носът завършвал с бронзов таран.

Въжетата за управление на платното били повече за по добро улавяне на вятъра и съответно по добра маневреност. За пръв път при финикийските кораби гребците били разположени в два реда надлъжно вътре в кораба.

Финикийците били един талантлив народ и цивилизацията им бързо се развивала в положителна насока. Те изобретили парите, създали и азбуката. Достижения от които се ползват и до днес всички народи по света.

Използвайки отличните си мореходни кораби финикийците започнали да колонизират Средиземно море. Те създали свои колонии на Родос и Крит (откъдето били изтласкани от гърците), основали колонии на Кипър, Малта и Северна Африка (тук била най-известната им колония –Картхадеш –Картаген). Картагенците от своя страна основали колонии в Сицилия, Сардиния, Корсика и Лазурния бряг ( Марсилия).

Около 1 100 година преди Христа корабите им достигнали Испания където основали колониите Гадер (Кадис), Картахена (Нови Картаген) и Барселона. На срещуположния африкански бряг основали колонията Танжер. Накрая достигнали „Стълбовете на Мелкарт”-Гибралтарския пролив. Края на средиземно море обаче не спряло устремът им и те продължили на север достигайки „Калаените острови” (Британия). Оттам финикийците превозвали калай, незаменима суровина за производството на бронз.

Освен тези дълги плавания финикийците направили и едно изключително важно тактическо нововъведение в морския бой. Т е за пръв път въвели конвоите при които военни кораби плавали с търговските, за да ги пазят от пиратски нападения.

Също така те за пръв път използвали в морска битка масово тараните. Това станало през 535 година преди Христа, когато обединения Картагено-Етруски флот нанесъл  тежко поражение на гръцкия в морската битка при Алалия (Корсика).

По отношение на финикийското корабоплаване е много интересна историята на надписа от Париба. Той е най-западния щат на Бразилия откъдето разстоянието до Африка е най малко. През 1872 г. един чернокож работник намира каменна плоча със странни знаци по нея. Той я занася на сина на господаря си който старателно снема текста от нея. Текста е публикуван в научно издание, но интересът към него е малък и за дълги години по случая няма развитие. През това време самата каменна плоча мистериозно изчезва. Отгоре на всичко теста не може да бъде разчетен дълго време.

Едва през 60-те години на 20 век американецът Сайръс Гордън експерт по финикийската писменост и изследовател на финикийският град Угарит успява да разчете мистериозния текст.

Ето какво гласи самият надпис„Ние сме синове на Ханаан (Финикия) и идваме от Сидон, царския град. Търговията ни изхвърли на този далечен бряг. Принесохме един младеж в жертва на върховните богове през деветнайсетата година от царуването на Хирам, нашият могъщ господар. Тръгнахме от Ециан Габер (пристанище на Червено море) и пътувахме с десет кораба. Две години бяхме заедно в морето, обикаляйки около земята на Хам (Африка), но ръката на Ваал (върховния финикийски бог) ни раздели и повече не видяхме нашите другари. Така стигнахме тук, на този бряг-дванадесет мъже и три жени. Нека боговете и богините благоволят да ни помогнат.”

Сравнително близо до този надпис е открит друг който гласи „Тир, финикецът Бадезир, първороден син на Йетбаал”.

На историческата наука вече е известно, че Бадезир е само едно от имената на Баалтазар, който бил син на Итобаал-владетел на Тир от 885 до 850 година преди Христа.

Историците все още не са заели единно мнение по отношение на тези надписи, да им повярват ли или да ги отхвърлят като ловка манипулация.

Друг финикийски морски подвиг бил извършен по поръка на Египетският фараон Нехо II,който им поставил задача да обиколят Африка по море. Финикийците потеглили от Червено море на юг. Всяка пролет те слизали на сушата, засявали, прибирали реколтата и продължавали плаването си. Така те за две години обиколили Африка и пристигнали в Александрия.

Известно е и плаването на картагенския мореплавател Ханон през 505 година преди Христа. Експедицията целяла не само откриване на нови земи на юг от Гибралтар, но и основаване на нови колонии там. Флотът му се състоял от 60 кораба с по петдесет гребци и превозвал 30 000 колонисти-мъже и жени.Между нос Еспатрел (Мароко) и нос Бажадор ( Западна Сахара) те основали седем града сред които и Тимиатерион (Рабат).

След това продължили на юг.

Ето част от разказът им какво са преживели „Денем виждахме само безкрайни гори, а нощем пламваха много огньове. Чувахме тътените и на там-тама, звуците на флейти и цимбали и много викове. Въздухът беше наситен с много аромати. Буйни водни потоци с шум се вливаха в морето. Поради задушаващата жега не можехме да акостираме”.

Продължавайки на юг финикийците достигнали остров който нарекли Карне. Там мореплавателите видели голямо изригване на вулкан на сушата. Жреците счели това за лоша поличба и експедицията потеглила назад.

Това съвсем накратко са най-великите епизоди в историята на финикийското мореплаване.

Както е известно Финикия е завладяна от Асирия, а Картаген е унищожен от римляните и така славната история на финикийците достига своя край.

Когато през 736 година преди Христа финикийците загубват войната на сушата и асирийците превземат градовете им от някога най-могъщата морска сила на древността остават сама колониите в Африка. Асирийците са сухоземен народ и нямат никакъв опит в корабостроенето и корабоплаването. През цялото съществуване на Асирийската държава (2 107-538 година преди Христа), те почти никога не разполагат със свой флот.

Хронистите споменават само две техни експедиции. Първата е на Семирамида (1916-1874 година преди Христа) при която лодки от персийския залив разглобени са пренесени по суша до река Инд. Там те са сглобени и с тях е форсирана реката.

Вражеската флота се опитва да им попречи и в избухналото сражение побеждават асирийците.

Вторият път Навоходдносор през 572 година преди Христа използва финикийски кораби да превозят армията му по море за нападение на Египет. Акцията се оказва успешна и асирийците завладяват тази страна.

По време на финикийското властване финикийските кораби не претърпяват развитие.

Когато персите завладяват Финикия центърът на световното корабостроене вече е изместен към Гърция.

Модернизацията на финикийските кораби по гръцки модел е вече последен отглас на някога могъщото финикийско корабостроене.

Съществуват ли екологично чисти технологии за обработка на въглищата?

Въглищата са сравнително евтин ресурс, който се намира в изобилие в природата, но те имат един много съществен недостатък – при изгаряне водят до значително замърсяване на околната среда.

В обикновените въглищни електроцентрали въглищата се пулверизират на фин прах и след това се изгарят, за да се произведе парата, която задвижва турбините. Когато въглищата се използват като източник на гориво, се отделят емисии на вредни газове, генерирани от термичното разлагане на въглищата - серен диоксид (SO2), азотен диоксид (NO2), въглероден диоксид (CO2), прахови частици и други странични продукти на химическата промишленост, в зависимост от вида на въглищата, които се използват. Тези емисии оказват отрицателно въздействие върху околната среда и допринасят за появата на киселинни дъждове и за промени в климата.

Чистите въглищни технологии са цял куп технологии (някои от които отдавна вече се прилагат, както - и други, които все още са в процес на разработка), целящи смекчаване на въздействието от страна на производството на енергия от въглища върху околната среда. Тези нови технологични пробиви дават възможност на електроцентралите да произвеждат енергия по по-икономичен и екологично по-отговорен начин.

Чистите въглищни технологии имат за цел да премахват или да намаляват емисиите на замърсители в атмосферата. Някои от техниките, които се използват, за да се постигне това, са:

-        

химически почистващи се минерали и примеси от въглища,

-        

газификация на въглищата (превръщане на въглищата в газ),

-        

 третиране на димните газове с пара за премахване на серния диоксид,

-        

обезводняване на въглищата от нисък ранг (т.е. – на кафявите въглища) за подобряване на калоричната им стойност и на ефективността на превръщането им в електричество,

-        

оптимизиране на съществуващите инсталации, така че те да намаляват изпускането на вредни емисии и увеличаване на количеството на електроенергията, произведена от същото количество въглища,

-        

нови технологии на горене (суперкритично горене и ултра суперкритично горене), при които за гориво се използва биомаса, като по този начин се намалява нивото на емисиите на CO2,

-        

улавяне на CO2от димните газове и съхраняването му под земята или пък – неговото повторно използване. Съществува обаче опасността земетресенията да „пуснат” заровения СО2обратно в атмосферата.

От години учените разработват методи за циклична обработка на въглищата, при които CO2лесно да може да бъде отделен от останалите отпадни газове. Досега една от основните спънки за осъществяването на енергодобив по този начин е била ограниченото количество на кислорода в различни оксидни съединия. Друг проблем е и скъпото оборудване за производство на чист кислород.

Изследователи от Държавния университет в Охайо обаче съобщават, че са достигнали  крайъгълен камък в търсенето на технология за по-екологично използване на енергията на въглищата. Процесът, който те са създали, наречен „химическа примка”, има потенциал за намаляване или дори – за елиминиране на широк кръг замърсители на околната среда, сред които - CO2 иNO2, формиращи смога.

Учените са разработилиа нов тип реактор, който подобрява възможността на железния оксид (FeO) да „носи” повече кислород. В "химическата примка"въглищата не реагират с въздуха. Вместо това, те са изложени на кислород, носен от железен оксид, съдържащ се в ръждата. По време на реакцията енергията във въглищата се използва за разпадане на химическата връзка между кислорода и желязото. А изгарянето на желязото във въздуха се осъществява при по-ниски температури, като не се отделя азотен окис (NO).

Изследователите са изобретили още една версия на „химическата примка”, в която се използва комбинация от газове (водород и въглероден окис), наречена „сингаз”, реагираща с железния оксид (FeO).

Проектът е все още в начална фаза и се финансира от Департамента по енергетика на САЩ.

Неделин Бояджиев

По материали от:

http://en.wikipedia.org/wiki/Clean_coal_technology

http://www.engineerlive.com/Power-Engineer/Focus_on_Coal/New_technologies_reduce_environmental_impacts_of_coal-fired_plants/22603/

http://www.technologyreview.com/news/510736/a-cleaner-way-to-use-coal/

За управлението и науката

Разсъждения и съвети получени в приятелски разговор с  Мотли глупака

проф. дмн Николай К. Витанов

Институт по механика на БАН

Зрелища, „експерти” и малко хубава бира

            Големите учени и хора, при които учих занаята в Германия винаги са ме учили да гледам с интерес и любопитство на ставащото покрай мен. Защото без това няма как да стана добър изследовател. Като човек, прекарал доста време в Дрезден и редовно посещаващ Белгия, съм се научил да ценя и хубавата светла (и тъмна) немска, белгийска и чешка бира. Та ето днес, 12 февруари, се прибрах в къщи, отворих си една кутийка Будвайзер и се позагледах в телевизора. Там имаше пресконференция на министъра на образованието и на министър-председателя и министър председателят по едно време каза нещо за търсене на безапелационни личности и големи специалисти, дето можели да решат споровете в българската наука. Рекох си, че човекът не търси мене, аз съм един немощен феодален старец на 47 години,  един нищо и никакъв професор, дето се занимава и с математически методи в управлението на науката и пише глави от западни книги по тези методи.  Откъдето следва, че нищо не знам за управлението на българската наука, ако и да съм заместник-директор на един институт. Продължих самокритиката и си помислих, че като не пия Каменица, а Будвайзер, съм още по-непригоден, щото май не разбирам и от бира, пък и ако ме накарате да избирам между хубава бира и управление и аз май ще направя както би направил Швейк (виж също фиг. 1). И най-накрая, що да ме търси мене човека - аз съм неокейнсианец, ваша милост, и като така съм съвсем непригоден, щото не дай си боже да се усили влиянието ми, току виж неолибералната система, натрапена за управление на българската наука, взела, та се катурнала. Е, щом съм толкова непригоден, рекох си, защо пък и да не излея в тази статия некадърността си, та да създам един прекрасен фон, на който ярко да блестят слънцата и звездите на българската управленска практика. Още повече, че от някое време си мислех да го направя. Речено, сторено. Игнатов вече не беше министър, но другите си бяха още по местата и интересните събития тепърва предстояха. И така, седнах пред компютъра и зачаках да ми дойде вдъхновението.

Фигура 1. Ако трябва да избирате между това да оправяте управленски бъркоч в България  или да изпиете една бира – винаги избирайте бирата. Така сигурно печелите.

Мотли глупака или да гледаш на трагедията от друг ъгъл

Вдъхновението обаче не идваше и започнах да си мисля за други неща. По едно време, ваша милост, се сетих, че Шекспир има една пиеса на име „Както ви харесва” и там има един интересен герой на име motley fool (глупак в пъстър костюм или това което е известно на български като шут на краля – единственият човек, на когото е било позволено да говори истината пред краля, но в шеговита форма) – фиг. 2. Да го наречем на български Мотли глупака. Реших да поканя един въображаем Мотли и говорейки си с него, да пообсъдим  нещата, свързани с управлението и с управлението на науката.

Фигура. 2  Ляво - Уйлиям Шекспир.  Дясно -   Мотли глупака с неговата гледна точка и подход към света. А сигурни ли сте, че ви показвам Шекспир? Я проверете.

Управлявана и управляваща система. Йерархични системи.

Често схемата на действие в човешките общества е такава: едни хора вършат нещо, а други хора, наречени началници, ги управляват. И сега малко по – точно.  Тия дето вършат нещо са частен случай на управлявана система. А началниците образуват управляващата система – фиг.3. Пример – народът на една страна работи, за да се осъществява основната цел на капитализма – натрупването на капитала. Народа го управлява правителство, което гледа да поддържа системата. Мотли добавя, че обикновено правителството пък го управляват тези, които печелят от тази система – били те местни граждани или пък чужденци. Тук ваша милост, забележете, си позволих да кажа  – млъквай Мотли!

Фигура 3. Управлявана и управляваща система

Исега да навлезем още малко в теорията. Управляваната система има множество възможни стабилни състояния и се намира в едно от тях или прави преход от едно  стабилно състояние към друго стабилно състояние като минава през нестабилни състояния (виж също фиг. 4). Съвкупността от тези състояния се нарича пространство на състоянията на управляваната система. Чрез управлението управляваната система я водят към някакво състояние – то може да е такова, че да способства  развитието на управляваната  система – например чешката държава така направлява фирмата ЧЕЗ, че чешките пенсионери да получават пари и от печалбите на тази фирма зад граница. То не е чудно – чехите, освен, че разбират от бира, разбират и от държавен капитализъм. Ха наздраве.  А пък управляваната система могат да я водят и  към състояния, които я отслабват или разрушават с някаква цел, а тя обикновено е такава – окрадване на държавните пари и пълнене на частни джобове с тях. И още, нашепва Мотли, една друга хубава цел е предоставяне на собствения си народ и ресурсите му за ограбване от чуждестранни заинтересовани лица срещу комисионна. Я вземете и сами си дайте пример за това, например пак свързан с пенсионери и със сметки за ток в страни с бездарен елит. И внимавайте какво си мислите – ако има нещо гнило, то е в Дания-я-я-я!  Мотли се опитва да каже нещо за датчанките, но не му обръщам внимание.

Фигура 4. Ляво – стабилно състояние.  Дясно –доста нестабилно състояние.

Сега нещо интересно. Системата за управление трябва да има реална възможност да изменя състоянието на управляваната система чрез взиманите в рамките на системата за управление решения. Ако тази възможност не съществува, системата практически не може да бъде управлявана.  Представете си, че правителството си взима решения, но няма как да наложи изпълнението им. Тогава народът или части от него не могат да бъдат управлявани. Появява се криза – върховете не могат да управляват по старому, а низините не искат да бъдат управлявани и да живият постарому. И може да настъпи нещо, което в математиката се нарича бифуркация. Цаката, нашепва Мотли, е управляващата система така да извърти изхода от бифуркацията, че управляваната система пак да се окаже управлявана. Е, Мотли – ще кажете – защо не смениш думата бифуркация, с думата революция, та да си дойдем на думата, както се казва. Мотли се подсмихва и нищо не казва.

Та караме нататък с теорията. Всяко управление трябва да си има цел. Целта може да е някакво устойчиво състояние в пространството на възможните състояния, което трябва да бъде достигнато и поддържано. Да вземем например една система за управление на науката, която има за цел  да се заробят съответните национални учени като парите за наука се дадат на „честните частници”, които имитирайки някакви научни изследвания, да ги приберат като печалба в джоба си, да платят нещо комуто трябва, че да не им се търси отговорност и дим да ги няма. И ако това устойчиво състояние успее да се постигне, след това устойчиво да се гепват по същата схема и пари на европейски данъкоплатци, които пари трябва да подпомогнат националната наука. За целта обаче трябва да се инсталират и съответните „усвояващи“ учени – псевдодоценти и псевдопрофесори, набързо произведени по специален закон или с титли от Занзибар – все тая. Ех каква дейност може да кипи в управляващата система за постигане на тези цели! Мотли казва, че за да не обиждаме Занзибар, да споменем и Замбия, само защото му се ще да спомене и оная страна там до Замбия отляво на картата.

Фигура 5.  Чрез реални стъпки към идеалната цел – да гепят парите за научни изследвания, но да изглежда така, като че ли той „патриота“, душа дава за наука....

Целите могат да са реални – тези цели са достижими за определения период от време. Целите могат и да са идеални – тези цели са недостижими за определения период от време, но може да са достижими за по-дълъг период от време и за дадения период от време стремежът е системата да се приближи колкото се може повече към дадената идеална цел – фиг. 5. Слагаме значи идеална цел, разсипването на държавата, викаме си финансов министър, чиято глава е натъпкана с откровено пропаднали икономически теории и гледайте какво става, ваша милост. Мотли отново желае да  напомни, че гнилите неща са само в Дания.

Системата за управление трябва винаги да има набор възможни решения (управляващи въздействия), от които да избира. Ако няма, трябва да има кой да и изработва решения и това по света са държавните изследователски институти.  Обаче, я си представете паразитни неолиберални структури, които плъзват като бурен из управляващата система на държавата, премахват разработката на варианти и  заменят този процес с процес на пропагандиране на пропаднали  неолиберални догми. Мотли правилно отбелязва, че съответните хорица упорито ще се мъчат да разсипят държавните институти и да ги заменят с неясно от кого финансирани частни „институти“ бълващи псевдоконцепции, водещи държавата към провал. И още, казва Мотли, тези „институти” точат държавните пари срещу предлагане на тези откровено вредни за обществото  идеи и варианти. И така държавните пари и народният труд текат ли текат в няколко частни и няколко чуждестранни джоба, ваша милост, а държавата все повече се съсипва. От собствен опит Мотли отбелязва, че същите тия „институти” посочват и виновния - виновна разбира се е държавата, която е лош собственик и всичко трябва да мине в ръцете на „честните частници“. В допълнение ушите на народа трябва да се проглушат, че държавата се управлява лошо, но като погледнете кой я управлява такава държава – то на висшите постове до един ще намерите управленци, здраво свързани с неолибералното котило. Мотли си мисли, че ви е развеселил. Но ако още не сте развеселени – вижте и фиг. 6 – може и да помогне. 

Фигура 6. Ако оставиш държавата си да пропадне, те чакат „щастливи“ дни.

Системата за управление трябва да разполага с финансови, материални, трудови и други ресурси, които да осигурят изпълнението на взетите решения.  Ако тези ресурси ги няма, управлението силно се затруднява и понякога направо е невъзможно. Мотли казва, че това било невъзможно в Англия, но я си представете, че сте финансов министър на бантустан и мразите националната академия на науките (защото например там добре знаят какъв „велик учен” сте). Правите грамадно намаление на бюджета на академията, за да затрудните управлението й. Но понеже акълът ви е толкова, така оплитате държавните финанси, ваша милост, че не можете да осигурите и финансови ресурси на началника си да управлява що годе. Мотли казва, че  ако случите на началник, като няма хляб, шефът ви ще почне де прави зрелища на народа – ще кипи як труд – комисии ще се назначават, виновни ще се уволняват, полицията ще набие този-онзи и все някой друг ще е виновен, а не вие с шефа си. Ако не случите на шеф обаче, ще ви отбушонят, ваша милост.

Трябва добре да се познава състоянието на управляващата и управляваната система, за да се знае как ще се достига целта на управлението. Тук има един тънък момент, ваша милост. Големите обществени системи се застояват относително дълго време в някакво стабилно състояние. Това дава увереност на некадърните управленци, че нямат нужда от детайлно поднаване на системата и от истински експерти, които да им помагат да поддържат системата в едно или  друго състояние. Че защо са им тези учени хора, когато и да се оградиш с  подмазвачи, „калинки“ и откровени крадци и да вършиш всеки ден глупости и да си мениш мнението сутрин, обед и вечер, все тая – системата си стои в даденото състояние и даже може да я пооскубваш ей тъй, за кеф, ваша милост. Но един хубав ден безметежността свършва и управляващата система внезапно тръгва към ново състояние, често свързано с кадрово обновяване, а понякога и с разрушаване на управляващата система. Некадърният управленец се гърчи, но управляващата система е толкова затлачена, че не може да върне управляваната система в старото състояние. Ако при това се размине без тотален крах и без кръв, това си е направо късмет, подхвърля Мотли.

Фигура 7. Външно управление на управляващата система. Външна управляваща система – на носилката. Национална управляваща система – сравнително добре облечен национален „елит“, носещи носилката. Национална управлявана система – бедняци (по-добре да не се виждат, че да не си разваляме рахатлъка)

Мотли иска да пиша и за интересния въпрос за намаляване на чувствителността на управляваната система към външните условия. Добре Мотли, на твоя отговорност. Представете си, ваша милост,  едно общество, имащо както управлявана, така и управляваща система, но където националната управляваща система е поробена от управляващите системи на други общества. Нека при това започва изсмукване на ресурси от това общество. Управляваната система обаче може да не ще да стои в подходящото за изсмукването на ресурси състояние. Тогава нейната чувствителност към това трябва да бъде намалена чрез политика на дезинтеграция на колективизма. Тази политика се налага от чуждата управляваща система върху националната. Дезинтеграцията се състои в поставяне на повечето членове на управляваната система в състояние на крайна бедност, за да се борят за оцеляването си и да не се концентрират върху процесите на ограбване на труда им. Националната управляваща система получава трохички от отклоняваните ресурси, а лъвския пай отива към обществото или представители на това общество на чуждестранната управляваща система, която успешно е поробила националната такава. Националната управляваща система постепенно губи възможностите си самостоятелно да управлява националната управлявана система и постепенно се превръща в придатък (колониална администрация) на чуждестранната управляваща система – фиг. 8 . Ако националната управлявана система смени състоянието, то чуждестранната управляваща система просто жертва кадровия състав или цялата национална управляваща система и се стреми максимално да запази позициите си. Мотли изглежда доволен от тези редове, ваша милост. А на вас, стана ли ви интересно?

Фигура 8.  Дезинтеграция на колективизма. След като ви убедят, че трябва да действате като индивидуалист, срещу вас винаги действа група. Така, че това, което трябва да се дезинтегрира е вашият колективизъм, ваша милост. Едно да знаете обаче – боят е ефективен до време. После народът може и да озверее, ваша милост.

Истигаме до много интересния въпрос – кога едно управление е ефективно? Ами когато удовлетворява критерия за ефективност на управлението.  А този критерий е свързан със степента на достигане на целта на управляваната система. Дотук нищо не казах за думата справедливост. То е, защото критерият за ефективност може да няма нищо общо с това, какво е добро или лошо за управляваната система и нейните елементи (които в случая на обществени системи са хората) – вижте например фиг. 9, ваша милост.

Фигура 9. Често срещан критерий за ефективност – максимално количество натрупани пари.

            По-горе писах, че в много системи целта е идеална - бленуваното състояние не може да се постигне за зададеното време и важна става посоката на движение, по която трябва да се стигне най – далече в гоненето на целта.  Тази посока се задава от някаква целева функция, която трябва да се максимизира или минимизира.  Например една целева функция е държавата да се управлява така, че максимално количество държавни пари да преминат в джобовете на апапите на  контролиращия управляващата система. Една схема за това, ваша милост,  е да се източат държавните фирми, да се продадат на безценица и след това машините им да се препродадат, а каквото остане да иде за вторични суровини. Най-печелившите държавни фирми срещу подходяща комисионна се продават на чужди компании и после пей сърце – джобовете са пълни, какво като народа го грабят и не може да си плати сметките за парно и ток. Не това е била целта на управлението. Мотли допълва, че който си избира такива управници, няма що да се сърди, като го наричат бунак. Но да спрем с тези разсъждения и да видим каква е ролята на администрацията и на пазара в управлението.

Трудно ми е да управлявам, мила моя майно льо и какво да правя: администрацията ли да увеличавам или на пазара да разчитам?

Мотли се превива от смях, защото знае какво ще ви напиша сега. Да видим ей така на пръсти, каква е ролята на администрацията – фиг. 10 и на саморегулацията (например през пазара) в управлението на обществени системи. При управлението на сложни системи може да възникне информационен бариер – количеството информация, което трябва да се обработва може да превиши капацитета на участващите в управляващата система. Това не може безкрайно да се решава с увеличаване на числеността на управленския апарат, ваша милост. Но преди да обсъдим това и преди да разпердушиним и неолибералното кудкудечене за ролята на пазара, казва Мотли, нека да разгледаме по–подробно въпроса за информационните бариери.

Фигура 10.  Администрацията – достатъчна, недостатъчна, прекалено голяма или прекалено малка?

Нека имаме една научна или друга система, която се състои от  n човека и m    единици оборудване.  Опитът показва, че за да се управлява такава система, трябва де се извършват k(n+m)²операции за единица време, където k е подходяща константа.  Нека с L да означим капацитета на един управленец да извършва управленски операции за единица време.  Това веднага ни води до идеята за два информационни бариера, ваша милост – фиг. 11. Първият бариер се достига когато сложността на системата надхвърли капацитета на един управляващ. Това става когато k(n+m)²>L.  Вторият информационен бариер се достига когато  системата стане толкова сложна, че капацитета на всички участници в системата не стига тя да се управлява. С други думи k(n+m)²>nL. Първият информационен бариер е възникнал в древността при други системи, не при научните. Той е бил преодолян чрез въвеждане на йерархичната система на управление – системата на управление се разделя на нива и така всеки началник на всяко ниво контролира управленски задачи, които не надхвърлят капацитета му.

Фигура 11.  Ако първият информационен бариер се преодолява сравнително лесно (лява фигура), то вторият информационен бариер е като велика стена, охранява от милионна армия (дясна фигура).

      Как Мотли вижда йерархичните системи е показано на фиг. 12 Друг механизъм за справяне с положението бил механизмът на автоматичната регулация през пазара, развит за нуждите на икономиката – на пазара през търсенето и предлагането се извършва автоматично регулиране, което замества извършването на много управленски операции и разтоварва управляващата система.  Йерархичните структури и автоматичната регулация дълго време са позволявали на хората да управлява усложняващите се системи и дори и когато те  прескочат втория информационен бариер. Но възможностите на тези два механизма не са безкрайни и идва момент, когато капацитетът на управляваща система пак не е достатъчен. Явно е, че трябва да се въведат други механизми или да се опрости системата например чрез технологичен прогрес, който да доведе до намаляване на  броя необходимите единици оборудване mили пък да се увеличи kнапример чрез повишаване на квалификацията на административния персонал. Освен това има още един интересен момент, ваша милост. Пазарът е автоматичен регулатор, това добре, но може ли той да води до монополи и да разрушава националната бизнес система и в допълнение да води до  масова бедност и безработица. Неолибералите ще ви пропищят ушите, че това не е вярно, но ти не им вярвай, ваша милост, а се огледай около себе си. Защото фалшивите идеи са като лошия салам, ваша милост – едното разваля стомаха, а другото разваля мозъка.

Фигура 12.   Ляво – типичен балкански вариант на йерархична система.  Дясно – йерархична система на феодализма. Но само на феодализма ли, ваша милост? Мотли се пита какво ли ще стане, ако заменим думата крал с думата партиен шеф и министър председател, короната с държавата, а църквата с името на съответната партия. Бароните можело да се заменят с висшия партиен състав и по-крупните подкрепящи партията бизнесмени, а рицарите са по-дребния партиен състав и по-дребните подкрепящи бизнесмени. Виж тия най-отдолу на пирамидата Мотли не казва с каква да ги заменим. Само пита – ако ги заменим и тях подходящо, то не ви ли прилича тая система на нещо днес. Абе Мотли, казвам му аз, недей така, ние сме развито пазарно общество! Хе - суче мустак Мотли – и при феодализма има пазар.

За да бъдем по-конкретни, нека оценим капацитета на една администрация от 100 000 човека, каквато е българската. Ако един администратор прави една управленска операция на всеки 3 секунди и работи без почивки може да направи около 1 000 000 операции  на година. Тогава администрация от 10⁵човека извършва около 10¹¹операции на година, ако не се вземат допълнителни мерки за повишаване на производителността на труда на администрацията в управлението   По някои оценки,  управлението на американското общество изисква 10¹⁸операции на година.  Нека управлението на българското общество да изисква 1000 пъти по-малко операции,  т.е. 10¹⁵операции . Ако това управление трябваше да се осъществи само с администрация, при нейното сегашно състояние ще са необходими 1 милиард чиновници. Част от тази работа се поема от саморегулиращите се системи, но трябва да се повишава ефективността на работата на управленската администрация.  На Мотли почнаха да му блещукат очите и той отбеляза, че ако едни национални управляващи не могат да управляват такава сложна система, то те гледат да я опростят чрез разбиване. И колкото по-простички хорица стоят на върховите позиции, ваша милост,  толкова повече трябва да разбият икономиката и социалните системи, за да вкарат управляваната система в рамките на капацитета си за управление.

Фигура 13. Цели и действия.

Мотли се чеше по главата и пита, трябва ли изобщо да има управление и кога възниква нужда от управление? Отговорът, драги Мотли, е прост. Нека има някаква цел, който трябва да бъде достигната – фиг. 13. Ако целта може да се достигне с изпълнение на очевидни операции, то има малка нужда от управление. Ако за постигането на целта са необходими по-сложни операции  или е необходимо да се намери оптимална поредица от операции, които да доведат до постигане на целта, то вече е налице необходимост от управление. Оптимална поредица означава, ваша милост,  че почва да мирише на формули и ви заплашвам, че ще почна и да ги пиша. Но да се върнем на целите.

Определянето на целите, които трябва да се постигнат от дадена система, е деликатна задача, която трудно се поддава на формализация и за доброто решаване на която трябва да се отчитат множество фактори, които са толкова повече, колкото по-сложна е системата.  Затова при определяне на целите, които трябва да бъдат достигнати от сложните системи, обикновено се използва колективният опит на множества хора,  привличат се експерти по отделни въпроси и се създават  комисии или съвети. Опитът, експертите и комисиите помагат на ръководителя да вземе решението за целите, които управляемата система трябва да постигне. Мотли подхвърля, че ако ръководителят е „калинка”, спасение няма. И май е прав, ваша милост. Но ако ръководителят е „калинка”, може ли поне да направим нещо за административния управленски персонал?

Ефективността на управленския персонал може да се повиши с течение на времето, когато опитът на тези хора се увеличава. Друг начин за повишаване на ефективността е използването на научни методи, ваша милост. С тях целта се постига по-точно и  с по-малки разходи на ресурси. Научният подход изисква обработка на голямо количество информация и затова трябва да се налице значителни компютърни ресурси. А още трябват и компетентни хора, които да знаят как и с какво да я обработват тая информация. Да, обаче в една държавица тия хора са систематично морени от глад  от  един „финансов корифей”, чиято финансова политика изгърмя по начин, достоен за човек, който упорито прокарва идеи, натъпкани в главата му от икономически книги, писани от хора без всякакъв практически опит или пък довели банката, която са ръководили, до фалит. Хайде сега, с учебна цел, ваша милост, научете името на класика на австрийската „школа”, който е довел да фалит банката, която е ръководил. Подскажи, де, подскажи, припира Мотли. Добре, Мотли, ето – Ш..п.т.р (ба-а-а, сеща се Мотли, че той е най-читавия от всички ония! Така си е, ваша милост).

Друг начин за повишаване на ефективността на администрация е използването на подходяща административно-управленска система, включваща планиране, организация, оперативно управление и система за осъществяване на връзка между елементите на системата.  Нека обърнем внимание на нещо, което е позабравено в България – планирането (виж също фиг. 14). При планирането се прави избор на целите и се уточняват пътищата, по които управляваната система трябва да постигне тези цели. Така се появява план, наричан перспективен план (или стратегически план) . В процеса на работа по достижения на целите, често се налагат изменения в плана, така, че планирането е процес, продължаващ до постигането на целите от управляваната система.  Такова планиране се нарича текущо (тактическо) планиране.  При стратегическото планиране се определят главните цели, които трябва да бъдат достигнати, а тактическото планиране определя междинните цели по пътя на управляваната система към главните цели.  При тактическото планиране характеристиките на системата се считат за зададени и слабо изменяеми за времето, обхванато от планирането, докато стратегическото планиране често е свързано с промяна на характеристиките на управляваната система. Значи, казва Мотли, стратегическото планиране е да се набележиш за цел някое девойче и да набележиш пътищата, по които да си го направиш гадже. Пък тактическото планиране е като вървиш по пътя, какви следващи стъпки да правиш, че да не сгафиш. Е, Мотли – може и така – ако си девойче, стратегическото планиране е да видиш, кой от всичките бабуини носи маршалския жезъл в раницата си (той обикновено и хабер си няма) и да видиш пътищата, по които да управляваш света чрез него. Тактическото планиране са текущите стъпки по превръщането на бабуина в подобие на Наполеон. Та, какъв пример ще дадем,  зависи от гледната точка, ваша милост.

Фигура 14. SWOT-анализ –нещо, което е добре да се прави в началото на процеса на планиране.

След планирането, следващият елемент на доброто управление е подходящата организация и това е построяването на постоянните и временните връзки между елементите на системата на управление и управляваната система. Тези елементи може да са хора, апаратура, финанси, материални и енергийни ресурси и трябва да се свържат така, че да се осигури ефективно изпълнение на задачите и постигането на тактическите и стратегическите цели от управляваната система.  Поддържането на управляваната система по планираната траектория за постигане на целите се нарича оперативно управление.  При това управление с достатъчна голяма честота текущото състояние на управляваната система се сравнява с тактическите и стратегическите планове и се правят необходимите корекции както на траекторията на управляваната система, така и на тактическите планове, ако е необходимо. Ето и Мотли трябва често да наглежда настроението на краля, ваша милост и да го развеселява. Защото сърдит крал е опасно нещо, ваша милост, я война ще обяви, я друга глупост на гърба на народа ще направи, да ме извинявате.

Вдопълнение всеки ръководител следва да се стреми да оптимизира дейността на управляващата система, а това не може да стане без наличието на някакъв общ критерий за ефективност.  Такъв критерий може да се конструира например като се въведе числова стойност на значимостта на постигането на всяка тактическа или стратегическа цел. Числената стойност може да е между 0 и 1 например (или между 0 и 100), като след внимателна преценка, колкото е по-важна една цел, толкова по-голямо число и се съпоставя.  Получената методология работи добре ако управляваната система трябва да постигне до 3 стратегически цели и при това да постигне десетина тактически цели. Тук разбира се възниква въпросът, кой да определя числовата стойност за стратегическите и тактическите цели. Най-добре е да е някой, който разбира от това, ваша милост. Разбира се, ваша воля, може да изберете и някой орангутан да свърши работата. Но тогава вероятността управляваната система да гони приоритетно ниско полезни цели доста ще се увеличи, ваша милост.

Управляващите системи

Я кажи сега за противоречията между краля и лордовете – подсмихва се Мотли. Добре, Мотли, но трябва да се вглъбим в съществото на управляващите системи. В доста случаи управляваната и управляващата система са йерархични и стратегическите цели може да са доста, а всяка ниво може да трябва да постигне някакви собствени тактически цели, за да се постигнат тактическите и стратегическите цели за цялата система. Тогава се строят йерархии (дървета) на целите и йерархии (дървета) на критериите за ефективност, които също може да са различни за всяко йерархично ниво.  За да се получи по-добра представа за йерархиите от цели и йерархиите от критериите за ефективност, аналитичните отдели на съответните системи се опитват да си представят какво е бъдещото състояние, което трябва да се постигне от системата и какви са възможните пътища за достигане на това състояние. С други думи, аналитичните отдели изготвят сценарии.  Сценариите имат 3 части:  описание на текущата ситуация – какви са ограниченията и възможностите за бъдещото развитие на системата. Следва описание на бъдещото състояние на системата, тъй както то съществува в представите на изготвящите сценария в настоящото време. И накрая се описва каква може да стане системата след някакви  определени периоди от време и как да се достигнат тези състояния. Нали отбелязахме, че говорим за аналитични отдели, състоящи се от сериозни аналитици, ваша милост, а не говорим за неправителствени „институти”, събрали неуки нагли юнаци, верни на плащащия им заплатите чужд господар и работещи за неговите интереси, а не за интересите на националните управлявани и управляващи системи.

Фигура 15. Текуща тенденция за развитие на структурата на системите за управление. Преходът е към мрежови структури, които съдържат като частен случай матричните структури, имат достатъчна гъвкавост и са ориентиране към постигане на резултати, а не към висене на работното място.

Като всяка система и системите за управление имат структура, т.е. части и връзки между тях.  Цялата система има цел – да закара управляваната система до някакво състояние, тя работи в някакви условия и позициите в нея са заети от хора с някакъв капацитет. Същото важи и за елементите на системата за управление – и те имат някаква цел, работят в някакви условия и позициите в тях се заемат от хора с една или друга квалификация (например смотан крал, джафкащи се лордове, две хиляди кила придворни дами и разбира се един Мотли). Системите за управление биват централизирани (решенията се взимат в централния орган на управляващата система, които разполага и с ресурсите и може да взима стратегически решения, разпределяйки материалните, финансовите и човешките ресурси между елементите на системата), децентрализирани (решенията се взимат от елементите на системата независимо от другите елементи и от централната единица на управляващата система) и смесени, които следва да (на Мотли му стана много весело от това следва да) комбинират предимствата на централизираната система (която координира решенията и действията на управляващата система и може да взема решения бързо привеждащи управляващата система в дадено състояние ) и на децентрализираната система (където процеса на взимане на решения е изнесен по-близо до управляваната система и поради това решенията би следвало повече да съответстват на възможностите на управляваната система). И така за практическите управленски системи е важен въпросът да каква степен системата ще бъде централизирана и до каква степен ще е децентрализирана – виж също ценната фигура 15, ваша милост. Иначе казано, кралят ли ще управлява или лордовете (и придворните дами, добавя Мотли).

Фигура 16.  Мрежовите структури могат ефективно да съчетават централизация, децентрализация и матрично структура.

Йерархичната система (която е вид мрежа), може успешно да съчетава централизацията и децентрализацията – фиг. 16. При този вид управленска система,  горното ниво от системата управлява частите на системата, които са на долното ниво. По този начин функциите на управление могат да се разпределят по нивата на системата.  Така дейността по стратегическите решения може да се съсредоточи по високите нива на йерархията, а тактическите решения  се предават за изработване на долните нива на йерархията, с което се осигурява и по-голяма оперативност на системата, а и известна автономност на по-долните управленски нива. С други думи, казва Мотли, като не можеш да управляваш сложната система, нареди я така, че на никое ниво да не се преминава индивидуалният информационен бариер. Ще трябва да пуснеш някаква оперативна власт на по-долните нива, но ако ги контролираш добре, проблеми няма. Е щом Мотли го казва, ваша милост, тъй ще е. Мотли може и да е шут, ама все покрай краля се върти и затуй много знае.

Исега за караниците на краля с лордовете. При йерархичните системи е налице обща цел на управленската система и отделни цели за отделните звена на управленската система. Тези цели не винаги съвпадат с общата цел, ето защо йерархичната управленска система, трябва да е правилно конструирана, за да е успешна. Неправилно конструираната управленска система може да доведе управляваната система да разруха, поради това, че някоя управленска подсистема, вървейки към поставената и цел пречи на другите управленски подсистеми. Така де, казва Мотли, някой лорд може да има за цел да става крал. А кралят разбира се иска да остане крал.

Няма да се спираме на видовете йерархични системи, а ще обсъдим само линейно-щабната система, състояща се от линейна система, при която всички функции по управление на даденото звено от по-долното нива на йерархията на управляващата система са съсредоточени в едни ръце плюс щабове, които съветват най-високото ниво в управленската йерархия (ако системата е много голяма щабове могат и да имат и някои нива под най-високото).    На по-ниските нива на линейно-щабната организация могат да се появяват и матрични структури, като например организация на временни групи от специалисти от различни отдели на линейната организация за работа по даден проект. Тези временни връзки обезпечават по-добро хоризонтално протичане на информацията и управляващата система може по-гъвкаво да изпълнява задачите си.  За времето на действие на проекта имаме точкана съсредоточаване на известна власт в ръководителя на проекта, който организира и контролира работата на различните групи от различните чести на управляващата и управляваната система. 

Но какъв да е абсолютният размер на управляващата система и какъв да е размерът и спрямо размера на управляваната система? От една страна, ако звената и нивата на управляващата система са много, тя ще изисква много ресурси за поддръжката си. Пример – днешна Гърция. От друга страна, ако се минимизират прекалено много звената и нивата, те се претоварват и започват да работят неефективно. Туй, ваша милост, винаги го правят неолибералите – крещят, че управляващата система е раздута, съкращават я, докато не може да си върши работата и после я обвиняват, че не може да си върши работата. Де тояга, де, ваша милост, ама вий сте учени и някак ги търпите тез покронници на най-некадърните западни идейни школи.   И така, стигаме до въпроса за оптималната структура на управлението. Ясно е, че ако поставите някаква „калинка” да определя структурата на управлението, вероятността да налучка оптималната структура е малко (но не много) по-голяма от това като дадете една пишеща машина на един макак, и той да ви напише „Война и мир” . Та като ще поставяте „калинка” на висок пост, ваша милост, поставете и поне добър съветник с достатъчно възможности за контрол над „калинката”. Та това, което трябва да се постигне е възможно най-голямата ефективност на управляващата система за единица вложен ресурс.  Ще отбележете, че като математик трябва да ви говоря за най-голямата ефективност, а не за възможно най-голямата. Но си спомнете, че съществена част и от системата за управление и от управляваната система са хората. Тогава ще разберете защо вмъквам и думата възможно.  Защото поради човешкия фактор максималната ефективност може и да не е възможна за достигане. Тук няма да влизам в детайли как да намерим тази структура, водеща до максимално възможна ефективност (доста пари ще могат да се изкарат от това знание нали?). Ще кажа само, че се формулират подходящи критерии за ефективност, които системата за управление трябва да достигне сред като отделните и звена и нива се сработят достатъчно.  И толкоз по тази въпрос. Засега.

Не бива да забравяме, казва Мотли, че управляващата система може да получава команди от други системи, т.е. тя самата да е управлявана система. Самата управляваща система подава сигнали (управляващи въздействия) към управляваната система и получава обратно сигнали от управляваната система (обратна връзка).  За управлението можем да си мислим като съвкупност от управляващите въздействия. На управляващата система, на управлението и на управляваната система могат силно да влияят смущаващите въздействия (от околната среда или командите, които управляващата система получава отнякъде).   Добрите управляващи системи имат подсистеми за стабилизация, които могат да инициират действия в управляващата и управляваната система, които да компенсират влиянието на околната среда или нежеланите влияния от други системи, опитващи се да подават команди към комплекса управляваща система – управлявана система. Тези стабилизационни подсистеми са първа цел за разбиване от страна на конкурентни системи, желаещи да поставят под своето командване дадения комплекс, ваша милост.  След подчиняването разбира се се инсталират нови стабилизационни подсистеми, които да поддържат подчиненото положение на завладения комплекс. Докато могат.  Да-а-а, отбелязва Мотли, в днешно време няма нужда да завладяваш една държава, ако елитът и е некадърен.  

Фигура 17.  Доста добро описание на това, за което иде реч в математическата теория на игрите

Доброто управление е свързано с взимане на добри решения. Може би не знаете, но в наши дни съществува дори математическа теория на взимане на решения. Няма да се занимаваме със случая, когато решението се взима от автоматично устройство, а ще ни интересува как отделният човек, група хора или група хора с помощта на автоматични устройства взимат решения (част от знанието по тези въпроси е показано на фиг. 17). Но какво е да вземеш решение? Да вземеш решение означава да избереш измежду възможните действия тези, които ще доведат до постигане на окончателните цели на лицата, осъществяващи управлението. При вземането на решение е добре да се отчита влиянието на външната среда, която може да повлияе върху избора на извършваните действия. В зависимост от вида на външната среда имаме 4 вида условия, при които се взимат решенията: взимане на решения в условие на определеност, взимане на решения в условия на риск, взимане на решения в условия на неопределеност и взимане на решения в условия на активна външна среда. Нека отделим още няколко малко по-математически думи за 4-те вида условия. Нека имаме две множества – едното множество се състои от възможните действия, които могат за се предприемат, а другото множество се състои от възможните резултати от действията. Тогава взимането на решението в условия на определеност означава, че този, който взима решението, знае, че на всяко възможно действие съответства точно определен резултат. Иначе казано, взимащият решение много добре знае, какви ще са последствията от това решение и за управляваната система и за управляващата система. Приемането на решение в условия на риск означава, че на дадено действие може да съответстват различни резултати и всеки от тези резултати има вероятност да се появи в резултат от действието. Иначе казано, взимащият решение в условие на риск не знае точно какъв ще е резултатът от избраното действие, но може да направи оценка кои резултати ще са по-вероятни и кои резултати ще са по-малко вероятни. Взимането на решение в условия на неопределеност означава, че на всяко действие съответстват няколко възможни резултата, но вероятностите за реализация на тези резултати са неизвестни. Иначе казано, взимащият решението има представа какви са възможните резултати, но няма представа, кои от тези резултати са по-вероятни и кои не са. И накрая при взимането на решение в условия на активна външна среда на всяко действие съответства резултат, който зависи от действията, предприемани от активната външна среда.  А активната външна среда може да си има някакви свои цели. С други думи, ваша милост, в този случай, взимащият решения (ако не е добре запознат с целите на активната външна среда) не знае що за резултат ще произлезе от  дадено действие.  Ако попаднете в такава ситуация, казва Мотли, се сещайте за фиг. 18 и внимавайте.

Фигура 18. Тази фигура ви напомня, че като взимате решение и не премислите, резултатите може и да не са добри. А като делегирате на друг да взима решения вместо вас резултатът може и да е още по-лош – кожата одрана, месото изядено, а кокалите – натрошини на прах за изхранване на други наивници. Тъй че мислете и то добре. 

Взимането на решение в условията на определеност е най-простият случай, стига да има критерий, който да подрежда възможните резултати. Тогава се взима оптималното решение което максимизира или минимизира стойността на този критерий. Разбира се, ако поставите една „калинка” на ръководна длъжност, даже и да взима решения в условия на определеност, даже и да и кажете критерия, ваша милост, пак не е сигурно, че ще се взимат оптималните решения (но пък „калинката” може да си има собствен критерий – да взима такива решения, рушветите от които да и максимират приходите, докато е на съответния пост).

Ами ако трябва да се взимат решения в условия на риск или в условие на неопределеност, тогава какво, пита Мотли?  Нека първо разгледаме взимането на решение в условия на риск. И тук математиката е намерила цяр и тази ситуация се описва от теорията на игрите с вида игра, наречена статистическа игра с двама играчи. Играта се нарича статистическа, защото единият играч е Природата, а другият играч е този, който взима решенията. Целта за него, е образно казано, да изкопчи максимално възможната полза от играта с природата.  Ще продължа нататък и моля, не ме обвинявайте, че уча „калинките” на условна вероятност и теория на игрите – ако някоя „калинка” разбере за какво става дума по-долу, то  тя вече няма да е „калинка”, а играч, а играчът не винаги пада на земята, когато е поставен в ситуацията от фиг. 19.  

Фигура 19.  Игрите с природата може да са опасно занимание.

При играта с Природата се предполага, че Природата не се стреми да извлече полза от грешките на втория играч (управленецът) и се отнася безразлично към неговите действия. Какво може да знае вторият играч за Природата и за ситуацията? (ха сега да ви видя, как сте с формулите и условните вероятности!) Следните неща:

• множеството възможни състояния, в които може да се намира Природата – да ги означим като S₁, S₂,...,S_n
  

   

• множеството от възможни действия (стратегии) - X₁,X₂,…,X_m
  

   

• вероятностите Природата да е в дадено състояние - p(s₁),p(s₂),…,p(s_n)
  

   

• множеството от възможните изходи на играта - E₁,E₂,…E_k  и функцията на оценка на (ползата от) тези изходи - f(E₁), f(E₂),…,f(E_k)
  

   

Изходът на играта се определя от състоянието на природата и от действието на втория играч – иначе казано, предполагаме, че на дадена двойка  ( s _i,X _j ) съответства еднозначно някакъв изход  E₁.  Тогава можем да изчислим вероятността p(E₁ | X _j ) дадена стратегия да доведе до един от възможните изводи и на тази основа можем да  пресметнем и средната стойност на функцията на ползата и тя е

Оттук нататък следва да намерим максималната стойност на функцията на ползата и да реализираме стратегията (т.е. да вземем решението) което води до тази максимална стойност. Това намиране на максимума е задача от областта на математиката,  наречена математическо програмиране.  Както виждате – чисто и просто, иначе казано игра с чиста стратегия. За да не си навлека вашия гняв, ваша милост, няма да ви разказвам за игрите със смесени стратегии, защото там функцията на полезността се смята с две суми (а две суми една след друга могат да изкарат из нерви всеки който не се е занимавал много много с естествени науки).

Фигура 20.  За неопределеността(ляво –накъде ще тръгне топчето?), риска и неговото управление (дясно).

Ами ако трябва да се взима решение в условия на неопределеност? Е, ако можете да експериментирате с Природата отделно от играта с нея, то може и да получите информация за вероятностите p(E₁ | X_j ) и да сведете играта до игра, еквивалентна на взимане на решения в условия на риск (т.е. да минете от лявата картинка към дясната картинка на фиг. 20). С други думи – разузнавайте, ваша милост,  хората затова са измислили разузнаването и агентурните мрежи. Както отбелязва Мотли – мръднах само една крачка встрани от теорията на игрите и вече ви е ясно, че за доброто взимане на доста решения в държавата е необходимо добро държавно разузнаване и контраразузнаване. Ами ако сме си съсипали разузнаването и контраразузнаването, т.е. не можем да получим допълнителна информация за Природата, то какво да правим?  Е, не очаквате да ви кажа всичко нали? Но все пак всеки възможен изход си има функция на оценка на ползата и като намерим минималната стойност на тази функция, то това е ползата, която ни е гарантирана от играта, т.е. от вземането на решение. Ако ви е трудно за разбиране, суфлира Мотли,  ами възстановете си разузнаването и контраразузнаването и не забравяйте да шутирате в подгръбначната област всеки сополив псевдоинтелигент с диплома от третокласен западен университет, който ви говори, че нямате нужда от разузнаване и контраразузнаване или че не можете да разузнавате „приятелите си”. Напомнете им на такива, да се сетят кой е казал, че няма вечни приятели, а има вечни интереси, отново ги посъветвайте с крак в областта на подгърбието и ги пратете нейде да мият чинии, че поне да има някаква полза от тях. Симпатяга е Мотли, нали, ваша милост?

И накрая, нека разгледаме взимане на решение при наличие на конфликт – фиг.21 (кажете сега, че не ви занимавам с актуални теми от родната действителност).

Фиг 21.  Конфликт на интереси. И при хората често не е много по-различно.

Играта при наличие на конфликтни интереси на играчите е много важна и поради една друга причина.  Как действа пазарът? Най – общо имаме продавач и купувач, като купувачът има интерес да  купи стоката на най-ниска цена за да си минимизира разходите. Продавачът има интерес да продаде стоката най – скъпо и да максимизира печалбата си.  Всяка страна  разполага с набор от стратегии, с които да се опита да постигне целите си.  Всяка страна избира стратегията си и играе играта на пазар. При това се получава някакъв резултат (цена) и едната страна може да спечели, а другата да загуби. Виждаме, че пазарът може да е автоматичен регулатор, но никъде не е казано, че този автоматичен регулатор трябва и да е справедлив. Ако искаме да увеличим справедливостта на пазарната игра, трябва да въведем подходяща регулация, ваша милост (разбира се неподходяща регулация, например в полза на монополите може да усили несправедливостта на действието на пазарния механизъм, както често се получава с играчите в тази игра, които нямат достатъчно ресурси).

Друга интересна област на конфликт на интереси е йерархичната организация, за която говорихме тъй много. Като цяло тази организация има някаква цел и всяко от нивата и може да има собствена цел.  Тези цели може и да са повече или по-малко противоположни и ето как различните нива на йерархията могат да влезнат в конфликт помежду си или пък някое ниво да влезе в конфликт с останалата част на организацията. Важното е, че при игрите с наличие на конфликт е, че всеки от играчите си има цел и си я преследва без да се интересува от целта на другия играч или играчи. Ако играчите са дорасли дотам, че да имат обща цел, ваша милост,  тогава задачата може да стане оптимизационна – да се постигне целта  чрез оптимизиране на разходи или максимиране на полза или по друг начин.

И сега малко за управлението на науката

Фигура 22.  Балкански политик, непосредствено след като сте му обяснили, че трябва да се инвестира в науката, за да върви икономиката и да благоденста обществото. Ха дано, казва Мотли, с течение на времето балканските политици да станат като британските, които за всяко решение търсят научна обосновка от сериозни учени, а не от врачки, баячки и неолибералачки.

Странни неща стават в българската наука, ваша милост. Странни и много смешни – фиг. 22. Да вземем гротескната последна сесия на Фонда за научни изследвания. Някои хора плачат за българската наука и са прави. Но хайде да погледнем от гледната точка на Мотли глупака и да се посмеем. Бяха раздадени едни пари при пълен неолиберален бъркоч в цялата сесия и тя не беше анулирана, нали така. От друга страна, имаме неолиберални писъци, че нямало Нобелови награди, велики постижения и супер патенти и затова учените трябвало да се мачкат, а парите да се дават на „честни частници“ да правят наука, нали така. Значи, ваша милост, където се даде ранътъ, от там трябва да се окачва и да дойдат постижения в борбътъ. Е добре де, значи чакаме Нобеловите награди, великите резултати, големите патенти и супернаградите от финансираните проекти.  Ами ако не се появят такива? Мотли казва, че тогава ще чуем неолибералното кудкудечене как учените са виновни, как си клатят краката, събират пари за заплати и си пият кафе след кафе (ей, като слонове са тия учени, все кафета пият и не вдигат кръвно проклетниците). Така де, спомням си, че и аз също съм феодален старец, клатя си краката, нищо не разбирам, пия и кафе. Ето защо моят проект напълно логично не бе финансиран. Само дето заради единия пусти скандал, ваша милост, в същото време ми финансираха международен проект по сходна проблематика – анализ на научни системи с цел ефективно управление. Е тука тия чуждестранни оценители прекалиха. Как може да финансират глупости – какво е това моля ви се ефективно управление на научни системи, ваша милост? Че каква полза може да имаме ние в България от ефективно управление на научни системи, че да финансираме нещо такова? Мотли се подсмихва, защото знае кой ще използва резултатите от тоя проект. Но те там, по онези земи не са чували за андрешковщина, ваша милост.

Та да караме нататък за науката. При изследванията си, класикът на наукометрията Дерек Прайс (другият класик се казва Алфред Лотка и ако сте чували това име покрай теориите за хищниците и жертвите – същият е) стига до следния извод: Ако правителството желае да удвои полезността на науката, то трябва да увеличи приблизително 2³=8 пъти броя на работещите, както и разходите за наука. България, ваша милост, а и Световната банка е пълна с хора, за които такива закони не важат. Един тук измисля нов закон за гравитацията, друг, уж велик учен от топ 100 си мисли, че като смачка БАН, ще развие науката в България. Но като е казал мъдрият Меровингий от филма „Матрицата” – няма измъкване от природните закони. Мотли не го обича много, щото му викат Французина, а не Англичанина, но пълно щастие в живота няма, ваша милост.  Та до какво доведе тъпото и упорито вървене срещу закона на Прайс, ваша милост – ако Шекспир беше жив, вероятно би написал пиеса със заглавие „Предизвестеният катастрофален провал на икономическия некадърник”. Слава богу, че Шекспир не е жив. И не си мислете, че нещо гнило има у нас – всичките гнили работи са все в Дания. Та като пиша пак за това, се сещам да се запитам – абе тая пиеса за гнилата Дания, дали още се изучава или са я изхвърлили, за да направят място за песничката за Вълчо с джипа и миска Кума Лиска. Ако долавяте нотки на сарказъм, добре долавяте, ваша милост. А сега нека да обсъдим нещо много важно – защо в научните институти трябва да има както силни, така и не толкова силни учени.

Фигура 23.  Илюстрация на закона на Парето-Зипф за случая на населението на градовете във Великобритания (синьо) и САЩ(червено).  Вижда се как са налице относително малък брой големи градове и доста по-голям брой малки градове. Същото е и в науката – големите учени са рядкост.

Установено е, че в голямото мнозинство от случаи в нормалните страни разпределението на учените по тяхната продуктивност е такова, че винаги съществува малък брой от учени, които пишат  значителен брой от научните публикации и голям брой учени с относително ниска продуктивност. Това е един израз на закона на Парето-Зипф, учени, чиито предмет на изследване е доста далеч от египтологията – виж фиг. 23, която показва, че законът се среща и при изследване на регионалното развитие например. Същият закон е приложим и за научните контакти, цитатите на научната продукция и други. Законът на Парето-Зипф и специфичният механизъм, наречен йерархична стратификация, свързан с този закон, отразяват основен механизъм за формиране на стабилни сложни научни и други системи. Думата стабилни нали не я пропуснахте, ваша милост? Този закон следва да се отчита при планирането и организацията на работата на научните организации. Като пипате Мотли да ви преведе на прост език що е това йерархична стратификация в науката, той ще ви каже, че във всяка научна институция има малко на брой силни учени и много по-голям брой не толкова силни учени. Такива са стабилните научни институти. Всичко друго е нестабилно и се стреми към стабилно състояние, описвано от закон от вида на Парето-Зипф. Колкото и да крещите насреща му и да му обяснявате колко сте велик икономист и как сте по-велик от Маркс, Джефри Сакс, Пол Самуелсън, Джозеф Стиглиц и Пол Кругман, взети заедно. Мотли се е тръшнал на земята от смях и иска да ви пита, знаете ли кой от последните трима не е Нобелов лауреат по икономика. Не смее да ви пита, чували ли сте за първия.

Нещо като заключение

Фигура 24.  Ляво: смел индианец, прекрасен индивидуалист (познайте как се казва). Дясно: знаменит вожд на бледоликите, спечелил най-важната война (сещате ли се кой е)  и добре знаещ, че за да управляваш индианците, трябва да ги държиш индивидуалисти и после да ги разгромиш с колективните действия на добре организираната си армия от специалисти.

Погледнете фигура 24 за да разберете разликата между текущия подход на управлението тук и в една модерна империя. Тоя отляво е идол на един нашенски политик, а този отдясно е поставен, за да усетите как империята разбира управлението. Потомците на левия са натикани по резерватите, а бледоликите следовници на този десния днес управляват доста от света. Ако продължавате да се ловите на глупостите за величието на индивидуалиста, ваша милост,  ще бъдете бити един по един, а държавата ви ще стане бантустан. Ние с Мотли изповядваме друга идея – колектив от личности винаги е по-силен от индивидуалиста. А като създадеш добра система за управление на този колектив, може да не се притесняваш, че тази или онази личност утре ще я няма.

Когато започнах да се подготвям да пиша този материал, Сергей Игнатов беше министър на образованието и науката, Симеон Дянков беше министър на финансите, а Бойко Борисов – министър–председател. Понеже винаги съм ги критикувал, много хора ми се присмиваха и ме смятаха за глупак, който си затваря много врати. Днес, когато свършвам тази статия, горните трима вече не са на власт, а същите, дето довчера им се кланяха и се присмиваха на мен, днес ги псуват и се оглеждат да се закачат за следващите управляващи. Жалка картинка, затова е по добре  да продължавам да си върша научната работа. И като човек, за който вече публично е доказано че може да вижда развитието на събитията години напред, си позволявам да ви кажа едно: мястото на боклуците е в кофите за боклук, ваша милост. Иначе няма да се оправим. Мотли ме пита какво разбирам под боклуци. Аз не му отговарям нищо. Но ако трябва да се отбележи как най-кратко да се охарактеризира дейността на неолибералните управници на българската наука и общество, то може да звучи така:  veni, vidi, cacare.Проблемът е, ваша милост, че

Фигура 25.  Мястото на боклуците е в кофата за боклук. Вън от нея те овоняват цялата обстановка.

Авгиевите обори, получени от горната дейност, доста време ще се чистят, защото Херкулес го има само в легендите.

Мотли тук разсъждава, че от гледна точка на гореизложеното, капитализмът бил нещо, което си има цел, свързана с увеличаване на капитала, целева функция, казваща, че печалбата трябва да се максимизира и механизми за управление на сложни системи, най-важният от които е автоматичната регулация през пазара. Добре, де, мисли си Мотли, ако вземем да сменим целта или целевата функция и ако изнамерим и други регулационни механизми, няма ли да можем да подобрим капитализма или даже да го заменим с нещо по-добро? Те сега Мотли, го загазихме. Те сега, кудкудеченето ще се превърне в неолиберален вой. Но пък, като си мисля, може и да напиша нещо по въпроса в бъдеще. И вие, ваша милост, може и вие да си помислите над тези въпроси. А сега довиждане, че работа ме чака за благото на западната наука и общество. Ха наздраве на всички любители на хубавата бира! И умната ей, ваша милост, не прекалявайте с консумацията. 

Всяка година IISE(МИСО )обявява списък на Топ 10 нови вида за предходната календарна година. Топ 10 нови видове, описани през 2010 г. са изброени по-долу с връзки към допълнителни подробности за всеки вид.В предният брой публикувахме „Топ 10 Нови Видове  - 2012”

http://species.asu.edu/Top10_2011

Дървесен паяк на Дарвин

(Снимки © Matjaž Kuntner)

Име:  Caerostris darwini

Популярно име:Дървесен паяк на Дарвин

Семейство: Araneidae

Как влезе в Топ 10:Този тъчащ паяк изгражда най-големите кълбовидни паяжини, които са известни на науката. Паяжини от този вид са били открити простиращи се върху потоци и езера с "bridgelines"(мостови линии), достигащи до 25 метра в дължина и общия размер на паяжината достига до 2,8m ^2.Коприната, изпредена от тези паяци е със средна издръжливост на 250MJ / m ³с най-високата измерена до 520MJ / m ^3.Това ги прави, "най-здравия биологичен материал някога изучаван, той е над десет пъти по-силен, отколкото парче от кевлар със същия размер"и повече от два пъти по-силен от всяка друга известна нишка на паяк.   Необичайно поведение на този нов вид ще ни позволи да разберем размерния диморфизъм, охраняването на партньор, както и самостоятелна кастрация.   Открит във връзка с Дървесен паяк на Дарвин е неописани симбиотични видове мухи.

Справка:  Kuntner, М. и И. Agnarsson.2010. Уеб гигантизъм на паяжината при Дървесния паяк на Дарвин, или нов вид от Мадагаскар (Araneidae: Caerostris).Вестник на Арахнология 38 (2) :346-356.

Материал:холотип и паратипове- Националния музей по естествена история (USNM), смитсонския институт, Вашингтон, САЩ.

Местоположение:Мадагаскар Фианарантсоа провинция, Раномафана NP, изследвания станция на река Наморона и заобикалящата го гора, 21 ° 15'S, 47 ° 25'E.

Етимология:  Описанието на вида е изготвено на 24 ноември 2009 г., точно на 150-годишнината от публикуването на първото издание на книгата на Дарвин "За произхода на видовете". Видът е кръстен в чест на Чарлз Р. Дарвин, 200 години след раждането му.

Биолуминесцентни гъби

(Някои от плодните тела наMycena luxaeternaрастящи на гнил клон.© Касий V. Stevani / IQ-USP, Бразилия)

Име:  Mycena luxaeterna

Популярно Име:Гъби - вечна светлина

Семейство: Mycenaceae

Как влезе в Топ 10:Този нов вид, събрани от някои от последните останали Атлантически горски местообитания в близост до Сао Пауло, Бразилия, излъчват много ярка жълтеникава зелена светлина 24 часа на ден от стеблата си, покрити с гел. ДНК на този вид (от 5 генни региони) ни помагат да разберем произхода и еволюцията на биолуминесценция гъбички.   От около 1,5 милиона вида гъби на земята, само 71 вида са известни като биолуминесценция и Mycena luxaeternaе един от най-визуално поразителните видове.

Справка:  Пери desjardin, DE, BA, DJ Lodge, CV Stevani и Е. Nagasawa.2010. Луминесцентни Mycena:нов и заслужаващ внимание вид. Mycologia 102 (2): 459 - 477.

Материал:холотип - Институт де Ботаника Herbário (SP), Сао Пауло, Бразилия. Изотип - Сан Франциско държавен университет Thiers Herbarium (SFSU), Сан Франциско, Калифорния, САЩ. За паратипове - SP и SFSU.

Местоположение:Бразилия, щата Сао Пауло, Iporanga, Parque Estadual Turistico Alto Ribeira, Poco да Viúva, 24 ° 35.220 'S, 48 ° 37.840' W.

Етимология:  лукс = светлина (L.), Aeterna = вечна (L.), като се позовава на постоянна светлина, излъчвана от базидиомите.Епитетът е вдъхновен и заимстван от "Реквием"на Моцарт (Communio).

Бактерия

(Electron микрограф (отрицателна оцветяване) наHalomonas titanicae(с разрешение от Обществото за обща микробиология); близък поглед на rusticles формира RMS развалина "Титаник" (с любезното съдействие на RMS Titanic Inc.); ESEM показва подредени минерализирана индивидуален бактерия под формата на сталагмит  (с любезното съдействие на д-р Хенриета Ман)).

Име:  Halomonas titanicae

Популярно Име:Няма

Семейство:  Halomonadaceae

Как влезе в Топ 10:Този нов вид бактерия консумираща железен оксид е бил открит на ръждясалата формация от Титаник.Проучванията показват, че се придържа към стоманени повърхности създавайки подобни на дръжка могили от корозивни продукти, които са допринесли заедно с други микроорганизми за влошаване метала на "Титаник". Това в крайна сметка ще доведе до изчезването на "Титаник".Тази бактерия може да бъде полезна за извършване на проучвания, свързани с обезвреждане на стари военноморски и търговски кораби, които са потънали в дълбокия океан.

Справка:  Санчес-Porro, В., Б. Каур, Х. Ман и А. Ventosa.2010. Halomonas titanicae Sp. Ноември, halophilic бактерия, изолирана от Титаник.International Journal Системно и еволюционна микробиология 60 (12) :2768-2774.

Материал:щам е BH1 ^T (= ATCC BAA-1257 ^T = CECT 7585 ^T = JCM 16411 ^T = LMG 25388 ^T).

Местоположение:Няма осигурени.

Етимология:  titanicae (ti.ta. ni.cae NL МКЕ. N titanicaна кораба "Титаник", NL МКЕ. ген. N titanicaeили от кораба "Титаник").

Гущер

(Холотип, възрастен мъж, предприети от Дж. Браун; paratype, ювенилен мъж, взети от AC Diesmos)

Име:  Varanus bitatawa

Общата Име:Сиера Мадре горски монитор или Златен пъстър монитор

Семейство: Varanidae

Как влезе в Топ 10:Това е голям дървесен плодояден гущер от вида варани и могат да бъдат открити само в Северната гора Сиера Мадре , остров Лусон, Филипините. Горският гущер монитор може да нарасне до повече от 2 метра на дължина, но тежи само около 10 килограма.   Той е ярко оцветен със златни петънца. Люспесто тяло и крака са синьо-черни с бледи жълто-зелени точки и опашката му е обозначена с редуващи се сегменти на черно и зелено.   Доста е поразително да мислиш, че нещо с този размер е убягнало на биолози изследващи района. Това се е случило защото „гущерите” прекарват по-голямата част от времето си по дърветата. Въпреки това е бил известен на местните ловци и вече е започнало опазването им във Филипините.

Справка:  Welton, ЗСВ, CD Siler, Д. Бенет, А. Diesmos, г-н Duya, Р. Dugay, ELB Рико, М. ван Weerd и RM Браун.2010. Грандиозно нов Филипински монитор гущер разкрива скрита биогеографска граница и нов вид за опазване . Писма Биология 6 (5) :654-658.

Материал:  Холотип - Филипинският Национален музей (PNM), Манила, Лусон, Филипините.Паратипове- PNM и Университета на Канзас (KU), Лорънс, Канзас, САЩ.

Местоположение:Филипините, Лусон, Aurora провинция, община Casiguran, Barangay Casiguran Sitio Casapsipan, Сан Илдефонсо полуостров, 16.286667 ° N, 122.185833 ° E.

Етимология:Специфичния епитет се извлича от битатава, общоприето име на местните за новооткрития вид е Агта.

Опрашващ Щурец

(Крикет учтивост образ на Силвен Хюгел изображение на орхидея с любезното съдействие на C. Micheneau)

Име:  Glomeremus orchidophilus

Популярно Име:Няма

Семейство: Gryllacrididae

Как влезе в Топ 10:Този вид е единственият опрашител на редкия / застрашен вид орхидея Angraecum cadetiiна остров Реюнион (Юго западната част на Индийския океан), който е представител на първия ясно подкрепен случай на опрашване на цъфтящи растения с посредник от групата Ортоптера.

Справка:  Хюгел, С., C. Micheneau, Й. Фурнел, BH Уорън, А. Gauvin-Bialecki, Т. Pailler, MW Chase и D. Страсбърг.2010. Видове на glomeremusот Mascarene острови (Orthoptera, Gryllacrididae) с описание на опрашител на ендемичната орхидея от остров Реюнион.Zootaxa 2545:58-68.

Материал:  Холотип и алотип- Национален музей d'Histoire Naturelle (MNHN), Париж, Франция.Паратипове - MNHN; Natural History Museum (BMNH), Лондон, Великобритания; Мавриций захарната индустрия Research Institute (MSIRI), Reduit, Мавриций център за сътрудничество в Международната EN пресилен agronomique Pour Le развитие (CIRAD), Saint-Denis, Реюнион и музей г "Histoire Naturelle де ла Реюнион (MHNR), Saint-Denis, Реюнион.

Местоположение:Индийския океан, Маскаренски архипелаг, Реюнион, Сен Филип, Hauts de Mare Longue, 21 ° 20'47 "S, 55 ° 44'22" E.

Етимология:Няма.

Щракнете тук, зада видите видео на щуреца, опрашващ орхидея, предоставено от Би Би Си.

Малка юж.-афр. Антилопа

(Рисуване с любезното съдействие на Yann Le Bris)

Име:  Philantomba walteri

Популярно Име:Малка юж.-афр. Антилопа на Уолтър

Семейство:Кухороги

Как влезе в Топ 10:  Тази нова малка южно-африканска антилопа от Западна Африка за първи път е срещната на пазар за месо от диви животни .Това е изненадващо, защото: "Откриването на нов вид от добре проучена група животни в експлоатация на такъв пазар е притеснително напомняне за видове бозайници, които остават да бъдат описани въпреки експлоатирането им в ежедневно хранене или ритуални дейности ". Таксономично описание на новата антилопа следва да улесни научните изследвания на вида, както и неговото опазване.

Справка:  Colyn, М., Й. Hulselmans, Г. Sonet, П. Oude, Дж. де Уинтър, А. Ната, ZT Наги и Е. Verheyen.2010. Откриването на нов вид малка юж.-афр. Антилопа (Кухороги: Cephalophinae) от Дахомей Gap, Западна Африка. Zootaxa 2637:1-30.

Материал:холотип и паратипове - Кралския музей за Централна Африка (RMCA), Tervuren, Белгия.

Местоположение:Бенин, Forêt протеже Wari-Maro (328 м надморска височина), в близост до екологичен център на Manigri, Igbere, 08 ° 59'N, 01 ° 5 7'E.

Етимология:  Видът е кръстен Малка юж.-афр. Антилопа Уолтър в чест на покойния Уолтър Н. Верхейен (1932-2005), в знак на признателност за работата му върху африканските бозайници.Освен това, през 1968 г. той намира първия екземпляр в Badou (Того).

Пиявица

(Снимки любезното съдействие на PLoS ONE)

Име:  Tyrannobdella rex

Популярно Име:Няма

Семейство: Praobdellidae

Как влезе в Топ 10:Тази пиявица T. рексе била открита дасе храни от носната лигавицата на едно малко момиче в Перу.Това е необичайно, защото това е единственият известен вид пиявица с "едностранна челюст с такива големи зъби."

Справка:  Филипс, AJ, Р. Arauco Браун, А. Oceguera-Фигероа, GP Гомес, М. Белтран, Y.-T. Лай и ME Siddall.2010. PLoS ONE 5 (4): e10057.

Материал:  Холотип - Музей по естествена история на университета "Сан Маркос" (MUSM), Лима, Перу.Паратипове - MUSM и перуански здравен институт, Лима, Перу.

Местоположение:Перу, Чанчамайо провинция, Провинция Чанчамайо, La Merced.

Етимология:  Tyrannobdella: tyrannos (Г.) - "тиранин" + bdella (Г.) - "пиявица"; рекс:рекс (Г.) - "цар".

Подводна гъба

(Изворите на река Rogue, три екземпляра, които се борят смело с ток, две проби, които се борят смело текущата - снимки © Robert Coffan)

Име:  Psathyrella aquatica

Популряно Име:Гъба измамник

Семейство: Psathyrellaceae

Как влезе в Топ 10:  Първи доклад за вид гъба, живееща под вода.

Справка:  Франк, JL, RA Coffan и D. Southworth.2010. Водни гъби: Psathyrellaживеещи в Rogue река в южната част на Орегон.Mycologia 102 (1) :93-107.

Материал:холотип - Университет на Мичиган гъбички Collection (MICH), Ан Арбър, Мичиган, САЩ.

Местоположение:САЩ, Орегон, Jackson County, северно от Prospect.

Етимология:В препратка към водното местообитание.

Щракнете тук, зада видите видео на гъбата.

 https://www.youtube.com/watch?v=2qzc_8NFMYE

Хлебарка скачач

(МъжSaltoblattella montistabularisпреди излитане; мъже; жени - снимки с любезното съдействие на Майк Picker)

Име:  Saltoblattella montistabularis

Популярно Име:Скачаща хлебарка

Семейство: Blattellidae

Как влезе в Топ 10:Този нов вид хлебарка проявява необичайна морфология.Тя има крака, които са силно модифицирани за скачане. Преди да бъде открита скачащите хлебарки бяха известни само от късната юра. Тази запазила се хлебарка има скачаща способност, която е равна с тази на скакалци. В допълнение към модифицираните крака, има полусферични по форма очи, които се подават от двете страни на главата. Вместо с форма на бъбрек глава и антени имат допълнителна точка за фиксиране, за да им помага да се стабилизират по време на скачане.

Справка:  Bohn, Х., М. Picker, K.-D. Klass и J. Колвил.2010. Скачаща хлебарка от Южна Африка, Saltoblattella montistabularis, Gen. Ноември, спек. Ноември (Blattodea Blattellidae). Систематика и филогенеза на Членестоноги 68 (1) :53-39.

Тип Материал:холотип - Южна Африка музей (SAM), Кейптаун, Република Южна Африка.паратипове - Сам, Natural History Museum (BMNH), Лондон, Великобритания на Museum für Tierkunde (MTD), Senckenberg Naturhistorische Sammlungen, Дрезден, Германия и Zoologische Staatssammlung München (ZSM), München, Германия.

Тип Местоположение:Южна Африка, провинция Western Cape, Национален Парк Тейбъл Маунтин, природен резерват Силвърмайн, 34 ° 04'30 "S 18 ° 23'55" E.

Етимология:  Saltoblattella е латински превод на "малка скачаща хлебарка".Името на вида се отнася до "Mons tabularis", старото латинско име на планината Тейбъл край Кейптаун, където видът е намерен,montistabularisе родителен падеж на "Mons tabularis"и следователно несклоняем.

Батфиш палачинка

(Изображение наШегтесНиз Halieutichthysвзето от един от своите откриватели, Prosanta Chakrabarty)

Име:  Halieutichthys intermedius

Общата Име:Батфиш палачинка от Луизиана

Семейство: Ogcocephalidae

Как влезе в Топ 10:Този вид е бил открит точно преди разлива на петрол в залива на Мексико през 2010 г. и цялото й познато разпространение е в района на разлива.Тя също е изключително отвратително (в добрия смисъл) животно. Тя е плоска като палачинка, остри, изпъкнатини на перките си и има огромни изпъкнали очи. Откриването й и несигурното съществуване дължащо се на разлива беше водеща статия на cnn.comи редица др..

http://edition.cnn.com/2010/US/06/14/gulf.oil.threatened.species/index.html?iref=allsearch

Справка:  Ho, H.-C., П. Chakrabarty и JS искри.2010. Преглед на Halieutichthysвида aculeatusкомплекс (Lophiiformes: Ogcocephalidae), с описания на два нови вида.Вестник на Риба биология 77 (4) :841-869.

Материал:холотип - Американския музей по естествена история (AMNH), Ню Йорк, САЩ. Паратипове - AMNH; Калифорнийската академия на науките (CAS), Сан Франциско, Калифорния, САЩ; щатския университет на Луизиана, Музей по зоология (LSUMZ), Батън Руж, Луизиана, САЩ и Националния природонаучен музей (USNM), Smithsonian Institution, Вашингтон DC, САЩ.

Местоположение:Мексиканския залив, САЩ, Флорида, 29 ° 31'N, 87 ° 37'45 "W.

Етимология:специфичен епитет, intermedius,се отнася до "междинния"характерни стадии, наблюдавани в този таксон в сравнение с H. aculeatusи H. bispinosusв комплекса.

Автор: Неделин Бояджиев

Един нанометър е равен на една милионна част от милиметъра. Предметите, използвани в терапевтичната наномедицина, са по-малки от един микрометър, а често са по-малки и от 200 нанометра (200 милиардна част от метъра). Примери за това са наночастиците, нанокапсулите, липозомите и мицелите, които са създадени чрез нанотехнологиите.

Най-общо казано, наномедицината е процеса на диагностика, лечение и профилактика на заболявания и травматични наранявания, облекчаване на болката и  запазване и подобряване на човешкото здраве, като се използват молекулярни инструменти. Наномедицината е медицинското приложение на нанотехнологиите и изкуствения интелект и на изследванията, свързани с тях. Тя обхваща областите на прием на лекарства под формата на наночастици и възможните бъдещи приложения на молекулярните нанотехнологии, например: медицинските приложения на наноматериалите, наноелектронните биосензори и др.  Изчислено е, че до този момент съществуват около 130 нанотехнологични лекарства. Наномедицината се стреми да постигне ценен набор от инструменти и технологии за научни изследвания и клинично полезни устройства в недалечно бъдеще.

Размерът на наноматериалите е колкото на повечето биологични молекули и структури, затова наноматериалите могат да бъдат полезни за биомедицински изследвания и приложения, провеждани както ин виво, така - и ин витро. До този момент интеграцията на наноматериалите с биологията е довела до развитието на диагностични уреди, контрастни вещества, аналитични инструменти, нови видове терапия (например - на рака), нанокапсули (превозни средства за доставка на лекарства), невро-електронни интерфейси и други наноелектронни сензори. Смята се, че в областта на молекулярната наномедицина създаването на нанороботи, ремонтиращи клетките, ще революционизира медицината. (Да си спомним за лечебните "нанити"от сериала "Star gate"!)

Наномедицината се изследва възможностите за детоксикация след предозиран прием на наркотици и антибиотици. Успешни опити в това отношение са правени с лабораторни плъхове.

Нанотехнологията може да помогне възпроизвеждането или поправянето на повредена тъкан. "Тъканно инженерство"прави използването на изкуствено стимулира клетъчната пролиферация с помощта на подходящи аноматериал скелета и растежни фактори. Тъканното инженерство може да замести конвенционалните днешни процедури като трансплантацията на органи или изкуствените импланти.

Съвременните форми на тъканното инженерство може да доведат дори до удължаване на човешкия живот.

Наночипове - магнитни наночастици, обвързани с подходящ антитяло, се използват за етикетиране на специфични молекули, структури или микроорганизми.

Златни наночастици, маркирани с къси сегменти от ДНК, може да се използват за откриване на генетичната последователност в дадена проба. Многоцветно оптично кодиране за биологични тестове е постигнато чрез вграждането на различни по големина квантови точки в полимерни микрочастици.

Технологията Nanopore за анализ на нуклеинови киселини превръща струните на на нуклеотидите директно в електронни подписи.

Създаването на невро-електронен интерфейс е мечта. Става дума за изграждането на наночастици, които ще позволяват компютри да бъдат свързани с нервната система. Тази идея изисква изграждането на молекулярна структура, която ще позволи контролиране на нервните импулси от външен компютър.

Компютрите ще могат да тълкуват, регистрират, и да реагират на сигналите на тялото, когато то изпитва някакви чувства и усещания. Търсенето на такива

структури е огромно, защото много болести включват разпадане на нервната система. 

Според защитниците на идеята за използване на нанороботи в областта на медицината, смятат, че ако това се случи, то напълно ще промени света на медицината.

Наномедицината ще се възползва от нанороботите, въведени в тялото, за да се ремонтира някой увреден орган на клетъчно и на молекулярно ниво или да се открие някаква инфекция. Медицински нанороботи (нанити) първо ще бъдат инжектирани в човешкото тяло и след това ще заработят в определен орган или в тъканна маса. Лекарят ще следи напредъка на действието им. Време е биороботите/нанороботите да слязат от чертожните дъски.

Идеята за поставяне на автономни самостоятелно задвижвани нанороботи вътре в нас може да изглежда малко странно, но всъщност човешкото тялоизобилства с подобни наночастици. Например, над 40 трилионаедноклетъчни микроби плуват в нашето дебело черво. Нашите тела поддържат население от над един трилион подвижни биологични наночастици, наречени фибробласти и белите кръвни клетки като неутрофили и лимфоцити. Тези благоприятни природни нанороботи постоянно пълзят вътре в нас, ремонтират повредени тъкани, атакуват микробите, които нападат тялото ни и събират чужди (външни за тялото) частици и ги транспортирт до различните органи за изхвърляне на излишните неща от организма.

Съществуват наноимунотоксини (произведени от два различни вида протеини: токсин и антитела), които се използват при лечението на рак, на левкемия и на синдрома  на Ходжкин.

През XXI век наномедицината трябва да премахне почти всички общи заболявания на XX-ти век, както и почти всички видове болка и страдание. Само условия, които са свързани с трайна загуба на информация за личността и паметта в мозъка - като напреднал случай на болестта на Алцхаймер или масивна травма на главата - ще останат нелечими в наномедицинската ера. Процесите на стареене на органи и организми ще бъдат забавени. Това е светлото бъдеще, което предстои на медицината, но учените трябва да работят усърдно до достигането на успеха на тези пророчества.

По материали от:

http://en.wikipedia.org/wiki/Nanomedicine

http://fr.wikipedia.org/wiki/Nanom%C3%A9decine

http://www.rfreitas.com/Nano/FutureNanofabNMed.htm

Автор: Неделин Бояджиев 

Продължителността на живота е един от факторите за измерване на индекса на човешко развитие (ИЧР) на всяка нация, наред с грамотността, образованието и стандарта на живот. 

Средната продължителност на живота е статистически очакваният брой години, които остават на даден човек (или друг жив организъм) до смъртта му в определен момент от живота му, на определена негова възраст. Този очакван период се пресмята обикновено с помощта на таблици, съдържащи емпирични данни за смъртните случаи и честотата им в миналото и моделни предположения за бъдещи промени. Принципно всеки един момент може да бъде избран за начална точка, от която да бъде пресметната очакваната продължителност на живота, но най-често изчисленията се правят от началото на биологическото развитие на даден човек или на дадено поколение. Стандартната средна продължителност на живота при раждане може да бъде изчислена за всяка възраст, за всеки пол и за почти всички страни в света. 

Терминът "средна продължителност на живота"е най-често се използван в демографията - в контекста на човешките популации, но се използва също и в екологията за представителите на растителния и животинския свят (тоест - на флората и фауната). Термините "продължителност на живота"и "умора"на материалите се използват и за строителните обекти, и за техниката. В счетоводството пък се използва терминът "амортизация" (на машини, сгради, превозни средства, техника и др.).

Най-често изчисляваната продължителност е тази от началото на самостоятелния биологичен живот. Следователно при хората се смята очакваната средна продължителност на живота от момента на тяхното раждане. Очакваната продължителност на живота при раждане е съставена от средностатистическия брой на годините, които едно новородено дете би живяло, ако нивото на качеството на живот и смъртността, каквито са те по време на раждането му (или - по време на друга негова възраст), останат непроменени в продължение на целия му живот. Под внимание тук биват вземани и данните за статистическото разсейване на тази очаквана продължителност. С други думи, на базата на статистически данни от миналото се правят опити да се предскаже какво би могло да се случи в определено бъдеще. 

Човешката продължителност на живота е повлияна от множество и разнообразни фактори. Ако населението на дадена държава не води войни, не страда от епидемии, пандемии и глад, висока детска смъртност или масови злополуки, основните влияещи фактори са: генетичното наследство, качеството на медицинското обслужване, дистресът, нивото на престъпността, качеството на храната, физическата активност, приятелския кръг, религиозността, любовта, редовната сексуална активност, добрият сън, воденето на здравословен начин на живот, застаряването на населението, смъртността сред децата и възрастните, самотата, оптимизмът, социалният статус, танцуването, хобито, воденето на личен дневник, писането на мемоари (спомени), наличието на домашни любимци, медитацията, доброто образование, поддържането на мозъчната активност, следобедният сън, заниманията с йога, добрата устна и телесна хигиена, щастието, късметът, контактът с природата, чувството за хумор, смехът, усмихването, и още много други. Наскоро проведено проучване установи наличие на изразена връзка между икономическото неравенство и продължителността на живота. При добри обстоятелства е възможно човекът да подмине възрастовата граница от 100 години. Най-продължителните, документирани човешки животи са траели над 120 години. Това е максималната възможна продължителност на човешкия живот. За младежите в зпадноевропейските държави, родени около 2000 г. се прогнозират подобни стойности (спекулативно се предполага голям напредък в областта на медицината). Разбира се, това е само статистика. Реалността може да я потвърди или да я опровергае. 

Най-високата стойност при продължителността на живота на човека за 2007 г., изчислена по държави, е в Андора с 83.5 години, а най-ниската - в Свазиленд с 34.1 години. Изчисленията се правят с помощта на таблици, съдържащи точната информация за оживели и умрели хора на 100 000 жители за всеки набор (всяко поколение), т.е.  - отчитащи продължителността на живот или смъртната възраст за родените в определена година.

Каква е ситуацията през 2013 г.?

Общо за световното население... Сред 192 държави, разделени на 4 групи, най-високата стойност на очакваната средна продължителност на живота е 85,6 г. Тя е измерена в Япония. Страната е следвана по петите от Андора, Сингапур, Сан Марино, Франция, Австралия и Монако, със стойности малко над 84 г. (84,8 - 84, 1 г.). На последните места виждаме Нигерия (47,9 г.), Зимбабве, Афганистан, Централна Африка, Либерия, Мозамбик, Лесото, Ангола. На дъното на тази класация се намира Замбия (38,7 г.). Къде сме ние? България се намира на 71-во място (76,9 г.), между Катар (77,1 г.) и Сърбия и Черна гора. 

Япония е единствената държава в света, в която населението на възраст над 60 г. е 30,6%. 

Ако разгледаме същата класация, но по полов признак, резултатите са малко по-различни. Разликата по полова смъртност при хората се дължи както биологични (генетични и екологични) поведенчески, рискови и защитни фактори.

За мъжете... Трябва да се знае, че мъжете водят по-стресов живот и по-голма част от тях употребяват алкохол, тютюн и наркотици и по-често умират от рак на белите дробове, цироза на черния дроб, туберкулоза, сърдечно-съдови заболявания. Мъжете по-често умират по време на военни действия и пътно-транспортни произшествия. Освен това, опитите за самоубийство са по-успешни при мъжете. 

Тук на първо място е Андора (80,3 г.), следвана от Сингапур и Австралия (79 г.). На дъното на класацията виждаме Ангола (37,2 г.). 

България се намира на 89-то място (69,5 г.), между Египет и Никарагуа. 

За жените... Трябва да се знае, че жените имат по-голяма устойчивост към инфекции и дегенеративни заболявания. А жените все по-рядко умират по време на раждане.

Тук на първо място е Япония (85,6 г.), следвана от Андора и Сингапур (84,8 г.). На дъното се намира Замбия (38,7 г.). България се намира на 71-во място (76,9 г.), между Катар и Сърбия и Черна гора. 

В държавите с най-ниски стойности на средната продължителност на човешкия живот се водят граждански войни, населението страда от СПИН и епидемии, детската смъртност е висока, а здравеопазването не е на необходимото високо ниво или почти липсва.  

Ново проучване на ООН, което проектира очакваната продължителност на живота през 2015 г., предполага, че жените в Хонконг ще изпреварят японките в глобалната класация за продължителността на живота. Спадът се дължи на разрушителното земетресение и последвалото цунами, които удариха страната през март 2011 г., както и на последвалия дистрес, поясняват учените. 

Прогнозите за продължителността на живота и за смъртността представляват важна част от изследванията на демографията. Бъдещите тенденции при продължителността на живота имат огромно значение при съставянето на програмите за подпомагане на възрастните хора, системите за социална сигурност и пенсионните застраховки, защото паричните потоци в тези системи зависят от броя на получателите, които все още са живи (заедно с нормата на възвръщаемост на инвестициите или на данъците). При по-дълга продължителност на живота, тези системи ще увеличават изходящия паричен поток, ако подценяват повишението на продължителността на живота. Така те няма да бъдат подготвени за големите плащания, които неизбежно ще възникнат, ако по-голям брой хора доживеят възраст, по-висока от прогнозираната. 

Прогнозирането на средната продължителност на живота обикновено се основава на два различни подхода:

- Прогнозиране на продължителността на живота чрез екстраполация. При този вариант могат да се използват различни видове статистически или математически софтуер, например - EViews, R, SAS, Stata, Matlab, Le Sphinx Plus или SPSS.

- Прогнозиране възрастовия процент на смъртни случаи. Този подход дава набор от специални възрастови ставки, които могат да бъдат използвани за извличане на други мерки, например - кривите на преживяемост или средната продължителност на живота в различните възрастови групи. Тук се използва единствено специфичен демографски софтуер, напр.: Demography, LCFIT и др.

По материали от:

http://www.worldlifeexpectancy.com/your-life-expectancy-by-age

http://www.worldlifeexpectancy.com/history-of-life-expectancy

http://en.wikipedia.org/wiki/Life_Expectancy_Index#Life_Expectancy_Index

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_life_expectancy

http://www.helpage.org/global-agewatch/population-ageing-data/country-ag...

http://www.livescience.com/22005-highest-and-lowest-life-expectancy-at-b...

гл. ас. инж. Николай Тодоров Илиев, д-р

НВУ “Васил Левски”

e-mail: iliev@nvu.bg

Концепция за изграждане на мир и превантивна дипломация на ООН

Основната характеристика на съвременния свят е неговата глобализация. Под влиянието на този процес, международната общност последователно се интегрира в единно политическо-правно и социално-икономическо пространство. Често, това се случва при активното участие на международните регулатори за глобално взаимодействие и поддържане на мира. Най-авторитетните, признати от света държави и ефективни регулатори за изграждане и поддържане на световния мир се организират като институция, функционираща под егидата на Организацията на обединенитенации (ООН).

Организацията на обединените нации е изиграла важна роля за намаляването на мащабите на конфликти в редица региони по света, като посредник в мирните преговори и със съдействие за осъществяването на мирни споразумения. Въпреки това, някои от тези споразумения не издържат изпитанието на времето - например в Ангола през 1993 г., и в Руанда през 1994 г. В около половината от всички страни, които са преживели война, след пет години отново се възражда насилие, от които можем да се заключим, че за да се избегнат конфликтите, мирните споразумения трябва да се осъществяватпостепенно. През юни 2006 г. ООН учредява Комисия за спазване на мира, предназначена да помогне на страните да осъществят преход от война към траен мир.

Мащабните събития на международната сцена, които се случват след Втората световна война, променят света до неузнаваемост. Тези промени засягат буквално всички сфери на живота, човечеството постоянно се сблъсква с все повече и все по-разнообразни и сложни задачи. На фона на това, към числото на безспорните постижения трябва да включим и многостранните дейности на главния международен механизъм - Организацията на обединените нации. Самата ООН се е променила значително през годините - повече от трикратно се увеличава броят на държавите-членки, неизмеримо се увеличават областите, където се влагат усилия и средства, използвани за намиране на отговори на предизвикателствата на нашето време. ООН може да се разглежда като централна структура, която се справя с управлението на кризисни ситуации, и притежава стратегическа политика за нарастване потенциала на ООН, с цел ефективно изпълнение на основната й функция - да се осигури международен мир и сигурност.

През последните години, въпросът за ролята на ООН в съвременния свят става актуален по редица причини. Към това число следва да включват, преди всичко, многократните примери за значимостта и уникалността на организацията, които са отразени в документите от „Срещата на върха за хилядолетието” и „Среща 2005”. Важен, но и спорен етап в дейностите на ООН, е пряко свързан със събитията от 11 септември 2001, в резултат на което, от една страна, се открива нова страница на международно сътрудничество за борбата с тероризма, и от друга страна, е направенопит за солидарност със САЩ.

Въпреки това, краят на Студената война маркира не само прекратяването на междублоковите конфронтации, но също и появата на новата генерация на конфликти, свързани с етнически, религиозни, политически, териториални и други различия, както между държавите, така и вътре в тях. Задачата за регулирането на тези конфликти, заедно с други предизвикателства и заплахи на XXIвек, е потвърдена в Декларацията на хилядолетието, като една от основните цели на световната общност.

Мироопазващата дейност на Организацията на обединените нации е уникален и динамичен инструмент, създаден от Организацията за подпомагане на страните, засегнати от конфликти, за създаването на условия за траен мир. Въпреки че терминът „мироопазваща дейност” не се споменава в Хартата на ООН, вторият Генерален секретар на ООН Даг Хамаршелд успява да го определи в контекста на Хартата. Той посочва, че тя се осъществява на базата на „Глава VIи половина” от Хартата, тоест, че е кръстоска между традиционните методи за мирно уреждане на спорове (в глава VI), от една страна; и в голяма степен разчита на силата на методи, които са по-малко „консенсусни”, които са предвидени в глава VII, от друга страна.

От практическа гледна точка, в отговор на новата ситуация са проведени високо компетентни мироопазващи операции, в които участват военен, полицейски и цивилен персонал. Разнообразието на задачите, които биват разрешени под егидата на ООН за поддържане на мира, води до значително разширяване на набора от средства за разрешаването на конфликтите, и паралелно с това, изисква приемането на набор от мерки, насочени към подобряване на ефективността на усилията и механизмите, които се използват за тази цел.

През 1948 г. са изпратени невъоръжени военни наблюдатели (т. нар. „сини каски”) в Палестина, Близкия изток, а през 1949 г. - в района на сблъсъка между Индия и Пакистан. Оттук се поставя началото на мироопазващата роля на ООН, като се използват само военни наблюдатели. Такива мисии до средата на 90-те години на миналия век са били осъществени в десетки държави. В своята резолюция 50 от 29 май 1948 г. Съветът за сигурност призовава за прекратяване на военните действия в Палестина и постановява, че наблюдението за изпълняването на условията за примирие е поверено на ООН, която ще бъде подпомагана от група военни наблюдатели. С течение на времето, концепцията е била допълнена от създаването на Операции за поддържане на мира (ОПМ) на Обединените нации с използването на въоръжени сили („сини каски”) на страните-членки, когато през 1956 г., са създадени първите Експедиционнисили в Близкия изток. През последните години, 29 май се чества в целия свят като Международен ден на миротворческите сили на ООН. Смисълът да се чества тази дата еда се привлече вниманието на международната общност към усилията в тази важна област, за да се почете паметта на мъжете и жените, които са дали живота си за опазването на мира в редиците на „сините каски” към ООН.

Обобщавайки това на 60-та годишнина на ОПМ, ООН изчислява, че в състава на действащите 20 мироопазващи операции са служили повече от 110 хиляди миротворци - военни и цивилни. От 1948 г.насамса проведени над 63 мироопазващи операции на ООН. През годините в тях са взели участие стотици хиляди военнослужещи и десетки хиляди полицаи и други държавни служители от повече от 120 страни. Повече от 2400 миротворци от 118 страни са загинали, изпълнявайки дълга си под флага на ООН.

Под термина „опазване на мира” се разбира серия от мерки за урегулиране и разрешаване на конфликтите, включително и тези, които вече са достигнали етап на въоръжени сблъсъци.

Сред тези мерки са следните:

1. Операции за поддържане на мира– ОПМ. Те се извършватсъс съгласието на страните, засегнати от конфликта,и с участието на безпристрастенмеждународенвоенен, полицейскии цивиленперсонал, който даподкрепи усилията за стабилизиране на ситуацията в областта на потенциалните или съществуващитеконфликти чрез тяхното предотвратяване, управление и разрешаване. Само в рамките на ООН от 1948 г. насам са проведенинад 50такива операции. Тевключватширок спектър от дейности - от усилията за постигане на незабавно прекратяване на кръвопролитията и разделянето на противниците, досъдействие заосъществяванетона споразумения, постигнати от страните на конфликта в името на трайно разрешаване на проблемите. На практика такива операции са билидоскороосъществяваниглавно чрез решенията на Съвета за сигурност на ООН (в някои случаи чрез решенията на Общото събрание наООН). Създаване на ОПМе възможно и на базата нарегионални органи или споразумения (ОНД - Общност на независимите държави, Европейския съюз и др.), или въз основа на отделни споразумения.

2. Операции за налагане на мир (peaceenforcement)- може да бъдатопределеникато военни действия в подкрепа на дипломатическите усилия да се възстанови мирътмежду страните на конфликта, при което една или повече от тези странимогат да не дадат съгласие за подобнамеждународна намеса и между които може да имаситуацияна война.

Управлениетои контролътвърхумеждународнитемироопазващи сили се осъществява по следния начин. Силитедействатпод ръководството на Съвета за сигурност на ООН, но се намират под командването на Генералния секретар, който действа от името на ООН и споредполитиката, определенаот Съвета за сигурност. Що се отнася до състава на силите, те се попълват от персонала на въоръжени и полицейски сили и цивилни представители на различни страни въз основа на споразуменията, постигнати между правителствата на тези страни с Генералния секретар от името на Секретариата на ООН. Важно е силите на ООН да продължат да се набират след консултации с правителствата на страните-членки и след консултации със Съвета за сигурност и на заинтересованите страни в съответствие с принципите на справедливо географско представителство и политическа целесъобразност. При провеждане на ОПМ, се допуска да се използва сила при самозащита. Понятиетоза самозащита включва противодействие навъоръжени опити за възпрепятстванеизпълнението мандата на международните сили.

3. Трябва също да се има предвид, че през последните години в практиката на мироопазващитеоперации под егидата на ООН, се появиха нови моменти, причинени от променитев международнатаситуация. Отедна страна, е налице необходимостта ООН да отделиповече енергия и ресурси за превантивна дипломация. От друга страна, започнапреходъткъм т. нар. „второ” и „трето поколение”мироопазващи операции,към които се включватпроблемите на „традиционните”операции,набор от мерки за решаване на пораждащите криза проблеми,или „лечение” назасегнатитеобщества.

След края на Студената война дейноститена ООН за поддържане на мира често се съчетават с изграждането на мира, което се изразява в сложниоперации при разрешаване на вътрешните конфликти. Съветът за сигурност много често, особено през последните години,използва такива инструменти,като например санкции - икономически, политически, дипломатически, финансови и други принудителни мерки, които не са свързани с използването на въоръжените сили, според решението наСъвета за сигурност. Те се използват, сцел да насърчисъответната държава да прекратиили да се въздържиот дадени действия. Нарушаването на мира или актоветена агресияпредставляватзаплаха за мира. За контрол наприлагането на санкциитена СС сасъздадениредица помощни органи, като Съвета на управляващата компенсационна комисия и Специалната комисия, учредена за ситуацията между Ирак и Кувейт, Комитетътзасанкции срещу Югославия, Либия, Сомалия, Ангола, Хаити, Руанда, Либерия, Судан, Сиера Леоне, и т.н. Резултатите от налаганите отСъвета санкциине са съвсем еднозначни.

Така, предприетите икономически санкцииот Съвета срещу расисткиярежим в ЮжнаРодезия допринеседо известна степен да се елиминира расисткиятрежим, и подпомогнанарода на Зимбабве да постигненезависимост, и да се присъединипрез 1980 г. къмООН. Важносттана санкциитекато средство за разрешаване на конфликти ясно се проявява и приразрешаването на други конфликти, като тези в Ангола, Хаити, Южна Африка.

Въпреки това, трябва да се признае, че в повечето случаи използването на санкции е съпроводенос редицаотрицателни последици за населението и икономиката на страната, която е обект на тези санкции и налага огромнифизическии финансовищети на съседни и трети страни, които поддържат решението на Съвета за налагане на санкции. Съгласно Устава на ООН, Съветът за сигурност трябва да работи непрекъснато и да осигури „бързо и ефективно”действиеот името на ООН. За тази цел, всеки член на Съвета за сигурност винаги трябва да бъдепредставян в седалището на Организацията на обединените нации. Според правилата на процедурата, интервалът между заседанията на Съвета за сигурност не бивада надвишава 14 дни, въпреки че на практика това правило невинаги е в сила. Средно, Съветът за сигурност провежда 77 официални срещи на година.

Така с течение на годините, мироопазващитедейности на Организацията на обединените нации се променят, за да се може да се гарантира, че отговарятна изискванията на различнитеконфликти и на променящиясе глобаленполитически пейзаж.

Еволюция в практиката наООНкато основен глобален регулатор в областта на опазването и укрепването на мира

В арсенала на Организацията на обединените нации, сред средстватаза уреждане на международни конфликти и осигуряванена мира,първо място заема тозиуникален и динамичен инструмент – омиротворителната дейност, чиито мащабисе увеличаватвсяка година.Нейната целе да се помогне на страните, които преживяватконфликт, да се премахне конфликтъти да се създадатусловия за траен мир. В разклоненатаструктура на ООНважен регулатор еКомисията за изграждане на мира (КИМ), чиито описания и анализина целите, функциите, успехитеи неуспехите, със сигурност са изключителноважнии актуални.

С водещата роля на ЕС ООН направи решителна крачка към по-нататъшното утвърждаване и осъществяване на практика на концепцията за защита на цивилните граждани. Включването на защитата на цивилните граждани в мандатите за мирни операции беше съпроводено с последващо укрепване на защитата по места, за което от решаваща роля бяха усилията и решителната дипломация на ЕС. ЕС изигра водеща роля в постигането на обновен ангажимент и укрепване на Комисията по изграждане на мира на ООН. ЕС отстояваше твърдо позицията си за решително изпълнение на препоръките в прегледа от 2010 г. на структурите за изграждане на мира на ООН и вече са налице примери за ранни успехи в опитите да бъде засилено влиянието на Комисията по изграждане на мира на ООН.[3]

Проблемът за ролята и мястото на изгражданетои укрепването на мира отООН, включително и хуманитарнатаинтервенция в съвременната система на международните отношения, заслужава внимание и проучване, преди всичко, защото тази дейност в момента е в период на бърз растеж.

Като се има предвидинтензивнатаглобализация на света и нарастванетона някои световниконфликти вразлична степен и по различен начин, и като се вземе под вниманиеголямотозначение на дейността на международнитерегулаторни органи, които осъществяватизграждането на мира и мироопазващитемисии, може да се каже, че анализъти описаниетона ефективността на политиката на ООН в областта на укрепването на мира на този етап,саизключително важнии актуални.

Ранен период. Първите две мисии на Организацията на обединените нации са Органътна ООН за наблюдение условията напримирие и Групата за военнинаблюдатели на ООНв Индия и Пакистан. Тези мисии, които продължават да действат със същиябройна персонала, който не надвишаваняколкостотин, са примери за операции за наблюдение и контрол. Първата мироопазваща операцияс въоръжен персонал, е мисията„UnitedNationsEmergencyForce”, осъщественапрез 1956 г. във връзка с Суецката криза. Първатамащабна мисия с персонал, възлизащ в пиковия си период над почти 20 хиляди войници, е операцията на ООН в Конго (ONUC). Тази мисия за първи пътпривличавниманието към рисковете, които криятопититеза стабилизиране на засегнатите от война райони: 250 миротворци от ООН биватубити, докато служаткато част от тази важна мисия. През 60-теи 70-тегодини, ООН има краткосрочни мисии в Нова Гвинея, Йемен и Доминиканската република и се поставяначалото на разполагането на по-дългосрочни операции в Кипър (UNFICYP) и вБлизкия Изток (UNEFII, UNDOFи UNIFIL). През 1988 г. Миротворците на ООНса удостоени с Нобелова награда за мир. По този начин, Нобеловияткомитет отдавапочит, в частност на„младитехора от много страни, (...), които, ръководениот своите идеали, доброволно избират труднатаи опаснаслужба.”

Разширяване мащабите на операциите след края на „Студената война”. След края на „Студената война”стратегическиятконтекст заопазване на мира на ООН драстично се променя, което кара Организацията дапромени и разширисвоите полеви операции, като премине оттрадиционните мисии, в които се решават чисто военни задачи, къмсложни „многоаспектни”дейности, насочени към осигуряване на изпълнението на всеобщи мирниспоразумения и оказване на помощза създаването наоснова за траен мир. С течение на годините се променя и самият характер на конфликтите. Съответно, мироопазващите операции на ООН, които първоначално са се прилагаливъв връзка с междудържавниконфликти, днес все повече се използватвъв връзка сконфликти в рамките на държави и граждански войни.

Въпреки чевоеннияткомпонент е в основата на повечето мироопазващи операции,в тяхвече се включваи разнообразие от администратори,  икономисти, полицаи, юристи, инженери, наблюдатели на изборите, служители по надзораза съблюдаванечовешкитеправа, специалисти пограждански дела и управление, хуманитарни работници и експерти по комуникации и обществена информация.

Обединен отнов дух на консенсус и общи цели, Съветът за сигурност провежда само впериода 1989-1994 г. общо 20 операции, коетоводи до увеличаване на броя на миротворците от 11 000 до 75 000души. Някои от тези мисии сапроведенис цел помощприизпълнението на мирните споразумения, които поставят край на продължителни конфликти, например в Ангола, Мозамбик, Намибия, Ел Салвадор, Гватемала и Камбоджа, а други са с целподпомаганестрани в процес настабилизация, преструктуриране, избори на ново правителство и формирането на демократични институции. Успехът на всички тези мисии поражда нови надежди за мироопазващите сили на ООН, тъй като мисиите невинаги били споредтехните способности, особено в ситуациите, когато Съветът за сигурност не е успявалда осигури достатъчно правомощияили адекватни ресурси за изпълнение на задачите.

Мисии се изпълняватв ситуации, когато оръжията все още се използват, в такива области като бивша Югославия, Сомалия и Руанда, където мирът, чието опазване е задача на миротворците,по това време все още не е установен.Споменатите три известнимироопазващи операции предизвикватдо известна степен критика,тъй катомиротворцитесе сблъскватсобстоятелства, при които воюващите страни не спазватмирните споразумения или когато миротворците не са получили достатъчно ресурси илиполитическа подкрепа. Броят на цивилните жертви нараства, а борбата продължава - и така репутацията на мироопазващите сили на ООН драстичносе влошила.

Средата на 90-те години: период на преоценка на ценноститев рамките на мироопазващите дейности на ООН. През последното десетилетие на ХХ век, мироопазването преминава през етапи на завишениочаквания, причинени от края на Студената война, разочарования във връзка с цяла редица неуспехи, и в крайна сметка, подновено търсене на услуги за поддържане на мира. Всичко това поставянадневенред спешната необходимост от модернизиране на наличните механизми за поддържане на мира, особено тези на ООН.

Концептуалнитеосновина актуализиране намироопазващите дейности на ООН са записани в доклада на Генералния секретар на ООНБутросГали „Програма за мир. Превантивната дипломация, изграждане и поддържане на мира” (1992). В доклада се отбелязва необходимостта от комплексенподход към сигурността, също така се заявяваготовност за реформиране на апарата на ООН, и разширяване на правата и компетенциитена Генералния секретар. Тези идеи са разработени в „Приложение към Програматаза мир”, публикуван през 1995 г., и в доклада на Генералния секретар относно реформитена ООН през 1997 г.[1]

Следващата стъпка е да се преработи проблематиката за подобряване на миротворческия потенциална експертите по операциите наООН за мир, водена от бившия външен министър на АлжирЛахдарБрахими. В резултат на разгледанитепрепоръкиса приетиредица решения, насочени към повишаване потенциалана ООН. Хартата на ООН възлага на Съвета за сигурност главнатаполитическа роля във взаимосвързаниямодел на действие в рамките наподдържанетона мира отООН. В съответствие сприетото от ООНразпределениена отговорностиСъветът за сигурност осъществяваобщото ръководство,а Генералниятсекретар заедно със Секретариата на ООН, действа отимето на ООН иизпълнява съответнитерешения на Съвета за сигурност. Ежедневната работа на Съвета за сигурност се ръководи от Временни правила за дейност на Съвета за сигурносткъм ООН.

В Съвета за сигурност може да съществуват различни мнения, те обикновеносе изразяват под формата на заявления към Пресаташето на СС (което, най-малко, поставя „начало на реакцията”);като инструкции към Секретариата на ООН да предостави допълнителна информация;като обръщения към „Групата Приятели” да изготвят проект, който би могъл да послужи като основа за решенията на Съвета, и накрая, като решение за започване на експертна работа по проекта, споменат в писменото заявление на Председателя или в решението на СС.

Когато става въпрос за създаване на нова миротворческа операция, се действа в няколко направления:

- Първо, Генералният секретар трябва да изпрати известие на държавите-членки с покана да направят заявка за участие в миротворческата операция чрез предоставяне на национални контингенти от съответния компонент (военен, полиция, граждански) за планираната мисия, и да започнат преговори за сключване на съответните споразумения (т.нар. споразумение за статус на силите SOFA);

- Второ, следва разработка на схемата за мандата на бъдещите мироопазващи операции, т.е. списък на задачите, които мироопазващата мисия ще бъде длъжна да изпълни, броят на тези задачи може да бъде ограничен, например, само да се следи за прекратяване на огъня, или, обратното, задачите да са мащабни като подпомагането да се създадат нови държавни институции, в зависимост от целите и според коя глава от Хартата на ООН се планира да се извърши операцията, разработват „правила за участие”;

- Трето, държавите-членки на Съвета за сигурност избират общ политически подход за разрешаването на съответния конфликт, имайки предвид националната позиция, оценките на местните организации, становищата на заинтересованите държави и др. По този начин се налага един вид разпределение на отговорностите между различните участници (ООН, международни финансови организации, регионални механизми), за да се улесни регулирането.

Задачите на СС включват (в сътрудничество със Секретариата): разработка на мандат за учредяване на бъдещата мисия или внасяне на изменения във вече извършените операции, като се проследява развитието им, и вземане на решения с цел достигане на поставените задачи. За тази цел, Генералният секретар периодично представя доклади на СБ за изпълнението на мандата на мироопазващата операция, и след като бъдат разгледани, Съветът приема съответните решения. Какъвто и да било автоматизъм между препоръките на Генералния секретар и решенията на Съвета за сигурност не съществува. При промяна в мандата, работата на СС е да се вземесъгласието на правителството на страната, където се провежда дадената мисия, за съответната промяна.

Друга активна дейност, която СС упражнява, са специалните мисии на Съвета в„горещите точки” и на места, където се провеждат, или ще се провеждат за в бъдеще мироопазващи операции. Значението на тези мисии е не само да оказват политическо влияние на участниците в конфликта чрез физическо присъствие в разгара на кризата, но и имат за цел формирането на адекватна картина на ситуацията, и това, на свой ред, е един важен фактор при вземане на решения, както например при мисията в Източен Тимор през 1999 г.

Развитие след 2000-та година:През следващото десетилетие, Съветът за сигурност учредява големи и сложни операции по поддържане на мира в африкански страни като Демократична република Конго, Сиера Леоне, Либерия, Бурунди, Кот д'Ивоар, Судан (в южната част и в местността Дарфур), Еритрея, Етиопия, Чад и Централноафриканска република. В допълнение, миротворците се връщат, за да възобновят изключително важните операции за страните, в които мирът не може да се запази, като операциите в Хаити и новата независима държава Източен Тимор. След изпълнението на мисиите на ООН в Дарфур, Чад и Централноафриканската република през втората половина на 2007 г., броят на личния състав на мироопазващите операции на ООН достига рекордния за целия период показател от 130 000 души.

В наши дни голяма част от войските на ООН са от Южна Азия (Пакистан, Бангладеш, Индия, Шри Ланка и Непал) и Африка (Гана, Нигерия). Арабски и латиноамерикански страни също предоставят значителни военни контингенти. Въпреки това, през 2006 г., европейците отново изиграват важна роля в мироопазващите усилия на ООН в Ливан, където след конфликта между Израел и „Хизбула” се увеличава числеността на състава на Временните сили на ООН в Ливан. Редица страни, в които са провеждани операции на ООН, сега сами предоставят войници за такива дейности, включително Босна и Херцеговина, Камбоджа, Ел Салвадор, Хърватия, Бивша Югославска Република Македония, Гватемала, Намибия, Руанда и Сиера Леоне. В допълнение,се разширява обхватът на дейностите и числеността на полицейските компоненти в операциите на ООН. В момента по целия свят са разположени 14 000 души от полицията на ООН, и се очаква техният брой постоянно да нараства, според увеличаване на присъствието им в Дарфур, Чад и Централноафриканската република.

По този начин, от една страна, пред ООН се откриват нови възможности за пълноценно обслужване на интересите на международната общност пред различните предизвикателства на съвременността. От друга страна, реформите в ООН всъщност стават поле за противопоставяне на различни групи страни-членки, в рамките, на които различни държави и техни поддръжници се опитват да прокарат своите собствени приоритети.

Литература:

1.    

Декларация за национално съгласие, обнародвана, ДВ, бр. 38 от 13 май 1997 г.

2.    

Доктрина за операции различни от война, С., ВИ, 2000.

3.    

Общ доклад за дейността на Европейския съюз - 2011, Европейска комисия, Генерална дирекция „Комуникации”, Публикации, 1049 Брюксел, 26 януари 2012 г. под номер COM(2012) 18.

4.    

Програма „Партньорство за мир” (ПзМ) - http://www.md.government.bg/bg/doc/cooperation/NATO/PforP_Programme.pdf

5.    

Проектодокладс предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно Шестдесет и шестата сесия на Общото събрание на ООН, 09.03.2011.

6.    

Укрепване на мира и изграждане на нация в следконфликтни ситуации, Резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г. относно перспективите за укрепване на мира и изграждане на нация в следконфликтни ситуации (2008/2097(INI)

7.    

UN Peacekeeping and The Model Status of ForcesAgreement, UNITED NATIONS PEACEKEEPING LAW REFORM PROJECT, SCHOOL OF LAW, 2011.

8.    

http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2010:045E:0074:0086:BG:PDF

9.    

http://www.un.org/en/peacekeeping/operations/current.shtml

10.           

http://www.nato.int/cps/en/SID-0AC42208-5CF8152F/natolive/search.htm?search=true&query=peacekeeping&submitSearch=Search

11.           

 http://www.nato.int/cps/en/natolive/topics_50349.htm

На 17 април в пощата на Математически анали, един от най-добрите журнали в сферата, пристига документ. Написан от математик почти непознат на експертите в полето – 50 и нещо годишен лектор от университета на Ню Хемпшир на име Итанг Джанг – документът претендирал за постигането на голям напредък в разбирането на един от най-старите проблеми в математиката – хипотезата за прости числа близнаци.

Редакторите на изтъкнати математически журнали са свикнали с получаването на грандиозни твърдения от неизвестни автори, но тази претенция се различавала от останалите. Написана с кристална яснота и пълно разбиране на проблема и неговото настоящо състояние, изследването се доказвало като сериозно и редакторите на Аналите решили да му дадат бърз старт.

Само три седмици по-късно - период, който може да бъде приет като едно премигване, в сравнение с обичайното темпо на развитие при математическите журнали – Джанг получил доклада на рецензента си.

„Основните резултати са първокласни”, пишел един от рецензентите. Авторът е доказал „важна теорема за разпределението на простите числа.”

Слуховете, че никому неизвестен изслеовател – някой, чийто талант бил толкова подценяван, че след получаването на докторантурата му през 1992  му било трудно да си намери академична работа; някой,  който работил няколко години като счетоводител и дори в магазин на „Събуей” – успял да направи такъв голям пробив, бързо и проправили път сред математическата общност.

„На практика никой не го познава” – казва Андрю Гранвил, теоретик на числата от Университетът на Монреал. „Сега, изведнъж, той показва едни от най-големите резултати в историята на теорията на числата.”

Математици от Харвард набързо уредили Джанг с презентация пред претъпкана аудитория на 13 май. С разкриването на детайли от работата на Джанг, става ясно, че той постига резултатите си не чрез радикално нов подход към проблема, а чрез прилагането на вече съществуващи методи с голямо постоянство.

„Големите експерти в областта вече са опитвали да приложат този подход,” казва Гранвил. „Той не е познат експерт, но успя там, където всички експерти се провалиха.”

Проблемът на двойките

Простите числа – тези, които нямат други делители освен 1 и себе си – са атомите на аритметиката и са пленявали математиците още от времето на Евклид, който доказал преди повече от 2 000 години, че има безкрайно много прости числа.

Тъй като простите числа са фундаментално свързани с умножението, разбирането на техните събирателни свойства може да бъде подвеждащо. Някои от най-старите нерешени проблеми в математиката се отнасят до базисни въпроси за простите числа и събирането. Такива например са хипотезата за простите числа близнаци, според която има безброй много двойки прости числа, които имат разлика 2, и хипотезата на Голдбах, според която всяко четно число е сбор от две прости. (По невероятна случайност, по-слаба версия на втория въпрос е разгледана в изследване, публикувано он-лайнот Хералд Хелфгот от École Normale Supérieure в Париж, докато Джанг изнася лекцията си в Харвард.) (http://arxiv.org/pdf/1305.2897v1.pdf)

Простите числа са в изобилие в началото на числовата редица, но стават все по редки сред по-големи числа. От първте 10 числа, например, 40% са прости – 2, 3, 5 и 7. Сред 10-цифрените числа обаче, само около 4% са прости. Повече от век математиците знаят как простите числа намаляват средно аритметично: сред големи числа, предполагаемото разстояние между две прости числа е приблизително 2.3 пъти повече от броя на цифите. Така например, сред 100-цифрените числа, предполагаемото разстояние между две прости числа ще бъде около 230.

Това обаче е само средно аритметично. Простите числа често са по-близо едно до друго, отколкото средно аритметичното предполага, или пък са на по-голямо разстояние. В частност, простите числа „близнаци” често се появяват случайно – двойки като 3 и 5 или 11 и 13, които имат разлика само от 2. Въпреки, че подобни двойки стават все по-редки сред големите числа, простите числа близнаци никога не изчезват напълно (най-голямата такава двойка, открита до момента, е 3,756,801,695,685 x 2^666,669– 1 и 3,756,801,695,685 x 2^666,669 + 1).

Стотици години математиците размишляват върху съществуването на безкраен брой двойки прости числа близнаци. През 1849 година френският математик Алфонс дьо Полиняк разширява тази хипотеза до идеята, че трябва да съществуват безброй много прости двойки за всеки възможен краен период, не само за 2.

Оттогава насам присъщата привлекателност на тези хипотези ги е превърнала в математическия свещен граал, нищо че до момента тяхно приложение не е известно. Въпреки много положени усилия за доказване на тези хипотези, математиците не са били способни да отхвърлят възможността, че периодите между простите числа нарастват и нарастват, като в крайна сметка прехвърлят всякаква специфична обвързаност.

Днес Джанг чупи тази бариера. Неговото изследване показва, че съшествува число N, по-малко от 70 милиона, такова че съшествуват безброй много двойки прости числа, разликата между които е N. Независимо колко навътре в пустините на наистина огромните прости числа навлезете, независимо колко редки тези числа стават, винаги ще намирате прости числа, които се различават помежду си с по-малко от 70 милиона.

Резултатът е „поразителен”, казва Даниъл Голдстън, теоретик на числата в щатския университет на Сан Хосе. „Това е една от онези задачи, за които не си сигурен дали някога някой ще може да реши.”

Просто сито

Семената, чийто резултат Джанг жъне могат да бъдат намерени в изследване от преди 8 години(http://arxiv.org/abs/math/0508185), което теоретиците на числа наричат GPY, кръстено на трите си автора – Голдстън (Goldston), Янош Пинтз от Института по математика „Алфред Рений” в Будапеща (János Pintz) и Джем Йълдъръм от Босфорския университет в Истанбул (Cem Yıldırım). Това изследванестига изкусително близо до резултатите на Джанг, но се оказва крайно неспособно да докаже съществуването на безброй много двойки прости числа с някакъв краен период между тях.

Вместо това, то показва, че винаги ще има двойки прости числа, които ще са много по-близки едно до друго, отколкото средно аритметичното разстояние предполага. По-точно, GPY показва, че за всяка избрана фракция, независимо колко малка е тя, винаги ще има двойка прости числа, които ще са по-близки от фракцията на средно аритметичния период, ако се продължи достатъчно дълго по линията на числата. Изследователите обаче не могли да докажат, че периодите между тези прости числа винаги ще са по-малки от някое определено крайно число.

GPY използва метод, наречен „пресяване”, за филтриране на двойки прости числа, които са по-близки от средно аритметичното предположение. Ситата дълго са използвани в изучаването на простите числа, започвайки от Ситото на Ератостен (използва се и Решето на Ератостен) от преди 2 000 години – техника за намиране на прости числа.

За да използваме Ситото на Ератостен за намирането на всички прости числа, да кажем до 100, трябва да започнем от 2 и да зачеркнем всички по-големи числа, които се делят на 2. След това преминаваме на 3 и да зачеркваме всички числа, делими на три. Тъй като 4 вече е зачеркнато, преминаваме на 5 и зачеркваме всички числа, които се делят на 5, и така нататък. Числата, които оцелеят след зачеркването, са простите числа.

Ситото на Ератостен работи перфектно за намирането на прости числа, но е твърде тромаво и неефикасно, за да бъде използвано за решаване на теоретични въпроси. През последния век теоретиците на числа развиват колекция от методи, които осигуряват полезни приблизителни отговори на такива въпроси.

„Ситото на Ератостен върши твърде добра работа,” казва Голдстън. „Модерните методи, които използват сита се отказват от перфектното пресяване.”

GPY развива сито, което филтрира списъци с числа, в които е напълно възможно да има двойки прости числа. За да се стигне до реалните прости числа, изследователите комбинират ситото с функция, чиято ефективност се основава на параметъра „степен на разпределение”. Този параметър изчислява колко бързо простите числа започват да показват определени закономерности.

Степента на разпределяне е определена на поне 1/2. Това е точната степен, която позволява резултатите на GPY, но тя не е достатъчна за доказването на съществуването на двойки прости числа в определен интервал. Ситото на GPY може да установи такъв резултат, но само ако степента на разпределение на простите числа може да се докаже като повече от ½. Всяко по-гоямо количество би било достатъчно. Според изследователите това поставя теоремата на GPY на косъм желаните резултати.

Колкото повече обаче изследователите се опитват да преодолеят това препятствие, толкова по-дебел става косъма.

През късните 80 години на миналия век трима изследователи: Енрико Бомбиери – носител на медала на Фийлдс в Института за напредничави изследвания в „Принстън”; Джон Фрийдландър от университета в Торонто и Хенрик Иваниец от университета „Рутгърс”; развиват начин за откъсване на определението на степента на разпределение, за да увеличат стойността на този коригиран параметър до 4/7. След разпространението на изследването GPY през 2005, изследователите започват да работят трескаво за включването на тази променена степен на разпределени в пресяващата рамка на GPY, но без успех.

„Големите експерти в областта се опитаха и се провалиха,” казва Гранвил. „Лично аз не вярвах, че някой ще успее в близкото бъдеще.”

Затваряне на периода

През това време Джанг работи в уединение, опитвайки се да преодолее пропастта между резултатите на GPY и хипотезата за ограничените периоди на простите числа. Той е китайски имигрант, който завършва докторантура в университета Пърдю. Винаги се е интересувал от теорията на числата, макар и тя да не е тема на дисертацията му. През трудните години, в които не успява да намери академична работна позиция, той продължава да следи развитията в полето.

„Има много възможности в една кариера, но най-важното е да продължиш да мислиш,” казва той. Джанг прочита изследването GPY и обръща специално внимание на изречението за близостта „на косъм” между GPY и ограничените интервали между простите числа. „Това изречение ме впечатли много,” казва той.

Без да се свърже с експертите в областта, Джанг започва да мисли върху проблема. Три години по-късно, най-сетне успява да постигне някакъв напредък. „Бях толкова изморен,” казва той.

За да си почине, Джанг посещава приятел в Колорадо през лятото. Там на 3 юли,  по време на кратка дрямка, преди да отиде на концерт, той открива решението. „Веднага разбрах, че ще проработи,” казва той.

Идеята на Джанг е да използва не ситото от GPY, а негова модифицирана вресия, в която ситото филтрира не през всяко число, а само през числа, които нямат големи прости делители.

„Неговото сито не върши толкова добра работа, защото не се използва всичко, с което можеш да пресяваш,” казва Голдстън. „Оказва се обаче, че, въпреки че е малко по-неефективно, то позволява гъвкавостта, която позволява на решението да работи.”

Според Голдстън, това ново сито позволява на Джанг да докаже, че има безброй много двойки прости числа, които са по-близо едно до друго от 70 милиона, но едва ли може да бъде приложено в хипотезата за простите числа близнаци. Дори с най-силните възможни предположения за стойността на степента на разпространение, казва Голдстън, най-добрите възможни резултати от метода GPY ще бъдат, че има безброй много двойки прости числа, които имат разлика от 16 или по-малко помежду си.

Гранвил обаче казва, че математиците не трябва преждевременно да отхвърлят възможността за достигане до хипотезата за простите числа близнаци по тези методи.

„В тази работа играта се променя и понянога след ново доказателство, това, което преди е изглеждало изключително трудно, се оказва просто малко разширение,” казва той. „Това, което трябва да направим сега, е да разучим изслеването и да видим кое какво е.”

Гранвил казва, че на Джанг са му били необходими няколко месеца, за да обработи детайлите, но резултатът е модел за ясно изложение. „Той заковава всеки детайл, така че никой не може да се усъмни в него. Няма ненужен пълнеж.”

След получаването на оценката на рецензента, събитията около Джанг се развиват с бясна скорост. Поканите за представяне на работата му започват да преливат. „Мисля, че хората са развълнувани от факта, че някой изведнъж постигна това,” казва Гранвил.

За Джанг, който се счита за срамежлив, блясъка на прожекторите е някак неудобен. „Казах си, „Защо така изведнъж?”, казва той. „Беше толкова объркващо, понякога.”

Все пак Джанг не е толкова срамежлив по време на представянето си в Харвард, което присъстващите възхваляват за неговата яснота. „Когато изнасям лекция и се концентрирам върху математиката, забравям своята срамежливост”, казва той.

Джанг не изпитва никакво огорчение относно доскорошната си неизвестност и несполуките в кариерата си. „Умът ми е много миролюбив. Не се интересувам много от парите или честта,” казва той. „Харесва ми да съм тих и да работя сам.”

Същевременно Джанг вече работи по нов проект, който отказва да опише. „Надявам се, че ще има добър резултат,” казва той.

 http://www.wired.com/

Критика на чистия разум

Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1100

„Критика на чистия разум“ според самия Кант e трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на Критиката, в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални условия за обединяването на многообразното на опита в синтетичното единство на нашето съзнание, със синтетичните съждения a priori от чисти понятия като принципи на метафизиката и накрая с идеите като понятия на чистия разум, които разглеждат опитното познание като определено от една абсолютна тоталност на условията и служат да се издигнем в реда на условията до безусловното. Във връзка с идеите стои учението за трансценденталния идеализъм. Кант посочва, че тезите и антитезите при антиномиите са възможни, защото се излиза от две различни становища – това на света във времето и пространството и това на света сам по себе си. Във втората част на Критиката е изложено учението за трансценденталния метод, което се занимава с формалните условия за една завършена система на чистия разум.

Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1100